Приличат ли протестите в Русия на събитията от площад Тахрир?

в. Гардиън

Макар руското протестно движение да има много общо с Арабската пролет, то е прекалено разнообразно и политически пасивно

Спецчасти задържат протестиращи в Москва. Снимка: Новая газета

В понеделник хиляди хора излязоха на московските булеварди с лозунги „Русия без Путин!”, „Революция!” и „Позор!”, за да изразят гнева и недоволството си след проведените избори, които, макар и изкривени в полза на поддържаната от Кремъл партия „Единна Русия”, се превърнаха в шамар от избирателите в лицето на Владимир Путин.

Това бе един от най-многобройните митинги на либералната опозиция от много години насам. Полицията разреши провеждането му, но всичко завърши с масови арести.

На пръв поглед Русия има нещо общо с Тунис на Бен Али и с Египет на Хосни Мубарак. Там също има лишена от граждански права образована младеж, опозиционно настроено интернет-общество и социални медии, корумпирана държава, ръководена от малък елит от клептократи, невъзможност за осъществяването на реални политически промени.

Можем ли да кажем, че изборите за Държавната дума са повратен момент и отправна точка, когато политическата опозиция, подложена на репресия, излиза на улиците и остава там?

Кратък отговор на този въпрос няма. Ако съдим по истинската електорална тежест и влиянието на опозиционните партии, които не могат да участват в изборите (например Партията на народната свобода (ПАРНАС) на Борис Немцов), това е обичайна заблуда.

На първо място либералните партии са известни със склонността си към разкол, второ – те просто не са толкова популярни. Най-известната от тях – „Яблоко“, събра едва 3.3%. Партията „Право дело”, възникнала от Съюза на десните сили (СПС), е последна в надпреварата за Държавна дума, набирайки само 0.6% от гласовете. Тези партии не са като „Мюсюлмански братя“, които чакат своя час.

Путин също има различни политически варианти за действие. Той може да започне да се дистанцира от създадената от самия него партия „Единна Русия”. Може да се откаже от обещанието си да направи Дмитрий Медведев министър-председател, като го обвини, че партията му е непопулярна. Може да отдели личната си популярност от създадената от него система, макар запитванията да показват, че сега намалява популярността както на системата, така и на самия Путин. Рейтингът на Путин досега е около 60%, а за такива числа всеки западен политик би дал всичко.

И накрая той може да се съгласи, че резултатите от изборите са косвено изражение на упрека и да допусне повече политически плурализъм в парламента и в регионалните органи на властта. Мишена на гневния народ не е Кремъл, а назначените от него хора.

Съществуват и други потенциални проводници на опозиционните настроения. Един от тях е бившият говорител на Съвета на федерациите Сергей Миронов, на когото „Единна Русия” поиска оставката през април. Неговата партия „Справедлива Русия” почти двойно увеличи представителите си в парламента – от 38 на 64 места. Ако някоя партия освен комунистите успя да събере протестните левоцентристки гласове, то това беше само тя.

И това партията направи, стъпила на платформа, с която са съгласни много хора: да се разруши монополът на „Единна Русия” и да се приключи с депутатския имунитет срещу съдебни преследвания. С други думи да превърне Думата в истински парламент.

Но има и много по-сериозни причини за извършването на демократични промени в Русия, за които може да е нужно много време. Професорът по икономика и бивш либерален депутат от парламента Владимир Рижков, на когото е бе забранено да се регистрира и да участва в изборите като независим кандидат, както и преди, се отнася скептично към възможностите за осъществяване на демократичните промени.

По неговите думи 85% от руснаците не са обединени от никаква организация – политическа, обществена, религиозна или друга. Налице е почти пълна пасивност. Онези проблеми, които карат хората да се раздвижат, са далече от политическия дневен ред. Съществуват проблеми за движението по пътищата и тогава възниква кампания против сините лампи, които елитът слага на колите си, за да преминават през задръстванията по осовата линия.

Съществуват и други актуални проблеми, например строителството на магистрала от Москва до Санкт Петербург през подмосковската гора, което се съпровожда от протестни кампании на природозащитниците.

Как Рижков обяснява тази пасивност? С комунизма, който е разрушил вярата на руснаците един в друг, и потребителското общество, което прави същото нещо. „Ако имаше някаква демократична сила, тя щеше да направи така, че да разберат за нея”, казва той.

Вторият фактор е още по-тъжен. Елитът своевременно се замисля за пенсиониране и подготвя децата си за заемане на собствените постове. Така или иначе ще мине още доста време, преди да се появи политически опонент на Путин, към когото той ще трябва да се отнесе сериозно.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.