Какво получи Турция от Арабската пролет

Последиците от Арабската пролет за Турция все още предстои да бъдат изяснени и оценени. От самата Турция също зависи как ще използва събитията, разтърсили редица арабски държави и предизвикали промени. Остават въпросите дали Арабската пролет ще допринесе за турското регионално лидерство – роля, за която страната в последните години дава заявка, и дали моделът на Турция, съчетаваща исляма и демокрацията, е приложим и в другите ислямски държави.

Събитията през последната година в арабския свят обаче няма как да останат без отражение върху Турция, която положи огромни усилия за засилване на икономическите си и търговски отношения с държавите в региона и мюсюлманския свят. Под управлението на проислямската Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Турция задълбочи връзките си с Близкия изток, а бунтовете из арабския свят тази година се явиха като изпит за турската стратегия.

Някои, като проф. Семир Салиха, експерт по Близкия изток в университета в Коджаели, дори допуснаха, че положителният имидж в района и нарастващото влияние на Турция е довело до известна завист в арабския свят, което е било една от причините за процеса на промяна. Моделът на Турция, която според проучванията се радва на нарастваща подкрепа в региона, може да послужи за вдъхновение в редица страни от Близкия изток, където хората се стремят към промяна. Този пример обаче е предизвикателство за онези, които искат да запазят статуквото, както и за останалите претенденти за лидерство в мюсюлманския свят.

В началото на събитията от Арабската пролет Турция сякаш се поколеба, премервайки ползите от създадените с авторитарните режими отношения и цената на подкрепата за демократичните стремежи на арабските народи, но след първоначалното колебание застана зад хората, което й струва обтягане на отношенията с някои бивши съюзници.

Политиката си по отношение на Сирия Турция промени в средата на август, заставайки срещу сирийския лидер Башар ал Асад, с когото премиерът Реджеп Тайип Ердоган беше изковал близки отношения. По въпроса за Сирия Анкара запази най-голяма сдържаност на фона на кървавите събития, разтърсили страната. Тя упорито призоваваше Дамаск към реформи, преди да се реши да застане на страната на опозиционерите, на които дори разреши да се събират в Турция, а в крайна сметка именно в Истанбул бе създаден през септември и Сирийският национален съвет със задачата да работи за отстраняването на Асад.

В края на ноември Анкара, която е един от основните икономически партньори на Сирия, огласи и санкции срещу своя съсед на юг скоро след тези, обявени от Арабската лига, включващи прекратяване на всички финансови сделки със Сирия и замразяване на авоарите на сирийското правителство.

Иран, на който миналата година Турция се опитваше да посредничи за преодоляване на кризата около ядрената му програма, също се отчужди на фона на втвърдената политика на Анкара към репресиите на Дамаск. Особен удар върху сближаването преди това между Турция и Иран, с който Анкара бе обявила намерение да увеличи тройно търговския си стокообмен за период от пет години, нанесе решението на Турция да приеме радар за ранно предупреждение от системата за противоракетна отбрана на НАТО, обявено в началото на септември.

Техеран предупреди, че това ще породи напрежение въпреки уверенията на Анкара, че противоракетният щит не е насочен към никоя определена страна, а по-късно дори заплаши, че ще нападне радара, ако Съединените щати или Израел атакуват Ислямската република.

Новият подход на Турция спрямо ръководствата на някои авторитарни режими в нейния регион обаче може да я приближат повече към Съединените щати и Запада, които бяха подозрителни към сближаването й със страни като Иран в момент, когато Западът се опитваше да изолира Иран заради ядрената му програма, и които говореха за изместване на оста на Анкара. Независимият подход, който Турция следваше по отношение на Близкия изток, и усилията й да си спечели нови партньори и пазари сред страните от региона, я поставиха в разнобой със западните държави по някои основни външнополитически въпроси.

Създалата се с Арабската пролет ситуация и новата роля на Турция като поддръжник на демократическите стремежи и потенциален пример за арабските страни в преход, разкриват нови възможности за страната. В тази роля тя може да се окаже по-искрен сътрудник на Запада в посредничеството му с Изтока и да си осигури по-голям дял в бъдещето на близкоизточните държави.

„Дългосрочните цели на Турция са най-добре обслужвани в отношенията й с ЕС“, коментира Хю Поуп, анализатор на Международната кризисна група, цитиран от Ройтерс. Според него Арабската пролет може да подейства като „отрезвителен звън“ за Турция, за да се съсредоточи тя повече върху „жизнено важните си интереси в Европа“.

Върху значението на ЕС акцентира в свой материал във в. „Хюриет дейли нюз“ и Барчън Йинанч, която изтъкна вратите към европейските пазари за турските бизнесмени, отворени със сближаването на Турция към ЕС. За отбелязване е, че страната реализира в Европа 60 процента от износа си, докато миналата година за Близкия изток и Северна Африка са заминали 22 процента от изнасяните от Турция стоки.

През 2011 г. обаче, която освен сътресенията, свързани с Арабската пролет, донесе на Турция и вълнения около редовните парламентарни избори, преговорите на страната за присъединяване към ЕС, които и преди това боксуваха, затънаха съвсем, а Турция, подразнена от безизходицата и съпротивата срещу нейното членство сред някои основни членки на ЕС, дори си позволи арогантни забележки за съюза, обхванат от икономическа криза на фона на растеж на турската икономика.

Турция тази година не отвори нито една глава в преговорите с ЕС от общо 35-те глави, които трябва да приключи преди да се присъедини към блока. От началото на преговорите през 2005 г. Турция е отворила общо 13 глави, но е затворила само една. За застоя допринесе и липсата на някакъв пробив в отношенията с Република Кипър – член на ЕС, който Анкара не признава. Турция продължава да отказва да отвори летищата и пристанищата си за трафик от тази държава – ключово условие на ЕС, а от преговорите за обединение на Кипър, които водят лидерите на гръцката и турската общности на острова, идват разнопосочни сигнали за тяхната ефективност.

Към напрежението между членката и кандидат-членката на ЕС тази година се добави и спорът за въглеводороди в Източното Средиземноморие, където Република Кипър започна сондажи за петрол и газ на фона на острата съпротива на Турция, претендираща за права над този район и на кипърските турци.

Същевременно се засилиха критиките към Турция от ЕС във връзка с пропуски в областта на свободата на словото и свободата на печата, които бяха откроени и в годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на Турция по пътя към евроинтеграция. Независимо от това турските власти продължават да твърдят, че ЕС вижда „изкривена картина“ за свободите в Турция и че няма нито един турски журналист, който да е в затвора или да е осъден заради професията си.

Факт е обаче, че изправените на съд журналисти въз основа на обвинения за връзки с ултранационалистическа организация, са критици на управляващите и мнозина тълкуват предприетите срещу тях действия като заплаха за свободата на словото и опит за цензура и заглушаване на гласа на опозицията.

Независимо от критиките обаче през годината управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) успя да укрепи позициите си на парламентарните избори на 12 юни, спечелени от нея с подкрепата на около 50 на сто от гласовете. Това беше седма изборна победа за ПСР, като се вземат предвид и местните избори и всенародни допитвания, на които партията излезе победител. Тазгодишните избори донесоха и рекорд за Турция, където за пръв път през последния половин век турска партия успя да спечели трети по ред мандат на еднопартийно управление.

Правителството на премиера Ердоган продължи и през тази година тенденцията за налагане на надмощие над армията, като успя да упражни влиянието си върху избора на ново ръководство в турската армия. В края на юли началникът на генералния щаб на турските въоръжени сили и командващите сухопътните, военноморските и военновъздушните сили подадоха оставки в знак на протест срещу задържането под арест на десетки генерали като заподозрени във връзка с предполагаеми заговори за преврат срещу правителството. Това отвори път ключовите позиции в армията да бъдат поети от одобрени от управляващите командири.

Чуждият печат коментира събитията като „край на една епоха в Турция“ и бе единодушен в оценката си, че премиерът е взел надмощие в меренето на сили с генералите. „Ердоган успя да пречупи гръбнака на армията. Турските въоръжени сили вече няма да бъдат същите като през последните близо 100 години,“ коментира германското списание „Шпигел“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.