Какво постигна руската опозиция в една нечестна игра?

Газета.ру

Опозиционно настроените избиратели постигнаха максимално възможното на изборите за Държавна дума. Миналата седмица „Газета“ помести моя дописка (Среден пръст в урната или протестно гласуване по руски), където бяха разгледани три стратегии за гласуване на опозиционно настроените в изборите на 4 декември.

Огласените вече първи резултати ни дават възможност за предварителна равносметка: какъв е ефектът от прилагането на тези стратегии и каква оценка заслужават? За мен това е особено важно, доколкото бях подчертал, че подкрепям едната и имам възражения срещу другите две стратегии. А човек трябва да поема отговорност за думите си.

Готов съм да призная за най-резултатна – в известен смисъл, стратегията на бойкота. Активността бе ниска. На хартия тя едва надхвърли 60 на сто от общия брой избиратели. Сиреч на практика е била още по-ниска, тъй като въпросните 60 процента включват мъртъвци, изчезнали безследно и заминали в чужбина, вместо които по традиция гласуват членовете на избирателните комисии. А също и голям брой хора, които гласуват по няколко пъти, защото пускат бюлетини за „Единна Русия“.

Основният практически резултат от прилагането на тази стратегия са доста високите показатели на „Единна Русия“. Не се наемам да твърдя, че при по-висока активност партията би събрала по-малко гласове. Но съм сигурен, че това би принудило властите да положат далеч повече усилия, за да възпрепятстват избиратели, да пренаписват протоколи, да тъпчат урните с фалшиви бюлетини, а и за други чаровни похвати от руската изборна практика.

Тези усилия може би щяха да предизвикат малко по-силно противодействие от страна на „легалната опозиция“ (тя всъщност никак не обича директно да крадат гласове от нея), от страна на другите политически сили, медиите и обществеността. Щяха да бъдат забелязани. Да, историята не търпи условно наклонение, но все пак се осмелявам да предположа, че това никак не би било благотворно за легитимността на мероприятието, наречено „избори“.

Естествено съм далеч от мисълта, че основен фактически движещ фактор тази стратегия са били дейци на опозицията като Каспаров или Лимонов или пък публицисти политтехнолози от рода на Белковски с негови „общоруски народен тил“. Главната сила, вдъхнала на тъй много наши сънародници куража за бойкот, бе самата „Единна Русия“. Защото имаше интерес от бойкота.

Към края на кампанията вече неизменно се подразбираше (макар да не бе общопризнато), че „Единна Русия“ действа за ниска избирателна активност в онези региони, където не може да обяви тотална мобилизация по административен път. По-точно, стремежът й бе да ограничи активността до броя на административно мобилизираните избиратели. Ако са много – добре. Малко ли са – пак хубаво, стига да не дойдат излишни. И понеже все пак е партия на реалните дела, донейде сполучи.

Тъй че стратегията на бойкота даде резултат, но твърде специфичен: подпомогна „Единна Русия“. Както впрочем се очакваше. И напротив – стратегията с повреждане на бюлетините, известна също като „НаХ-НаХ“ (намек за неприличен израз в смисъл „вървете по дяволите“ – б. р.), изобщо не постигна видими резултати. Както сочат предварителните данни, невалидните бюлетини са 1,5 на сто. Пък и 3 на сто да са, каква е разликата? Все едно става дума за нищожно малка величина.

Тук вече няма значение дали наистина повредените бюлетини са толкова малко или пък всъщност са били много, но при преброяването всички са били сложени в тестето на „Единна Русия“. Ако е второто, нали предварително се знаеше, че ще стане точно така. Защото си беше ясно от самото начало: нека да си претендират авторите на „НаХ-НаХ“, че щели да държат нещата под контрол и да сгащят на място всеки злосторник – всичко това е просто блъф.

Но пък стратегията да се гласува за коя да е друга партия излезе доста резултатна. Без нея – сиреч ако за другите партии бяха гласували само лоялните им привърженици, „Единна Русия“ щеше да получи не близо 50 процента, а цели 65, както бе планирала. И то без усилия и скандали. Лесно. Защото тия 65 на сто щяха да са почти реален резултат. Естествено би се наложило да надуе активността, тъй че без фалш нямаше да мине. Но колко му е – нищо работа. Затова пък каква леснотия само: достигаш целта без много усилия и рибата сама влиза в твоите мрежи. Същински подарък.

То се знае, някой ще възрази, че това няма значение. Ами нека „Единна Русия“ да няма вече конституционно мнозинство. И какво от това? Нали ще има обикновено. Едно такова твърдо, стабилно. Всъщност, след огласяването на резултата Медведев тутакси каза, че у нас вече щяло да има коалиционна политика – но го изрече само от превъзбуда.

Впрочем той може би наистина не схваща, че 45 на сто от гласовете (толкова ги преброиха отпърво) означават мнозинство в парламента. Юристът от Петербург. Освен ако се наканят да променят конституцията. Че кой ще я променя – та нали е толкова подходяща за целия управляващ колектив? Вече са подредили всичко необходимо. Удължиха за Путин президентския мандат на 6 години, повече няма какво да искат.

Ефектът от гласуването за коя да е друга партия не е там. Парламентарните избори в условията на авторитаризъм нямат нищо общо с някакви модели на коалиционна политика или начини за промяна на конституцията. Всички тия псевдодемократични измамни дрънкулки са нещо от друг един свят, към който не принадлежим – въпреки уверенията на действащия засега президент. Този вид гласуване е важно в символичен план.

То има връзка с легитимността не във формално-юридически, а в реално-политически, в съдържателен смисъл. Получавайки – евентуално – своите 65 процента, диктатурата отправя сигнал към целия свят и собствените си поданици, че всичко е наред. Че не споделя с никого властта и тази власт е неоспорима. Ето, едно колосално мнозинство ни обича и ни подкрепя.

А щом е тъй, опозицията е невъзможна по две причини: първо, няма да получи подкрепа от народа; и второ, няма да има сериозни лидери, защото никой политик не би си удрял главата в стената. Всички изброени тезиси – а те играят централна роля в самооправданието на който и да било авторитарен режим – вече са под съмнение.

Това бе нечестна игра и тя ни бе натрапена от картоиграч мошеник. Можехме да изгубим всичко, но се отървахме сравнително леко, а донейде успяхме и да напакостим на шмекера. И това е важен резултат. Нека осъзнаем, че в момента бе невъзможно да постигнем нещо повече. Затова пък се съживяват надеждите ни за утрешния ден.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.