Кой не се страхува да влезе в ЕС?

Балканските държави чукат на вратата на ЕС въпреки кризата

Душан Стоянович, Асошиейтед прес

Докато светът нервно следи дали европейските лидери ще могат да спасят ЕС от разпадане, друга драма кипи отстрани: борбата за членство на страните, които се опитват да влязат вътре.  В деня на ключовата среща на върха на ЕС за решаване на дълговата криза на континента, представители на Хърватия, Сърбия и Черна гора също са в Брюксел, за да проправят път на кандидатурите си за влизане в това, което все повече изглежда като рушаща се къща.

Иронията е разбираема за хърватите, които са най-близо до сбъдването на европейските си мечти. Хърватският премиер подписа споразумението за присъединяване към ЕС. Шегата, която обикаля от уста на уста, е, че следобед ЕС може вече да не съществува. Това е преувеличение. Но има реални страхове, че ако лидерите не постигнат нещо голямо днес, европейската валута ще се срине, отприщвайки криза, която може да доведе до разпадането на целия европейски проект.

За късмет Хърватия подписа споразумението с писалка, която папа Бенедикт Шестнайсети подари на премиера Ядранка Косор по време на посещение тази година. „Добре е, че нашият премиер обеща да подпише споразумението с писалка, която получи като подарък от папата, защото само Бог знае какво подписва тя“, пише в коментар независимият всекидневник „Вечерни лист“.

Сръбски представители в Брюксел лобират за премахване на новите условия, поставени от Германия, за даването й на статут на кандидатка. Черногорски представители се опитват да получат конкретна дата за начало на преговорите за присъединяване. Но на фона на водовъртежа в ЕС хората на Балканите охладняват към Европа.

„Европейският съюз се превръща в централизирана и авторитарна структура, ръководена от Германия и Франция, в която Хърватия ще загуби идентичността си“, казва Желко Сачич, лидер на антиевропейска група, която планира протести, които да съвпаднат със срещата в Брюксел. Неговите виждания отразяват растящото усещане, че германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози притискат по-бедните членки на ЕС да приемат тяхната визия за Европа.

Консервативната партия на Косор беше победена на неотдавнашните избори от лявоцентристка коалиция. Новото правителство обмисля тримесечно отлагане на предвидения за декември референдум за присъединяването към ЕС – необходима крачка за членството – вероятно заради намаляващата обществена подкрепа за присъединяването към съюза. След подписването на споразумението днес, Хърватия ще може да влезе в ЕС през 2013 г.

В Сърбия националистическата опозиция използва проблемите на Европа като гориво за острата си съпротива срещу членството в ЕС. Хардлайнерите призовават проевропейското правителство на страната да обърне гръб на ЕС и да се обърне към „традиционния съюзник“ на страната – Русия.

Посланието, което набра инерция на фона на недоволството от новите условия, поставени от Германия за даването на Сърбия на статут на кандидатка, е, че европейските сили продължават да вдигат летвата, за да държат Сърбия отвън. Само преди месеци арестът на укриващите се сръбски военнопрестъпници Ратко Младич и Горан Хаджич беше единственото условие. Сега хората се питат дали членството в ЕС наистина е толкова голяма награда.

Сръбската подкрепа за ЕС е спаднала до около 40 процента – най-ниското ниво откакто продемократичните сили отстраниха бившия сръбски автократ Слободан Милошевич през 2000 г. Приятелски настроените към ЕС управляващи партии също загубиха от популярността си, предизвиквайки спекулации, че националистите може да се върнат на власт след изборите догодина.

„Убеден съм, че е дошло времето за нова политика и определяне на нова национална цел, и че това не е членството в ЕС“, казва Воислав Кощуница, бивш премиер-националист, който ръководи сръбската консервативна партия. Сръбският президент Борис Тадич предупреди, че отлагането интеграция на Сърбия в ЕС повишава риска от нова нестабилност на Балканите. „Сърбия и Балканите може още веднъж да се потопят в мрака на национализма и нетолерантността“, казва Тадич.

Разширяване на ЕС: състояние на кандидатурите и на преговорите

Франс прес

Хърватия подписа договора си за присъединяване към ЕС, преговорите с Исландия напредват, тези с Турция са блокирани и може да започнат преговори с Черна гора към средата на 2012 г.

Хърватия

Тя подписа на 9 декември договора за присъединяване, който след като бъде ратифициран във всяка страна от ЕС и одобрен на референдум от хърватския народ, ще й позволи да стане през юли 2013 г. 28-та държава от ЕС. Нейните ръководители участваха за първи път в среща на върха на държавните и правителствените ръководители, първоначално като наблюдатели.

Турция

Преговорите с Анкара, които започнаха през 2005 г. по същото време като тези с Хърватия, са в застой заради съпротивата на редица държави като Франция и Германия, но също и най-вече заради липсата на напредък по кипърския проблем. Република Кипър, която включва кипърската гръцка част на разделения остров и е член на ЕС, не е призната от Турция. Анкара отказва по-специално да приложи за нея митническия съюз.

Исландия

Преговорите, започнали през юли 2010 г., напредват. Островът, който наброява около 320 000 жители, е член на Европейското икономическо пространство, на Шенгенското пространство без контрол на границите, и на НАТО. Но европейците и исландците имат разногласия специално по въпросите на риболова и лова на китове.

Черна гора

Черна гора получи статут на кандидат през декември 2010 г. След като страната прие важни реформи тази година, Европейската комисия даде положително становище за започване на преговори за присъединяване. ЕС би могъл да вземе решение за започването им едва в средата на 2012, тъй като Париж желае време, за да се прецени прилагането на реформите, за които бе взето решение.

Македония

От 2005 г. Бившата югославска република Македония получи статут на кандидат за членство в ЕС. Но тя все още чака дата за започване на преговори заради спора й с Гърция за името.

Сърбия

Сърбия желае да получи статут на кандидат, както и дата за започване на преговори. След ареста тази година на последните издирвани още от Международния трибунал военнопрестъпници – Ратко Младич и Горан Хаджич, Белград премахна голяма пречка по пътя към ЕС. Но подновяването на напрежението с Прищина по повод граничните пунктове в Северно Косово, населено със сърби, наля масло в огъня.
Други потенциални кандидати

ЕС обеща на всички страни от Западните Балкани перспективата за присъединяване един ден към съюза. Албания, Босна и Херцеговина и Косово са другите потенциални кандидатки, но са по-малко напреднали от предходните по пътя към ЕС.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.