Д-р Желю Желев: Президентска република? – Да

Д-р Желю Желев. Снимка: Иван Бакалов

Д-р Желю Желев е първият демократично избран президент на Република България след падането на комунизма. През 1990 г. той е избран за президент от Великото народно събрание, а две години по-късно става президент с национални избори.
Днес д-р Желев е пенсионер, но работи в своята фондация „Д-р Желю Желев“, основана през 1997 г. Тя събира и публикува документалното наследство от най-новата политическа история на България.
Желев е завършил гимназия в Шумен и философия в Софийския университет, където става аспирант. За критични и свободомислещи научни публикации и изказвания е изключен през 1965 г. от БКП и временно му е отнето софийското жителство, а той се заселва в родното село на съпругата си Грозден, край Бургас. През 1967 г. завършва там книгата си „Фашизмът”, в която прави анализ на тоталитарната система, от който се разбира, че тя е идентична и с комунистическата. Книгата е издадена от изд. „Народна младеж” през 1982 г., скоро след това е иззета от книжарниците, но все пак са продадени към 7000 екземпляра. Желев става един от най-изявените дисиденти в края на 80-те години, говори по чужди радиостанции, печели популярност и е избран за водач на опозицията при основаването на СДС. Веднага след това води преговорите на Кръглата маса за демонтиране на тоталитарната система.


– Г-н президент, макар и да сте бивш, това е обръщението към един държавен глава, нали?

– Поне така е по международния протокол (смее се).

– Какви са впечатленията ви от изборите?

– Аз не можах непосредствено да наблюдавам изборите у нас, защото в деня на гласуването за първия тур, рано сутринта, тръгнахме за Тунис, където същия ден имаше избори. Гласувахме в нашето посолство там.

– А за какво ходихте в Тунис? И какво установихте там на изборите? Какъв е техният преход?

– Затова бях изпратен там – да разговарям с лидери на политическите партии, с отговорни държавни лица. В тези разговори повече ме питаха те, а аз отговарях. Искаха да направя паралел между нашия преход и техния. Казвах им на всички срещи да не се плашат толкова от прехода. Казах им: „Вашият преход е много по-лесен от нашия. Той  е само политически”. И тук се корени разликата между прехода от тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика, и техния преход, който  не е от тоталитаризъм, а от авторитаризъм към демокрация. Тоталитарни са комунистическите и фашистките режими. А обикновено там има военни режими – в случая с Тунис също. В Египет, Сирия, Йемен режимите бяха все от този род. Там няма тоталитарна система, изградена със силата на оръжието, забраняваща всички други партии. Нацизмът сред фашистките режими е най-ярко реализираният случай. Затова им казвах: „Вашата работа е много лесна. Вие ще правите политически преход. Няма нужда от преход към пазарна икономика. Вие имате пазарна икономика, никой не я е пипал. А нашият преход беше двоен преход, най-напред политически, при който разрушихме цялата тоталитарна система и политика на комунизма, и установихме демокрация, най-напред с изграждането на нейната политическа инфраструктура, което значи възстановяване на многопартийната система, парламент с опозиция, демократични закони и държавни институции. Защото, да кажем, институциите общо взето са едни и същи. Но разликата между демокрацията и тоталитаризма е, че при всички тези основни държавни институции, управляващи страната, уж има разделение на властите, но всъщност те се командват от едно и също място, което се нарича Политбюро на ЦК на компартията. Изобщо всичко се командваше от Политбюро, структура, характерна за всички комунистически режими. В Тунис чрез общи избори трябва да изберат нов парламент, Велико народно събрание, което да изработи нова демократична Конституция, с всички основни демократични принципи, залегнали там. Някои хора в Тунис ми казаха: „Обаче ислямистите спечелиха тези избори”. Една трета от гласовете действително ги спечели ислямистката партия. Аз им казах: „Не се отчайвайте толкова. Ние, когато започнахме, разбихме комунистическата система, но комунистите спечелиха изборите, а ние от опозицията, които бяхме мотор на всички промени, останахме малцинство. Но постепенно нещата се обърнаха и на вторите избори спечелихме ние.”

– Приличаха ли по нещо тези избори на българските?

– При тях демокрацията е по-млада, те правят първите свободни демократични избори. И беше интересно. Това е страна от ислямския Магреб, която през януари тази година вдигна знамето на демокрацията и обяви това за революция. Успяха да удържат нещата в рамките на мирен процес и преход, на места имаше изолирани конфликти, които не се превърнаха в гражданска война. Там събитията станаха пълна противоположност на тези в Либия и Сирия.

Д-р Желю Желев. Снимка: Иван Бакалов

– А българския преход бихте ли го обявили за приключил?

– Отдавна е приключил. Сега, че някои не харесват това, не харесват онова, е нормално… Не са всички неща за харесване. Че има недоправени неща също е вярно. Или някои неща не са направени, както трябва, и подлежат на корекции и прочие… Но те са направени вече, отдавна. Като признание за това, че България е станала демократична държава, с пазарна икономика, при всички уговорки, които може да имаме по въпроса за нашата пазарна икономика. Моето недоволство е, че на мястото на държавните монополи, които унищожихме, се набутаха частни монополи и картели, които се договорят, унищожават конкуренцията. А пазарна икономика, в която няма конкуренция, е непълноценна.

– Какви са впечатленията ви от самия изборен процес, от сигналите за нарушения?

– Тези неща ги е имало и по-рано, само че не правеше впечатление, защото много евтино се купуваше тогава. На ромите им купуваха гласовете с бира и кебапчета. На първите избори за Велико Народно събрание си спомням, БСП-то главно подкупваха. Черпят ги с бира и кебапчета и ромите, като се нахранят, веднага се „политизират” по съответния начин. Спомням си, преди да бъда избран от Великото народно събрание, при мен идват ромски лидери, питат: „Какво да правим, като ни „подкупуват”(смее се). Викам: „Ами няма да се подкупвате!”. „Ами ние сме гладни хора, какво да правим”. Казвам: „Ще изяждате кебапчета, изпивате бирата, а ще гласувате за нас, опозицията (смее се). Тези пари, които ви дават, те са откраднати от държавата, така че хич да не ви боли главата. И те бяха много доволни.
Изкушавам се да ви разкажа – на изборите за Велико народно събрание от СДС и опозицията – земеделци, социалдемократи – отиваме в едно полуромско село и държим речи. А ромите, БКП-то ги е събрало на някаква платформа, масите сложени там, бирата, кебапчетата. И им дават знак да скандират, да заглушават нашите оратори. И започват те да скандират името на БСП. Ама те още не са го научили, бъркат го с БКП и вместо БСП викат „Бе-Ка-Се”.

– Преди една година похвалихте сегашната партия, че имат намерение да разгромят престъпността, нещо, което на вас ви е болка…

– То е болка на цялото общество.

– Доволен ли сте от тази борба до момента?

– Вижте, никой не е направил толкова за справянето с престъпността, колкото те направиха, никое правителство, от началото на Прехода.. Макар че има още много неща да се правят. Например битовата престъпност, която е много масова. В провинцията изнасилват пенсионерки, убиват стари хора за една пенсия, има кражби. Този проблем трябва да бъде решен, той не може да се решава, както, да кажем, става с организираната престъпност.

– Пътувате ли често в провинцията?

– Да.

– Какъв е според вас животът на средния българин в момента?

– Ами не е много весел…Но към този момент аз не виждам какво може да се направи при тези ограничени възможности.

– Има ли остра вина в някое от скорошните правителства за състоянието на нещата?

– Ами тройната коалиция твърде много даде на престъпността. Просто не обръщаше нужното внимание, нямаше интерес към сериозна борба срещу престъпността, особено срещу организираната престъпност. И затова при това управление станаха много престъпления. И за това ГЕРБ са прави, че ги нападат в това отношение.

– Какво смятате за харизмата на Бойко Борисов, доверявате ли му се?

– Вижте сега, на него също могат да се посочат недостатъци, но той има и някои черти, характерологични, които го правят харизматичен и освен това е човек, който може да бъде енергичен, действащ политик. Той например може да събаря бариерата между себе си и хората. Като каже няколко приказки, и хората го възприемат като човек, който не е далечен, високостоящ.

Д-р Желю Желев. Снимка: Иван Бакалов

– С Тодор Живков беше така, той също общуваше с хората по подобен начин.

– Живковата работа беше друга, все пак Живков си беше диктатор.

– А Бойко Борисов го е наричал „колос в българската история” в едно интервю?

– За мен това не е вярно… Или е казано поради неосведоменост.

– Има ли някакъв вид заплаха за демократичните институции в наше време, минаване на границата?

– Вижте, не е възможно, защото няколко бариери има срещу подобна тенденция. България е демократична държава, има медии, граждански организации извън властта, грижещи се за свободата на словото. Като чете човек дори медиите, вижда се, че в някои отношения прекаляват, излиза, че само в България има престъпления и стават само лоши неща.

– Има големи упреци, че медиите са под контрол?

– Така е, и под влияние на корупцията също. След като си зависим, ти фактически си корумпиран, щом други ти казват какво ще правиш. И икономическата зависимост на медиите… Има толкова много телевизии, толкова радиа – кой дава парите?

– Доволен ли сте от свободата на словото, нещо, за което сте се борили винаги?

– Не чак толкова. Ние например нямаме разследващата журналистика… По-дълбоката истина е, че голяма част от хората в българската преса са били сътрудници на държавна сигурност.

– Много ли са недоразбраните неща, погрешните обвинения от този период?

– Те не са недоразбрани нещата, те са много добре разбрани, но заинтересовани хора от журналистическите среди, тези, които са сътрудничили… Те се чувстват застрашени, ако тръгнат да разкриват истината. А истината винаги може да излезе наяве, стига да има хора, които да я изразят.

– Останали ли са заблуди в обществото за много неща от новата история?

– Има ги. И вие ще го прочетете това един ден, но трябва първо да излезе една моя книга – „Митове и легенди за българския преход”.

– Кога ще излезе книгата?

– Когато я допиша (смее се).

– Има ли рецидиви от тоталитарния режим в днешното общество? Има обвинения в авторитарност към Бойко Борисов.

– Вижте сега, то има такива нагласи, понеже Борисов е волеви, властови човек, забелязват се подобни изкушения у него. Но да се реализира като такъв човек, няма условия, а мисля, че и той не го желае. Смятам, че политически е достатъчно интелигентен, за да не се поддава на това изкушение…

– Имаше ли значение сега кой ще бъде избран за президент. Щеше ли да се промени политическата ситуация?

– Мисля, че не. Избирането на президента тук няма да има решаващо влияние при ограничените правомощия на държавния глава… Аз от всички, кандидати, които излязоха, съм разочарован в едно отношение – че те не искаха разширяване на президентските правомощия, т.е. не разбират в какво противоречие работи тази институция. Държавният глава се избира от целия народ и той има същата легитимност, каквато има цялото Народно събрание като институция. В същото време неговите правомощия, фиксирани в конституцията, са малки. А пътят би трябвало да бъде към разширяване на тези правомощия, за да бъдат приведени в съответствие с легитимността.

– Трябва ли да станем президентска република?

– Според мен – да. Ако беше станало, щяхме да избегнем тези негативните неща, които се случиха през прехода. Провалът на икономическия преход, неговото спиране, което започна при правителството на Филип Димитров…

(Пълният текст на интервюто, в което д-р Желев разказва за дисидентските си години, как е бил изселен от София, как са му позволили да се върне обратно, как е бил следен от ДС, как стана или не стана както трябва българският преход, как Радой Ралин е разпространявал книгата му „Фашизмът”, как се преговаря с комунисти на Кръглата маса, как Живков е трябвало да влезе в затвора и много други неразказвани неща от най-новата история на България, ще бъде публикуван в следващ брой на списание „Биотраф”)

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.