Консерваторите вземат властта в Словения

Франс прес

На границата на Словения. Снимка: вело-турен

Словенците, които също са жертва на кризата с дълга, се готвят да поверят на консерваторите тежката задача да ги изведат от прицела на финансовите пазари по повод предсрочните парламентарни избори в неделя. Според последното социологическо проучване, публикувано от ежедневника „Дело“, Словенската демократическа партия дясноцентристка на бившия премиер Янез Янша е определяна като фаворит в изборите с 35,5 процента подкрепа, според предизборните нагласи.

Основният й конкурент, Зоран Янкович, бивш ръководител на фирма, роден в Сърбия и кмет на Любляна от 2006 г., събира 22,7 процента със своята партия Позитивна Словения. Социалдемократическата партия на досегашния премиер Борут Пахор събира едва 10,6 процента от гласовете, според проучването, базирано върху представителна извадка от 1000 души.

Крехката коалиция от четири партии не издържа на разногласията за пенсионната реформа и правителството на Борут Пахор бе свалено от власт през септември след загуба на вот на доверие в парламента. Словения ще бъде шестата страна от еврозоната, която сменя правителството си в резултат на дълговата криза, като последните две бяха Испания и Италия.

Ако получи широка подкрепа, 53-годишният Янез Янша ще има свобода да „върви много бързо“ и „да реже много силно“ в обществените финанси, смята Корин Делой от Център за международни проучвания и изследвания в Париж. „Имайки предвид сегашните обстоятелства, периодът на въздържане от критика към новото правителство ще бъде много, много кратък“, посочва тя за АФП.

То ще трябва да се заеме приоритетно с пенсионната реформа, искана от Европейската комисия и от Международния валутен фонд, добавя Корин Делой. В началото на юни населението отхвърли на референдум проект за увеличаване на възрастта за пенсиониране от 63 на 65 години.

Коалиция на Янез Янша с Грегор Вирант, който бе министър в неговото правителство между 2004 и 2008 г., и според предизборните нагласи събира над 9 процента подкрепа със своята партия Гражданска листа, изглежда за много експерти като най-вероятния сценарий.

Според Макс Тайникар, преподавател във факултета по икономика в Любляна, както Янез Янша, така и неговият конкурент Зоран Янкович, имат необходимите качества, за да наложат мерки за икономии. „Това ще бъде поне за известно време сигнал към международните пазари“, посочи той за АФП. Тайникар изтъкна, че пониженията неотдавна на оценката за страната от международните рейтингови агенции Мудис и Фич са свързани повече с вътрешнополитическите проблеми, отколкото с икономическата ситуация.

През последните седмици Словения понесе няколко удара, като лихвите по държавните облигации надхвърлиха 7 процента – ниво, преценявано като непоносимо за връщането на дълговете и подобно на това в Италия, където обаче кризата е по-остра. Словения, която бе създадена преди двадесет години след разпадането на бивша комунистическа Югославия, е член на еврозоната от 2007 г. и изглеждаше като образцов ученик в Европа. Но малката страна с двумилионно население, която е много зависима от износа, беше остро ударена от кризата през 2009 г. с рецесия от 8,1 процента, от която тя се мъчи да се съвземе.

През 2011 г. целта за растеж от 1,3 процента, предвидена от Централната банка, ще бъде труднопостижима, при положение, че страната приближава към рецесия заради свиване с 0,2 процента на икономиката й през третото тримесечие. За три години безработицата се удвои, достигайки почти 12 процента от активното население.

Държавният дълг бързо нарасна в разгара на кризата. Според прогнозите на ЕС той ще достигне 45,5 процента от брутния вътрешен продукт тази година и 50,1 процента през 2012 г. Той ще остане под границата от 60 процента, определена от договора от Маастрихт, но скоростта на влошаване на финансите буди безпокойство. През 2007 г. държавният дълг бе едва 23,4 процента от БВП. Деветдесетте членове на долната камара на парламента се избират за период от четири години по пропорционалната система.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.