Шах с пешката – полет над кукувиче гнездо в Пазарджик

Метод за лечение, който може да помогне и на здрави – разказват един психиатър и негови пациенти

Демонстрационна игра на шах с живи фигури на площада, в рамките на турнира. Снимка: авторката

Те се лекуват с шах – 32-а души в центъра за хора с психични проблеми в Пазарджик. И всеки от тях го прави с желание, разбира, че това му помага. Центърът и шахът са единствената им опора в живота, тяхното спасение…
Д-р Емил Марков е този, който създава в Пазарджик сдружение „Човеколюбие” – едно от първите по рода си за подпомагане и защита на хора с психични проблеми. През 80-те години д-р Марков работи в районната пазарджишка психиатрична болница, където условията по думите му тогава са “ужасни”. Младият психиатър започва да разговоря с пациенти и техни близки за това, че е нужна промяна и така през 1992 г. се създава “Човеколюбие”. През 2001 г. след ремонт на почти рушаща се общинска сграда се открива център „Човеколюбие”, който поема делегираната от държавата услуга “Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични проблеми”. През 2008 г. сдружението получава награда от холандската фондация „Лале” за социален проект на неправителствена организация.

Голямата светла сграда прилича на щастлив мравуняк, тук на всеки се намира занимание, за да не мисли за забилите се като топлийки натрапливи мисли в съзнанието му. В центъра има ателие, кухня, магазин, в който работят хора, които са тук на лечение.

Д-р Емил Марков играе шах с жена от центъра. Снимка: авторката

Центърът помага и на хора с психиатрични диагнози, и на хора без диагнози, но с проблеми. На въпроса дали има и такива с тежки диагнози, тук лаконично отговарят: „Да”. Целта при работата с хората е „развитие на човешкия потенциал и достигане до една достойна позиция в обществото, започване на работа”.

Според ръководителите на центъра умението за взимане на решения е изключително важно. С тази цел е въведена и една от най-интересните идеи на сдружението – редовната игра на шах. Д-р Емил Марков, който стои зад прилагането на шахматния модел, обяснява, че „човешкото мислене е така устроено, че когато има модел, се справя по-лесно с проблемите”. Това според него е установено отдавна, затова и в десетки страни по света шахматът е включен в учебните програми, тъй като стимулира „всестранно развитието на човешката психика, всички волеви качества, морални, мисловни, интелектуални, емоционални, всякакви”. Накратко –шахът е средство за развитие на човешкия потенциал, способността да се ориентираш не само на шахматната дъска, но и в ходовете на живота си.

Момент от турнира по шах в центъра. Снимка: авторката

В центъра се организират ежедневни срещи, занимания с шах. По-силните в играта могат да станат треньори на другите. По-напредналите играят и етюди. Сдружението организира местни и национални, дори международни турнири по шахмат. И в резултат в централната зала витрините на шкафовете са отрупани с гордо лъщящи на светлината състезателни купи. Подобно на хората от центъра, които искат да покажат, че могат да се справят с живота.
„Най-важното е човек да има достойни цели и да се бори за постигането им. Именно целта извисява човека и му придава смисъл”, казва Емил Марков. Той посочва, че Джон Неш, американски специалист по икономика, печели Нобелова награда въпреки диагнозата шизофрения.
Според думите му „Всички ние, независимо дали имаме диагнози или нямаме, имаме души. И много рядко се замисляме какво правим за душите си, особено когато стигнем до психиатър”. Затова „всеки човек трябва да се грижи за душата си, да се усъвършенства”. Лекарят гордо казва, че дори клиентите на центъра се стремят да бъдат за пример на хората без диагнози.

Надежда Кузерманова, управител на сдружението, връчва награди на участниците в турнира по шах. Снимка: авторката

Сдружението посочва, че след работа с клиентите, както и след усвояване на модела на шаха резултатите са налице. С времето тези хора започват редовна работа, поведението им се променя, роднини, близки, познати констатират промяната, това е просто очевидно и всеки, който дойде, може да го види.
Това според Марков е субективно преживяване, което трябва да се преживее, защото „всичко се променя –  субективното усещане на човека, самочувствието, самоувереността, възможностите да се справя с проблеми. Един човек, който не е можел с нищо да се справи, включително да поддържа лична хигиена в къщи, започва да подържа хигиената на целия център и да обучава другите”.

На някак естествено породеният въпрос дали обществото у нас е причина за някои психични проблеми, д-р Марков казва:
„Проект като този може да доведе до промяна на цялото общество, защото провокира размисъл – ако психиатрични пациенти могат да постигнат такива успехи, защо да не могат и хората без диагнози? Ако хора с диагнози могат да постъпват разумно и достойно и да служат за пример, защо да не могат и хората без диагнози да постигат такива успехи? Всички безбройни случаи, които виждаме – на агресия, наркомания, безпътно поведение, лъжи и корупция и т.н., всичко това е симптом на едно общество, което не зачита правилата. Шахът стимулира към зачитане на правила. Развитите държави от ЕС – те са развити защото хората са научени да спазват правила. Там правилата са над отделния човешки егоизъм, бил той управленски или на отделния гражданин. Ние живеем в един и същи свят и всеки ден се срещаме с едни и същи проблеми. Но когато човек е въоръжен с модел и трениран да се справя с проблемите, има много повече шансове за успех”, обобщава д-р Марков.

Една от жените в центъра приготвя палачинки. Снимка: авторката

Надежда Кузерманова става управител на организацията случайно. Започва да работи в нея от 1993 г., след десетгодишна практика на журналист. Първоначално е поканена да бъде пи ар. Предложената работа й се вижда „страшна и отговорна – да описваш дейността на организация за психиатрични пациенти”. Не се ангажира веднага, казва, че може да идва на срещи и да прецени. Шест месеца посещава сбирките им, докато се включи активно в сдружението.

На въпрос за причините за повечето психични проблеми Кузерманова отговаря, че това са „психологическата и социалната неграмотност на обществото ни и на отделните хора в него”. „Най-тъжното е, че такива знания и умения не се преподават в училище и хората остават с впечатление, че няма какво да му се учи на това как се прави бюджет, как се избира партньор в любовта, как се поддържат дългогодишни любовни отношения, как се решават конфликти, как се правят дългосрочни планове и др. Повечето хора се чувстват виновни, ако не са успешни в кариерата си или в любовта, а дори не подозират, че това е специализирано знание, с което няма как да се родиш, трябва да го научиш. Понякога срещаме хора, които са щастливи в живота и без да са ги учили тези неща и това сякаш затвърждава убеждението ни, че или си го знаеш, или не. Тези щастливци всъщност несъзнателно копират ефективни модели от семейството си, но ако семейството не може да ти предложи ефективни модели, си обречен на  неудовлетвореност, безсъние, тревожност, гняв”.

Един от хората, посещаващи центъра е Илия Гергинчев. Роден през 1954 г. в Пазарджик, несемеен е, а родителите му са починали. Завършил е висше икономическо образование в Свищов. Преди да дойде в центъра, Илия е работил като чистач на няколко жилищни входа. Леко плахият и много учтив човек обича да лови риба, да ходи в планината, религиозен е, свири на китара. Кузерманова разказва, че неговите проблеми са отключени или се дължат на събития от живота му –  като дете той получава шок, уплашен от кукери, а като млад преживява земетресението в Свищов.
Илия започва да посещава центъра от 1997 г., а преди няколко години започва и работа тук. Снабдява магазина на центъра. В него работят трима души, клиенти на центъра. Самата цел на магазина е да е обучителен център за продавач-консултанти – професия която много хора с психични проблеми могат да упражняват. Според Илия целта сдружението е да научи хората да работят „не като ни дават да ядем риба, а като се учим да я ловим”.

Центърът поощрява с награди и номинации „спазване на правила, точност, активно участие в групи, активност в различните програми, прочетени книги, написани есета, личен пример, игра на шах”. В една от годините Илия печели трето място, с медал на национален турнир по шах, организиран от сдружението…

Момент от откриването на магазин за подаръци на Центъра за хора с психични проблеми. Снимка: авторката

Отношението на Илия към шаха е специално. Играе го още от 8-годишен, учил се е от баща си, който умира рано. Смята, че шахът изразява мисленето му, помага му да се развива и усъвършенства. Според Илия най-важно „е да се взима решение, шахматно решение”.  Без сдружението животът му щял да бъде мизерен. Поради диабета си още по-трудно щял да си намери работа. От Бюрото по труда в Пазарджик са му казали „Теб  никога няма да може да те вземем, само някъде пазач може да станеш”.

Центърът учи как житейските проблеми да бъдат решавани, за разлика от психиатричните клиники.
Надежда Кузерманова е критична спрямо състоянието на психиатричните клиники у нас и условията там. Това, което най-много я смущава, е пълната според нея „непрозрачност на работата им”. „Там се приема, че в интерес на пациента е при постъпването да го поставят в изолатор. По преценка на лекаря се допуска свиждане. Дори когато има право на адвокатска защита при задължително настаняване на лечение, той няма как да я получи, защото вече е в клиниката, а там адвокати не се срещат. Още преди да е направена експертизата, му е назначено лечение… Всичко това се случва, когато човек е най-уязвим”.
Кузерманова прави плашещото заключение, че засега няма никакви форми на граждански контрол и прозрачност по отношение на психиатричните заведения.

„Чела съм, че в психиатрични болници в Англия местни неправителствени организации имат свои кабинети, където подготвят хората за напускането им от болницата. Това в България все още е немислимо, макар че ще е полезно и за хората, и за качеството на  медицинските услуги”, добавя Кузерманова.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.