Изгубеното десетилетие на Афганистан

Талибани отглеждат мак за опиум в Афганистан. Снимка: франс24

Има една поредица числа за военния конфликт в Афганистан, която поставя проблемите с опитите да му се сложи край в правилната перспектива. САЩ похарчиха за войната тази година повече, отколкото афганистанската държавна хазна събира като данъчни приходи. Дори за Великобритания войната струва 6 милиарда лири (според свидетелството на бивш британски посланик пред комисията по външни работи), което е над три пъти повече от това, което Кабул може да си позволи.

Та в какъв смисъл е готов Кабул да поеме отговорността за сигурността на Афганистан, когато чуждестранните войски приключат бойните операции след по-малко от три години? Десет години след конференцията в Бон от 2001 г., с толкова много допуснати грешки, основополагащите въпроси продължават да се трупат.

Тогава стратегическите отношения на Пакистан със САЩ не бяха под съмнение. Сега вече са, след една година, в която този съюз е обтегнат до точката на пречупване, не на последно място заради неотдавнашния въздушен удар на НАТО, при който бяха убити 24 пакистански военни. Тогава на местни командири от северните райони бяха предложени постове в правителството. Сега Хамид Карзай е скаран с тях, особено заради несъгласието им да се водят преговори с талибаните.

Бунтовниците бяха удържани в юга в резултат на увеличаването на изпратените подкрепления от американски войски, но имаше 600 процента нарастване в нападенията в източната част, което натовските командващи приписват на пакистанското разузнаване. Историята се повтаря. Неявилите се на конференцията в Бон в понеделник – Пакистан и пущуните, които бойкотираха последната Лоя джирга – бяха също толкова значими, колкото и присъстващите.

Има и откъслечни добри новини. Тайните преговори между талибаните и американците продължиха след убийството на Бурханудин Рабани и има напредък по създаването на представителство на талибаните в чужбина. Най-вече обаче воденето на войната в Афганистан остава триумф на надеждата над реализма.

Това е военна заблуда както за британците, така и за американците. Напускащият британски заместник-командващ силите на НАТО в Афганистан генерал Джеймс Бъкнъл разкри пред „Гардиън“, че при операции на специалните сили са убивани 130-140 бунтовнически лидери всеки месец. Той използва тази статистика като доказателство, че има напредък при отблъскването на талибаните. Обаче точно тези нощни операции ще трябва да престанат ако някога потръгнат съществени преговори с талибаните.

Ако пакистанското разузнаване наистина има влияние сред талибанските лидери, сега то активно ще ги убеждава да не водят преговори с американците. Та къде е този видян от генерала напредък? Дали е възможността, след близо 6 години военни действия, един провинциален губернатор да може да пътува от Лашкар Гах до Над Али по пътя вместо с хеликоптер? Или предаването на някои окръзи на провинция Хелманд на етнически таджикски афганистански сили, които са почти толкова чужди на обитаващите Хелманд пущуни, колкото британците? Преди британците да се набутат в Хелманд нямаше територия, където талибаните да съсредоточат терора си. След пет години кървави боеве това напредък ли е?

Дори тези, които противно на всички признаци се надяват, че едно прозападно правителство в Кабул може да оцелее след изтеглянето на чуждестранните войски през 2014 г. (тоест да оцелее по-дълго, отколкото Наджибула оцеля след изтеглянето на съветските войски), трябва да признаят, че регионалната обстановка днес е много по-нестабилна. Нападенията на безпилотни самолети, които Барак Обама все повече настоява да ползва в неразрешено за Америка въздушно пространство като това на Пакистан и Иран, отиват точно в обратната посока на тази, която е необходима да се издейства участието на Пакистан и Иран в международно решаване на конфликта.

Нападенията с безпилотни самолети са окончателното едностранно оръжие от ерата на Буш и са толкова изкусителни за използване защото, за разлика от инвестициите в кръв, за които говореше генерал Бъкнъл, те не водят до човешки жертви за НАТО. Те обаче взимат голям брой жертви и пораждат непоклатимо противопоставяне на местна почва срещу мира, който се опитва да наложи НАТО. Не е възможно да се сложи край на конфликта в Афганистан или в племенните райони на Пакистан, преди всички правителства в региона да се съгласят с това. Десет години по-късно този урок още не е научен.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.