Великобритания се изгуби в мъгла

в. Гардиън

Кристин Окран. Снимка: от тв екрана

Любимата ми английска шега за мъглата в Ламанша, която изолира континента, вече не звучи толкова смешно. След последната среща на върха в Брюксел Великобритания стана по-изолиран остров отвсякога. Вече много се каза за езика на тялото на Никола Саркози в четвъртък вечерта, когато той не стисна протегнатата ръка на Дейвид Камерън, а вместо това го потупа по рамото. Това беше не толкова покровителствен жест, колкото израз на огромна умора – 30 години британска двусмисленост за Европа ни изтощиха. Сега поне нещата са ясни.

Откакто се присъединиха към ЕС през 1973 г. британските ни приятели са във или извън Европа в зависимост от обстоятелствата и собствените им приоритети, но никога не са ни спестявали съветите си. „По-добре да си замълчи“, тросна се Саркози на предишна среща на върха в Брюксел, когато британският премиер обясняваше на партньорите си какво трябва да се направи с еврото. След като обвини кризата с еврото за стагнацията на британската икономика, британският финансов министър Джордж Озбърн миналата седмица предупреди: „Имаме си наш национален интерес, но е в наш икономически интерес те (страните от еврозоната) да се оправят.“

Именно това Меркози – френско-германската двойка, която е традиционният двигател на европейската машина – най-после съумяха да направят. Сделката, която изготвиха заедно и сложиха на масата в Брюксел не дава незабавен лек на кризата, но призовава за преразглеждане на съществуващите договори с цел налагане на по-голяма фискална дисциплина.

Това е победа за Меркел, която е решена да прокара по-голяма икономическа интеграция и да спаси сънародниците си от необходимостта да плащат за чужди преразходи. Има политическа печалба и за Саркози – междуправителствените преговори остават правилото, той продължава да дели „шофьорското място“ с Меркел въпреки по-слабата икономика, а европейските институции направиха огромна крачка напред като за пръв път преодоляха правилото за вземане на решения с единодушие.

Като цяло френските медии, дори враждебно настроените към Саркози, приветстват резултатите от Брюксел. През цялата криза с еврото те му признаваха, че държи германската канцлерка на европейската писта, оказва й натиск за по-бързи действия и защитава френския възглед, че политическата воля е по-важна от правилата.

Президентските избори са след по-малко от шест месеца и Саркози трябва да убеди французите, макар и много от тях да го недолюбват, че само той е способен да пребори кризата и да поддържа балансирано френско-германско партньорство. Някои дори казват, че кризата, колкото и да е тежка, е най-добрата му възможност да засенчи социалистическия си опонент Франсоа Оланд, който не може да се похвали с никакъв опит от работа в правителството.

Така че благодаря, г-н Камерън. Двадесет години след като подписа Маастрихтския договор и същевременно си издейства изключение за оставане извън еврозоната, британският булдог отново се опита да получи най-доброто от двата варианта. Този път се провали. Как можеха британският премиер и финансовият министър да си помислят, че европейските им партньори ще се съгласят да се направи изключение за британските финансови услуги при бъдеща регулация след като липсата на контрол над все по-сложните пазари е една от причините за бъркотията от 2008 г. насам!

Отблъснатият британски премиер упражни ветото си. Но никоя друга страна членка не го последва. Това е безпрецедентно отрязване за една държава, която е свикнала да играе толкова важна роля в европейската политика. Кой си спомня още как в края на 50-те години Великобритания създаде асоциация за свободна търговия (Ефта) с половин дузина страни с надеждата да торпилира новородения Общ пазар? Кой би отрекъл, че процесът на разширяване на ЕС към страните от Централна и Източна Европа се състоя под британско ръководство, като целта отчасти бе да се попречи на задълбочаването на европейската интеграция към повече федерализъм?

Иронията е, че в деня, в който Хърватия подписа да стане 28-ия член на ЕС, 26 от сегашните 27 партньори решиха да продължат напред и да оставят Великобритания настрана.

Няма много поводи за ликуване. Кризата с еврото далеч не е приключила. Британските търговски и финансови интереси може и да пострадат в дългосрочен план с изключването на Лондон от европейските преговори. Правителството му остава в ноктите на консерватори, които са обсебени от желанието да се организира референдум и Великобритания направо да излезе от ЕС.

Онези континентални европейци сред нас, които помним какво дължим на Обединеното кралство от двете световни войни и знаем какво можем да постигнем, когато действаме заедно – било то свалянето на диктатор или постигането на мир в смутни райони – сме натъжени. Съжалявам, но в този глобализиран свят Европа като
цяло струва повече от един остров.

БТА

* Кристин Окран е известна френска телевизионна журналистка от белгийски произход. Била е водеща на популярни политически предавания, изп. директорка на Франс 24  и РФИ, гл. редакторка на сп. Експрес. Живее с бившия външен министър Бернар Кушнер. Близка приятелка на Карла Бруни и президента Саркози.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.