Необяснимата власт на Standard and Poor’s в европейската криза

До началото на тази седмица изглеждаше, че бъдещето на Европа зависи от решенията на трима силови играчи – президента на Франция, канцлера на Германия и ръководителя на Европейската централна банка (ЕЦБ). Намеси се обаче изненадващ четвърти – рейтинговата агенция Standard and Poor’s.

През лятото Standard and Poor’s се нахвърли върху американските политици заради провала им да се справят с държавния дълг в дългосрочен план и лиши САЩ от най-високия кредитен рейтинг. Сега агенцията всъщност предупреждава Европа, че трябва да разреши дълговия си проблем.

Критиците поставят под съмнение достоверността и уместността на оценките на Standard and Poor’s, тъй като агенцията не успя да предвиди колапса на американския пазар на високорискови ипотечни кредити, който допринесе за избухването на финансовия срив през 2008 година.

Оценките на Standard and Poor’s за кредитоспособността на европейските държави или само за отделна финансова институция обаче все още имат голямо значение. Standard and Poor’s класира компаниите и правителствата според способността им да изплащат задълженията си. Колкото по-висок е рейтингът (най-високият е „ААА“), толкова по-силно е доверието на инвеститорите и по-ниски лихвите, които компаниите или държавите трябва да плащат, за да получат кредити.

Standard and Poor’s заплаши да понижи рейтинга на 15 страни, дори на Германия, която е най-силната икономика в Европа, ако европейските лидери не се договорят за решителен отговор на дълговата криза.

Лихвите по кредитирането за европейските държави слабо се повлияха от съобщението на Standard and Poor’s, което бе направено вечерта в понеделник. По-късно обаче понижаването на рейтингите би могло да принуди държавите да плащат по-високи лихви по суверенните облигации, които издават на инвеститорите, което ще създаде опасна дългова спирала и ще ги тласне по-близо до дефолта.

При дългова спирала, засегната страна е принудена да отделя по-голяма част от бюджетните си средства за изплащане на лихви. Това оставя по-малко пари за всичко останало и страната трябва да заема още повече средства, за да компенсира разликата или да съкрати услуги, навреждайки на икономиката си.

Предупреждението на Standard and Poor’s предизвика гневни реакции от някои европейски лидери, които се опитват да ограничат кризата, както и гневни изблици на критици, които твърдят, че Standard and Poor’s играе твърде голяма роля на пазара. „Тя (агенцията) все още има твърде голяма мощ“, заявява Майкъл Луит, бивш капиталов мениджър, който приковава на позорния стълб рейтинговите агенции в книгата си „Смъртта на капитала“. „Изненадан съм, че още не са ги задушили“, допълва той.

Вниманието се насочи към Standard and Poor’s, след като през август агенцията за първи път в историята понижи кредитния рейтинг на САЩ от максималната степен „ААА“, веднага след продължителния дебат за повишаване на прага на държавния дълг. Обикновено Standard and Poor’s се концентрира върху ресурсите, с които някоя компания или правителство разполага, за да връща дълговете си. При понижаването на рейтинга на САЩ обаче агенцията се позова на задънената улица, в която попаднаха Конгресът и Белият дом по въпроса как да се разреши в дългосрочен план дълговият проблем на страната.

Политическите съображения имаха роля и при заплахата на Standard and Poor’s за понижаване на европейските рейтинги. Агенцията е разтревожена от парализата в европейския процес на вземане на решения, посочи вчера при телефонна конференция Мориц Кремер, ръководител на подразделението на Standard and Poor’s за суверенните рейтинги в Европа.

Кремер, чийто отдел публикува заплахата, заяви вчера пред медиите, че предишните усилия на европейските лидери „не само бяха безсилни да спрат кризата, но може да се твърди освен това, че допринесоха за отслабването на доверието в бъдеще“. Експертът признава също така, че моментът на оповестяване на предупреждението на Standard and Poor’s е повлиян от значимостта на срещата на лидерите на Европейския съюз, която ще се проведе в петък в Брюксел, докато съдбата на еврото виси на косъм.

На тази среща френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел ще се опитат да убедят останалите европейски държавници да приемат централизиран контрол върху начина, по който отделните страни съставят бюджетите си, и размера на кредитите, които могат да вземат.

Още вчера имаше сигнали, че Великобритания ще се противопостави на предложението. Еврото се използва от Франция, Германия и още 15 държави. Великобритания и други девет страни не са се присъединили към еврозоната, но промяна в договора за ЕС трябва да бъде одобрена от всички 27 членки на Съюза.

Ако еврото се разпадне, както се опасяват някои финансови анализатори, ще се стигне до финансова криза, напомняща избухналата през 2008 година – силно ограничено банково кредитиране, паника сред инвеститорите, световна рецесия. „Това е моментът ситуацията да се промени“, предупреждава Кремер.

В навечерието на финансовата криза Standard and Poor’s и основният й конкурент Moody’s Investor Service дадоха най-висок рейтинг на пакетите от ипотеки, които бяха продавани на инвеститорите като гаранции. Резултатът – инвеститорите решиха, че е безопасно да купуват тези пакети и наливаха в тях все повече пари, надувайки балона на пазара на недвижими имоти и увеличавайки мащаба на колапса, който настъпи в крайна сметка.

Агенциите са критикувани също така, че твърде бавно решават да понижат рейтинга на рискови компании, натоварвайки инвеститорите със загуби и с чувството, че са изиграни. Една от причините агенциите да имат толкова голяма мощ е, че взаимни фондове, пенсионни фондове и други големи инвеститори не могат да държат активи, чийто рейтинг е под определено равнище.

Това означава, че евентуално понижаване на рейтинга може да накара да продават дори хора, които не вярват, че се е увеличила вероятността страните или правителствата да фалират. Standard and Poor’s заема по-агресивни позиции от другите двама големи конкуренти – Moody’s и Fitch, които все още дават оценка „ААА“ на американския дълг и се изразяват много по-сдържано за положението в Европа.

Според някои експерти Standard and Poor’s сега е агресивна, тъй като се опитва да укрепи репутацията си след многото гафове. „Тя се опита да си върне талисмана“, отбелязва Дейвид Котък, главен изпълнителен директор на компания за управление на активи Cumberland Advisors. Той има особено силни критики към решението на агенцията да оценява политиката зад фискалните споразумения. „Това е мъглива, неясна зона“, отбелязва експертът.

Според Джан Рандолф, директор по суверенните рискове в IHS Global Insight, която прави суверенни рейтинги и е конкурент на Standard and Poor’s, агенцията изглежда се е ангажирала с „известно количество свръхкомпенсации“. Рагурам Раджан, професор по финанси в Booth School of Business към университета в Чикаго, предупреди да не се отделя твърде голямо внимание на мотивите на Standard and Poor’s.

„Не е тяхна работа да оправят финансовото положение в Европа. Тяхната работа е на наблюдател, който казва на публичните инвеститори какво означават промените за качеството на кредитите по европейски облигации“, твърди той. Според други критичната позиция на Standard and Poor’s отразява заключението, до което финансовите пазари стигнаха преди седмици, и високите лихви по европейските облигации.

„Решението на Standard and Poor’s има нещо като пришпорващ аспект“, посочва Ги Льоба, главен стратег по фиксираните приходи в Janney Capital Markets. Според него времето наистина е необичайно, но предупреждението „определено подритва отзад някои политици, които се бавят с действията“.

При телефонна пресконференция представители на Standard and Poor’s заявиха, че да казват на правителствата какво да правят, ще бъде конфликт на интереси. Те допълниха обаче, че по-късно могат да зададат въпроси, за да получат подробности за всяко евентуално европейско дългово споразумение.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.