България и Великобритания кимат обратно в Европа

kafene.net

Бойко Борисов на Европейски съвет в Брюксел. Снимка: Министерски съвет

Британският министър председател Дейвид Камерън отказа споразумението за нов договор на ЕС, налагащ ограничения в националния бюджет предложен от Франция и Германия.

В същия ден, българският министър-председател Бойко Борисов, заяви, че ще подкрепи новия договор. Преди да е известен. И предполагам преди да е искано мнение от България, която не е член на еврозоната и Шенген. В този драматичен европейски момент, това прозвуча като празна декларация, макар и, може би, добронамерена.

По ирония на съдбата, забавна програма на ББС съобщи, че България е известна с това, че кима за „да“, както се кима във всички други страни в Европа за „не“. Въпреки, че водещият журанлист имаше предвид незначителен любопитен факт, на фона на прибързаното бойковско кимане в крак с европейското мнозинство, което няма да го разбере, шегата прозвуча сполучливо.

Британското общество и Консервативната партия посрещнаха с радост и облекчение решението на Камерън да откаже на ЕС. Българското общество в по-голямата си част не разбра за какво дава съгласие Борисов. Въпреки, че не е редно да сравняваме направо английския и българския живот и чуство за хумор, всеки нормален човек в България се пита, какво всъщност го засяга новият договор и английският отказ?

Големият въпрос е дали този нов ЕС, създаден да се справи с икономическата криза ще доведе всъщност до узаконяването на два типа страни в Европа, които се движат с две различни скорости: първият тип е на големите добре интегрирани държави под лидерството на Германия и Франция, а вторият – на периферни, по-слаби държави, които не са така твърдо интегрирани. Всеки знае, че да караш кола винаги в бавното платно не само, че не гарантира пълна безопасност, а и много изнервя тези, които искат да те задминат.

Стефанос Кацикас, лектор по европейски отношения и специалист по българска политика от университета „Goldsmiths”, сподели за kafene.net, че в момента не е ясно как точно ще заработи новият европейски механизъм. Но според него, ако Европа се раздели на две, положението на България ще стане по-лошо по три взаимосвързани показатели: „Политически, България няма да може да влезе в първия, вътрешен и централен кръг на ЕС, където са Франция и Германия.

Икономически, България няма да може да влезе в еврозоната така лесно, както например Гърция навремето. И преди всичко, от национална гледна точка, България и по-слаби страни като нея, ще загубят още повече от националния си суверинитет. България, както и Гърция ще бъдат нещо като „задграничната“ зона на ЕС и по-конкретно на Германия. Подобно на отношенията между Русия и Съюза на независимите държави от бившия Съветски съюз.“

Каза го направо – България и Европа като Киргизстан и Русия. И колко унизително звучи това за загубата на националния суверинитет.

Джордж Шопфлин, член на Европейския парламент също смята, че за страните от периферията на Европа ще стане по-трудно да имат достъп до центъра: „В Европа и сега, и преди е имало първи и втори, и трети тип страни. Но разбира се, сега става ново френско-германско обединение, за което не знаем, колко дълбоко ще бъде.“

Излиза, че „послушковците“ на днешното българско управление нямат перспектива в Европа. Защото подмазването няма да свърши работа. Но още по-лошо, тези български граждани, които се надяват, че ще има някакво дадено от някого равноправие в ЕС ще бъдат разочаровани. „Всеки за себе си“ изглежда по-реалистична формула на бъдещето. Ясно е, че Великобритания избира пътя на национална стратегия извън еврото, може да се каже, завинаги. Дори и да е рисковано. Повечето наблюдатели смятат, че това е по-честно и разумно, макар и трудно решение.

„Браво на Камерън, че се върна като Чърчил, а не като Чембърлейн“, закрещя  дясната английска преса имайки предвид известната политика на съглашателство с Хитлер, която напълно пропада преди и по време на Втората световна война. Не е много правилно това сравнение, защото ЕС не е чак така лош или опасен, но консерваторите обичат да режат.

Британските медии, независими коментатори, политически и финансови среди са разцепени по въпроса хубаво ли е за Великобритания да не участва в новия договор. Либерално-левите медии смятат, че британската позиция не е добра. Но повечето хора тук, както и в Консервативната партия са евроскептици и смятат, че е хубаво.

Норман Тебит, политически коментатор и татчърист, смята че, това е най-правилният ход в защита на националните биратнски интереси: „Ние знаем, че народи, не само на Франция и Герамния, които се гордеят със своята национална история, няма да приемат да им се налагат данъци и бюджет от хора, които те нито избират, нито могат да уволнят.“

Според икономически коментар на ББС на световните пазари цари отчаяние за еврото и „спекулатори и инвеститори са вдигнали ръце, защото не ни казват подробностите на сделката, а всичко ще зависи от съдържанието, което не е известно.“

Дейвид Рене от списание „Икономист“ смята, че Франция по принцип не разчита и не иска Великобритания, но Германия е разочарована защото много е искала да е с англичаните: „Сега пазарите искат да видят, че има бързо и масирано действие в Европа, а тя все още си влачи краката. Пазарите губят всякакво доверие, че ще има решение на кризата.“

В-к „Телеграф“ отбелязва, че в Европа завиждат на лондонското Сити, което е световен и проспериращ финансов център, който не иска да бъде стяган от Брюксел и оповестява, че Англия е в „чудесна изолация“. Извън еврозоната и новия договор за ЕС.

„Англия може би направи стъпка, която е началото на „сбогом“ на ЕС. Камерън постъпи правилно в този момент. Консервативната партия, а и голяма част от лейбъристката, както и британският народ като цяло иска да има по-лека връзка с ЕС. Това е трудна ситуация. В момента не е ясно как и какво точно става в ЕС. Търсят се технократични решения за Европа. Но това е в краткосрочен план. Дългосрочният трябва да бъде политическо решение. Рискът е, че сега може да е хубаво да си извън ЕС, но дали това ще е така след 10-15 години, не се знае. А ако веднъж се откажеш от него, после може да не те посрещнат добре, ако пак искаш да сте близки“, допълва Шопфлин.

Чарлз Грант от левия Лондонски тинк-танк, Център за европейски реформи, каза за ББС, че по този начин Великобритания губи позиции в Европа. Но така го обясни, че на мене ми се стори, че г-н Грант може да загуби пари за своята  организация и анализаторите й, които пропагандираха европейската интеграция от времето на предишното лейбъристко правителство.

А какво е отношението на Европейския парламент към България и новите страни-членки и кандидатите от западните Балкани? Известно е, че в България европейските депутати се ползват с голям статут. Което е обратното на Англия, където те са по-малко известни. „Познавам Антония Първанова например“, сподели английски консерватор, член на Европейския парламент, който не пожела да цитирам името му. „Но не се бъркам във вътрешната българска политика.“

„А Надежда Нейнски, какво мислите за нея като европейски депутат“, питам. „Тя няма никакъв профил като депутат. Но иначе изглежда много добре, висока“, отговоря той.

Пожелаваме на Светослав Малинов от ДСБ, който преди по-малко от една седмица влезе в ЕП  да промени вялото настроение с което се коментират българските депутати. Той вече каза за българските медии, че  „има липса на реална и силна политическа воля да се направят някои неща и има опасност част от решенията да включват опит да се възроди старата идея „Европа на две скорости“. Не трябва да позволяваме тезата за разширяването на ЕС да бъде използвана срещу нас. Умората от разширяването не трябва да обръща в политически инструмент.“

В потвърждение на неговите думи, в петък, когато се разви британско-европейската драма на взаимно отхвърляне, Хърватия подписа споразумение да влезе в ЕС през 2013 година, Сърбия получи леко отлагане на молбата й да се кандидатира, а Черна гора е лобирала в кулоарите за членство. Само, дето “Washington Post” писа по този повод, че не е ясно, ще има ли ЕС, в който тези страни да влязат.

Разбира се, има и друг начин да се отнасяме към кризата, към британския леко лицемерен отказ, към българското „да” на всичко, към френските претенции, немската сериозност и т.н. Да кажем честно и смислено, че на всички нас, европейци от различните краища на съюза наистина никой политик не може да ни угоди и никой историк не може да ни убеди в нищо в което сами не вярваме. И това е единствената ни гаранция, че ще преживеем и тази криза по свой собствен начин.

От kafene.net

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.