Смъртните присъди за атентата в Минск скриват истината за трагедията

РИА Новости

Разтревожени граждани пред метрото в Минск след взрива. Снимка: мн
Разтревожени граждани пред метрото в Минск след взрива. Снимка: мн

Смъртните присъди на Върховния съд в Беларус срещу Дмитрий Коновалов и Владислав Ковальов от Витебск, признати за виновни в терористичния акт в метрото на Минск, може да затворят възможността окончателно да се изяснят нещата около това страховито дело.

Ако и двамата бъдат разстреляни (президентът Александър Лукашенко няма склонност да помилва и скоро се очертава изпълнение на присъдите), няма да има вече кой да задава въпроси за експлозията, убила 15 души и ранила още над двеста. Същевременно остават множество неясноти, засягащи и мотивите на осъдените, и способността им да извършат инкриминираното деяние.

Какво са искали да постигнат младите терористи? Формулировката на обвинението – „дестабилизиране на политическата обстановка в Република Беларус“, звучи прекалено мъгляво. Дестабилизиране – с каква цел? За да дойдат на власт, да прокарат например националистически, левичарски, други някакви екстремистки идеи? Отговор няма.

„Хлопа им дъската“ – ето единственото обяснение за действията на злосторниците, дадено от шефа на беларуската Генерална прокуратура Григорий Василевич. Но както отбелязаха и самият генерален прокурор – още през май, и Върховният съд – в сряда, експертизата установи, че при подготовката и извършването на взрива в метрото Коновалов не е страдал от разстройство на психиката, слабоумие или психични заболявания.

Екзекуцията, смятана в днешна Европа за скандално антихуманно наказание, ще осигури обаче на президента Лукашенко възможността да реши няколко политически проблема. „Напоследък в телевизионните репортажи за това дело надделяваше обвинителният уклон, а микрофонът най-често бе даван на онзи човек от улицата, който искаше най-суровото наказание за обвиняемите“, отбелязва Александър Класковски, политолог от Минск.

В Беларус се помни, че терористичният атентат от 11 април в столичната метростанция „Октябърская“ окончателно разруши имиджа на страната като не най-богатото, но най-безопасно парче от разтрошения Съветски съюз. Грижовно култивиран от президента Лукашенко, този имидж вече на два пъти бе разклатен и още по-рано: от експлозиите във Витебск през 2005 г. и в Минск през 2008-а.

След взрива в столицата, при който бяха ранени 59 души, в републиката започна продължило месеци наред маратонско издирване с проверки дори в най-малките селца. Лукашенко се кълнеше и кръстеше, че ще открие виновниците – но не би.

И ето че виновникът е открит. Признал Коновалов за главен организатор и на старите, и на новите взривове, Върховният съд отърва Лукашенко от всички проблеми наведнъж. Злото в лицето на младия жител на Витебск бе коварно и дълго се спотайваше, но вече е разобличено, а скоро ще последва и разстрел.

Но излиза, че атентаторът, действал на практика сам-самин, е извършил първия терористичен акт, преди да направи и 20 години. „Тези момчета с тяхното образование просто няма как да са изработили подобно взривно устройство в едно мазе метър на метър“, смята беларуската правозащитничка Людмила Грязнова, бивш депутат от Върховния съвет на Беларус. Майката на Ковальов твърди, че синът й (признат за съучастник) е невинен, и се кани в четвъртък да подаде молба за помилване.

Опитът обаче показва, че Лукашенко не е склонен да проявява сантименталност, щом става дума за вече осъдени. През цялото си президентско управление само веднъж е подписал молба за помилване, заменяйки смъртното наказание с 20 години затвор – през 1996 г. При това официално не е съобщено кого точно е помилвал лидерът на Беларус.

Както посочва Класковски, дори по времето на своя флирт със Запада през 2008-2010 г., когато малко оставаше да приемат Беларус в Съвета на Европа, Лукашенко пренебрегна искането на Страсбург и не помилва двама осъдени, разстреляни в крайна сметка през 2010 г. Изглежда, същата история може да се повтори и днес.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.