Как китайският флот се готви за война

Правда.ру

Китайски самолетоносач. Снимка: чайнадифенс

Съседите на Китай са разтревожени от медийните съобщения, според които китайският лидер Ху Цзинтао заповядал командването на военноморските сили от Народноосвободителната армия „да се готви за война“. Както заявил на 6 декември китайският президент пред висшето военнополитическо ръководство, военният флот трябвало в близките години „да се модернизира окончателно и да събере всички сили с цел да се подготви за война и укрепване на националната сигурност“.

Нека отбележим, че това е доста странно за Небесната империя, прочута с мъдрата си, предпазлива политика. Чуждестранни експерти впрочем посочват, че изявлението на Ху е било препечатано от много китайски издания. Да не би журналистите да са объркали нещо с превода? Британски анализатори отбелязват, че гръмката фраза на другаря Ху може да се преведе от китайски също като „въоръжена борба“ или „военен сблъсък“, но това не променя кой знае колко същността й.

Показателно е, че през последните години милитаристките амбиции на Китай все по-често изненадваха не само най-близките му съседи (с повечето Пекин има неуредени териториални спорове), но и САЩ.

Тази година Китай започна да осъществява програма за строеж на самолетоносачи, същевременно активно разработва нови противокорабни ракети и модернизира военноморския си флот. Освен това, изявлението на Ху Цзинтао прозвуча в навечерието на годишната среща на върха между Китай и САЩ, на която се обсъжда териториалният спор за архипелага Спратли в Южнокитайско море (с китайско име Нанша – б. р.).

С други думи, Пекин открито демонстрира пред САЩ, че смята да реши въпроса в своя полза. Ще припомним по-раншните твърдения на Китай, че архипелагът (за който претендират също Виетнам, Филипините, Малайзия, Бруней и Тайван) е неразделна част от Небесната империя. Нищо чудно: първо, през Южнокитайско море минават твърде важни транспортни комуникации между Индийския и Тихия океан; второ, в района са открити огромни запаси от петрол и газ.

Въпросът за ресурсното осигуряване на растежа става ключов за Китай. При все това наличието на множество конкуренти, подкрепяни от САЩ, прави трудно осъществими амбициите на Небесната империя във връзка с архипелага Спратли. Въпросът е изострил най-вече отношенията на Пекин с Филипините и Виетнам. Китайските амбиции тревожат и Индонезия, която започва да разработва големи газови находища досами спорните острови. Експерти посочват, че разработката им фактически засяга и зоната, за която претендират китайците.

Особено силно обаче е безпокойството на САЩ, които се опитват да изградят нов блок от държави „за сдържане на китайския дракон“. Неслучайно президентът на САЩ Барак Обама успя да издейства през ноември рязко засилване на американското военно присъствие в Австралия – той вижда в нея важна база за бъдещо разполагане на войскова групировка, насочена срещу Китай.

И ето че последният – чрез президента Ху Цзинтао, дава отговор на американските опити да бъде сдържан. Дали обаче Китай ще има достатъчно барут, за да предизвика САЩ и техните сателити? Помолихме за отговор капитан първи ранг Константин Сивков, първи вицепрезидент на Академията за геополитически проблеми.

„В момента Китай силно отстъпва на САЩ по мощ на военноморския флот. Има например само един самолетоносач, докато американците разполагат с 12 атомни самолетоносача и това са само действащите. Ядрените подводници, които притежава, са твърде шумни и лесно се забелязват от американските акустични системи, а обсегът на балистичните им ракети е едва 1700 километра, явно недостатъчен за адекватен отговор“ – отбеляза експертът.

„В близките 10 години обаче тази диспропорция видимо ще намалее. Първо, китайците се готвят да спуснат на вода няколко атомни самолетоносача. Второ, те засилват и в качествен, и в количествен план своя ядрен подводен флот. Днешните шумни ядрени подводници ще бъдат заменени с нови, крайно трудни за проследяване от силите на САЩ. Доста по-силно ще бъде и въоръжението им.

Днес китайците активно разработват нова балистична ракета с морско базиране, която ще има обсег осем хиляди километра – това рязко ще намали шансовете на американците при евентуален сблъсък. Трето, китайците се канят рязко да увеличат и броя на другите си бойни кораби, включително на ескадрените миноносци и фрегатите. Всичко това не са празни приказки, тъй че за САЩ от година на година ще е все по-трудно да възпират Китай.

За нас това е твърде позитивен сигнал: Китай смята да развива военноморските, а не сухопътните си сили, а това показва, че в най-близка и средносрочна перспектива ще ориентира своята експанзия не на север – към Русия, а в други посоки. Тук впрочем няма изненада: за Китай е жизнено необходимо да си гарантира доставки на суровини. От нас той бездруго получава петрол и газ на приемливи за себе си цени.

С оглед на растящата му икономика това обаче не стига. Тъкмо по тази причина Китай развива военноморските си сили – така ще може да брани своите жизнени интереси в различни точки от земното кълбо. Наистина днес му се наложи „да преглътне“ факта, че на практика бе изтласкан от Либия, но утре, събрал необходимата мощ, той ще си потърси правата и вече ще е невъзможно те да бъдат пренебрегнати“, заключи експертът.
БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.