Неповторимият разпад на еврозоната

Стивън Фидлър

Примерите за разпадане на валутни съюзи в миналото дават някои насоки за възможния край на задълбочаващата се европейска дългова криза, ако лидерите на еврозоната не намерят решение.

Случаят с еврозоната обаче е уникален. Според поуките от историята най-дълго оцеляват два вида валутни съюзи, посочва Гейбриъл Стийн от лондонската компания за икономически анализи Lombard Street Research.

Първият вид са съюзите, които обвързват „китовете с дребните риби“ като Великобритания и Ирландия от 20-те до 70-те години или Белгия и Люксембург от 20-те до 90-те години на 20-ти век. Вторият тип са съюзите, при които еднакви по размер единици създават фискален съюз, например САЩ. Еврозоната не попада в нито една от двете категории.

В публикувана неотдавна поредица доклади за разпадане на общи валути в миналото, икономистите на UBS Investment Research заключават, че цената на разпадането на еврото е „толкова голяма, че не можем да си я представим“. Експертите представят четири ключови характеристики на разпадането на валутни съюзи от миналото, включително „бягство на капитала от предполагаемите слаби към предполагаемите силни зони на съюза“.

Сега най-видимото доказателство за тази тенденция е „бягството към сигурността“ на пазарите от държавни облигации на европейски страни, определяни като слаби, например, Гърция и Испания, до такива, които се сочат като силни – най-вече Германия. По-предвидливите теглят пари от банки в периферните страни от еврозоната, предимно от Гърция, най-вече защото се запасяват с евро или прехвърлят парите си към банкови сметки в други икономики от еврозоната.

Със засилването на кризата натискът върху валутния съюз би могъл да нарасне. В изследване за разпадането на чехословашкия валутен съюз през 1993 година икономистите Ян Фидрмуч и Юлиус Хорват посочват, че вносителите и износителите допринасят за ускоряването на процесите.

Очаквайки обезценяване в Словакия, словашките вносители изплащат възможно най-бързо задълженията си към чешки износители, а чешките вносители правят точно обратното, надявайки се да спечелят от обезценената валута. В този случай според експертите национализмът взема надмощия над икономиката и съюзът се разпада, въпреки че от това разпадане има малък смисъл от икономическа гледна точка.

Става ясно също така, че не всяко разпадане на валутен съюз излиза скъпо. Друг пример за „нискобюджетно“ разделяне е отделянето на Ирландия от Великобритания през 1979 година. Все пак обаче чехословашкият и ирландският пример не се развиват в период на криза, която според единодушното мнение на експертите е най-лошото възможно време за разделяне.

„Не е задължително да бъде катастрофа, но начинът, по който ще се случи в Европа, ще бъде катастрофален“, подчертава Стийн. Подобно на случая с Чехословакия и за разлика от сегашните перспективи пред Европа, в миналото някои от валутните съюзи са се разпадали след политически катаклизми.

Австро-унгарският валутен съюз се разпада през 1919 година с разделянето на Австро-унгарската империя след Първата световна война. „Зоната на рублата“ пък престава да съществува през 1992-93 година след колапса на Съветския съюз.

Случаят с Австро-Унгария дава пример за характерния белег, който експертите на UBS посочват като втора отличителна черта за разпадането на валутните съюзи – правителствата използват разделянето като възможност да увеличат приходите си чрез придобиване на активи на гражданите. Някои държави „наследнички“ налагат задължително прехвърляне на депозити над определен лимит в държавни облигации. При Чехия и Словакия са наложени лимити за сумите, които могат да бъдат прехвърляни.

Трети общ белег на разпадането на валутни съюзи е, че те обикновено са придружени от банкови „ваканции“ и капиталов контрол, чиято цел е да се спре бягството на капитали. При сегашната обстановка ще се наложи сайтовете за електронно банкиране да „останат на тъмно“ при преминаването към нови местни валути.

Перспективите за разпадане биха могли да предизвикат безпокойство и сред собствениците на евро банкноти, отбелязва Стийн. Всяка евро банкнота е белязана с национален маркер преди серийния номер (Y за Гърция). Хората биха могли да решат, дори при уверения от властите в противното, че в крайна сметка гръцките евро банкноти ще струват по-малко от банкнотите, на които преди серийния номер стои Х (Германия).

По-големи тревоги в момента пораждат последиците от безпрецедентната интеграция на финансовата система в еврозоната и огромните трансгранични инвестиции в активи, направени от финансовите институции. Евентуално обезценяване би принудило банките в страните, чиято валута не се обезценява, да отписват свои активи, което пък най-вероятно ще принуди правителствата да се намесят, за да ги спасят.

Финансови институции в Германия и други страни със силна икономика ще понесат удари заради активите си в по-слаби икономики. Според Стийн силната финансова интеграция е била налице между Норвегия и Швеция и техния валутен съюз с Холандия, който се разпада през 1905 година. Тогава обаче бизнес договорите включват препратки към националните валути, а страните продължават да емитират отделни банкноти.

Най-близкият прецедент за валутен съюз без фискален съюз всъщност е Латинският валутен съюз, основан на договор от 1865 година между Белгия, Франция, Италия и Швейцария. Съюзът се основава на двоен стандарт от сребро и злато като основа на монетната система, а през 1978 година преминава в златния стандарт. Всъщност обаче според експертите на UBS не е имало „валутен съюз в модерния смисъл на думата“.

Анализаторите на UBS посочват четвърти и последен белег, свързан с разпадането на валутни съюзи – много недоволно население. „Икономическите обстоятелства около разпадането на един валутен съюз често са много тежки, тъй като цената на разделянето е висока. Това означава, че има вероятност поне някои части на съюза да бъдат изложени на риска от значителни граждански безредици“, отбелязват експертите.

Добрите новини? Резултатите от миналото, както обичат да казват мениджърите, не са гаранция за резултатите в бъдещето. Исторически примери за валутни съюзи:

Латински валутен съюз – споразумение между Белгия, Франция, Италия и Швейцария, което все пак не е валутен съюз в модерния смисъл на понятието. През 1878 година преминава в златен стандарт.

Скандинавски валутен съюз – споразумение между Швеция, Холандия и Норвегия, което е по-скоро режим на фиксирани валутни курсове, предвиждащо обмен на банкноти и монети между трите страни. Приключва през 1905 година.

Австро-унгарски валутен съюз – след разпадането на валутния съюз през 1919 година Австрия и Унгария изпадат в хиперинфлация под властта на авторитарни правителства. Не особено оптимистичен модел за бъдещето на ЕС.

СССР – едновременно политически и икономически колапс, довел до валутна анархия. Разпада се през 1992-1993 година.

Чехословашки валутен съюз – разпада се през 1993 година.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.