Коалицията Кукурику се готви за пирова победа

ДПА

На парламентарните избори в Хърватия в неделя вероятно ще има малко победители. Управляващата Хърватска демократична общност (ХДО) се очаква да падне от власт, едва за втори път през последните две десетилетия, откакто Хърватия се отдели от Югославия. Някои анализатори предвиждат катастрофална изборна нощ.

Очакваните победители обаче – опозиционното лявоцентристко обединение Кукурику, може би няма да са много щастливи от перспективата да вземат властта от ХДО, след като 20 години бяха побеждавани от консерваторите. Това е така, защото победата означава, че коалицията Кукурику ще трябва да управлява отчасти старомодна икономика, почти фалирала държава и агенции, които до момента показаха, че не са способни да ограничат разходите и да намалят задлъжняването.

Освен това, че Хърватия най-вероятно ще се присъедини към Европейския съюз през юли 2013 г., повечето аспекти на управлението на държавата са от неприятни до може би политически унищожителни.

Проучванията на общественото мнение показват, че коалицията Кукурику най-вероятно ще спечели 38 процента от вота, два пъти повече от ХДО. Това ще бъде голям шамар за ХДО, която стана част от политическата карта на страната през 1991 г. благодарение на покойния лидер Франьо Туджман. Анализаторите смятат, че голяма част от резултатите в неделя най-вероятно ще представляват отхвърляне на ХДО, която изчерпа доверието на гражданите след постоянните обвинения в корупция.

Десетките разследвания и процеси срещу лица, близки до управляващите, през последните две години достигнаха кулминацията си с неотдавна започналото дело за корупция срещу бившия премиер и лидер на ХДО Иво Санадер. Фактът, че именно новият лидер на ХДО и премиер Ядранка Косор премахна политическите препятствия, които пречеха на работата на прокурорите в продължение на години, и осигури по този начин възможност за преследване на корупционните схеми, изглежда не впечатли особено избирателите, които просто са уморени от ХДО.

Енергичните мерки срещу корупцията бяха предприети прекалено късно за Косор и за да може ХДО да се консолидира или дори да натрупа точки, така както борбата с корупцията придвижи Хърватия към членство в ЕС през юли 2013 г. По-лошо, последствията от случая със Санадер и други разследвания доведоха до разследване срещу ХДО и нейната черна каса, както и до срамното блокиране на авоарите на партията.

На фона на всички лоши новини Косор имаше възможност да отправи към избирателите малко обещания, които да звучат реалистично. Дори посланието й: „Имам нужда от още четири години като премиер, за да приключа с корупцията“ изглежда не успя да впечатли обществото.

Всичко това откри пътя за коалицията Кукурику, наречена така на името на ресторант в Загреб, в който бе формирана. Ключов партньор в коалицията е Социалдемократическата партия. Победата обаче ще бъде само половината от битката. Остава въпросът какво може да бъде направено, за да се помогне на държавата.

Ключът ще бъдат икономическите и административните реформи, но това ще струва пари, които не са достатъчно в условията на финансова криза, и с което изглежда ще се увеличат бързо разходите по заемите. Скептиците дори казват, че социалдемократите нямат намерение да правят реформи и да се борят срещу корупцията, посочвайки многото общини под тяхно управление, в които подкупите и протекциите са толкова разпространени, колкото и навсякъде в Хърватия.

И накрая, политическата цена на реформите може би ще е огромна при наличието на десетки хиляди ненужни работни места в държавни компании и в държавната администрация, които ще бъдат поставени под въпрос в държавата със само 4,3-милионно население. „Хърватия не е в добра форма и има нужда от много промени“, заяви за ДПА Вишеслав Раос, политически анализатор в базирания в Загреб Център за политически и научни изследвания.

„Може би има воля за реформи, но зависи дали ще имаме стабилно мнозинство. Дори тогава съществуват съмнения за политическата смелост на лидерите да жертват популярността си за непопулярните, макар и абсолютно необходими реформи“, заяви той. В Хърватия са регистрирани общо 4,1 милиона избиратели, като има още 400 000, които могат да упражнят правото си на глас в чужбина. Повечето се намират в съседна Босна и Херцеговина.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.