www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
неделя, 26 март 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Журналистика по време на холера

13 Декември 2011

 

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

Надушвам как много колеги няма да се съгласят с написаното по-долу, как ще ме ругаят наум или по форумите, но има моменти в живота на пишещите братя и сестри, когато те засърбяват не само ръцете, но и мозъка. И ти се ще извикаш като Боримечката, но не за да сплашиш турските заптиета, а поне себе си, ако можеш.

Миналата седмица се връщах от някакво служебно пътуване, и както понякога става, едно от малкото останали удоволствия от мизерията по самолетите днес, е да пиеш чаша вино в облаците със съботния брой на “Financial Times”. В секцията “House and Home” има една статия за дома (и духа в него) на един от нашите най-известни и най-уважавани колеги в света - Строуб Талбът. Хората от моето поколение помнят легендарния кореспондент на сп.”Тайм” в Москва, преводите му на Хрушчов и на Пушкин, по-късно дипломатическата му работа като Номер 2 в Държавния департамент и главен съветник на президента Клинтън по съветско/руските въпроси. Сега Г-н Талбът е директор на вероятно най-влиятелния американски мозъчен тръст известен като “Брукингс”, интелектуалният бастион на Демократическата партия.

Но редовете по-долу не са за него като един от “the best and the brightest”, а за онова, което липсва днес в и без друго окаяното всекидневие на българската журналистика: величие на духа, аристократизъм на бита, но и на мисълта. Последните две вероятно са свързани. И първото силно влияе на второто. Подминавам стария цитат за “битието и съзнанието”.

В статията за дома на Талбът лъха на уют и красота, на семейни ценности и тонове книги, на артистичност и интелектуална дълбина, на любопитство и уважение към другите, на оптимизъм и красота. Същото лъха и от статиите и книгите (12), написани от Талбът. Дори когато става дума за разоръжаване, стратегически ракети и глобални проблеми, той пише с една неподозирана комбинация от добре подбрани думи, които превръщат и най-скучната тема в нещо приятно за четене.

Забравих да кажа, че 66-годишният Талбът има и две класически испански китари, изработени във Валенсия, които красят дома и офиса му в “Брукингс”. По-интересното е, че този майстор на думите се опитва да бъде също толкова добър и в хармонията на струните: взема уроци по китара от 40-години по-младия от него учител, Пьотр Пахомкин, руснак, както подсказва името му.
Hо, както казва самият Талбът, най-влиятелното място в неговия красив дом е кухнята. Там той често кани на обяд хора, от които зависи ходът на събитията по света. Именно около масата в кухнята на Талбът, Евгени Примаков, бившият руски външен министър и впоследствие премиер, е предпочел да разисква с него отношенията на Русия с НАТО в средата на 90-те години на миналия век. Тази прочута “кухненска дипломация” съществува до голяма степен в прочутите приятелски вечери на сьомга и вино между Хенри Кисинджър и Джеймс Рестън от “Ню Йорк Таймс”, между “кралицата на перото” - устатата Морийн Дауд - и нейните политически персонажи. Изглежда, че често пъти артистичност на бита и артистичност в писането вървят ръка за ръка с мощта и влиянието на “петата велика сила”.

Така е и при Томас Фридман, и при Никълъс Кристоф, и при покойния бард на Би Би Си Алистър Кук, чийто легендарни “Писма от Америка” са чиста проба литература, маскирана като радиожурналистика.
Чийто дом в Ню Йорк беше красив с книгите и изящните си статуетки като малка зала на близкия “Метрополитън мюзиъм”. И където след часове на пишещата машинка в композиране на звучни думи, той сядаше всеки ден в 5 след обяд на кожения си фотьойл с изглед към “Сентръл Парк”. Така се роди прочутата му фраза, че “…няма нищо по-красиво от звука на бучките лед в чашата с уиски в 5 след обяд.” Но преди да настъпи този момент, той вече бе сътворил шедьовър от думи. И уискито, което пиеше, съответстваше на качеството на писмата му до 50-те милиона слушатели на Би Би Си по света.
Но за какво разказвам тези истории? Нима не е ясно, че нашата “мизерия от люлката до гроба” не определя стила както на националната ни журналистика, така и на другите клонове на културния и политическия живот?

Нима обяснението, дадено от Алеко и от неговите незабравими “Данко, Гочоолу и Дочоолу”, не прави излишни подобни сравнения?
Сигурно. Но защо във време, когато България е в потресаваща стопанска и духовна криза, ние нямаме пера като тези на Захарий Стоянов и Христо Ботйов? Като Алеко и Чудомир? Писатели като Радичков и Ивайло Петров (започнали също с журналистиката)? Защо тази брутална инвазия на просташки език, чалга-телевизии и байганьовска философия не предизвикват появата на “Окупирай диващината” в журналистиката, не доведат до раждането на нов тип вестникарство, където поне 20-30 имена ще ни карат да ги търсим рано сутрин по вестникарските будки или по екраните на лаптопите си, докато пием първото си кафе? Старата кримка Димитри, остроезичният Кеворк и още няколко души от неговото поколение са май малцината, които помнят, че “в началото бе словото”. И че думите трябва да се редят също толкова внимателно, както и мебелите в дома на Строуб Талбът.

Редки са случаите когато всекидневната мизерия води до духовна изтънченост. Ботев в бедната си редакция и Йовков с чистата риза пред писалището са само изключенията, които потвърждават правилото. Ако спестовността е майка на мизерията, последната е мащеха на калната (и калташка) журналистика. Извинявайте за звучната дума.

Удивително е къде се дяна професията “Редактор”, ако въобще някога я е имало през последните 20 години. Този страж на словото и единствена, последна бариера пред цунамито от профанация и скудоумие. Или и той потъна в тинята на всекидневието.

Познавам много колеги от последните две журналистически поколения в България, а и много извън нея. Една от тъжните разлики, които се набиват в очи е материалната нищета на много от българските колеги. (Вероятно с малки изключения). Бил съм по гостоприемните им, но скромни, мрачни и отчайващи апартаменти, в които често има повече празни бутилки и килограми с фасове, отколкото книги или предмети на изкуството. Антрополозите твърдят, че тази бедност предопределя и видимата нищета в нашите писания, от които често лъха на песимизъм и отчаяние, на арогантност и бездушие.

Но как да си Строуб Талбът или Джеймс Рестън, когато трябва да преживяваш със сегашните репортерски заплати? Как да правиш разследваща журналистика, когато никой не ти дава да разследваш? Когато няма къде да отидеш, ако те изритат от редакцията, макар че премиерът предложи на изританите да се обединят като пролетариите от всички страни и да си направят българския “Financial Times”,напук на българския Мърдок с неговата одухотворена физиономия на “касапин от Омаха”, по израза на Рестън…

Моят син Виктор и до ден днешен съжалява, че не е станал журналист. Аз и до днес му повтарям, че не е изгубил нищо. Особено в днешното време. Не случайно Марк Твен казва, че “журналистиката е най-добрата професия, особено ако я напуснеш навреме…”

Но започнахме с връзката между красивия бит и доброто писане. Или обратното: мизерията у дома и сиромашията на словото. Сигурно това не е важна тема за много колеги, които трябва просто да оцеляват. Със сигурност това не е най-големият кусур на журналистиката, на която днес всеки политик си точи ножа, или я разфасова със същия нож.

Но както разликата между Димитри и 99% от сегашните ни политици е „2 вагона книги”, така и разликата между Строуб Талбът и нашето тъжно всекидневие е 2 вагона мизерия, от която се ражда мътния потоп на бездуховността.

Алистър Кук, Джеймс Рестън и Морийн Дауд може да вървят по дяволите. Те са от друга планета. Също и Строуб Талбът барабар с красивата си кухня и акустичната китара.
Йовков днес е “ирелевантен”, кой му идва на ума за него.
А Маркес, който е отдал половината си живот на журналистиката, да има много здраве, че съществува любов по време на холера. Има само окаяна журналистика по време на безкрайния български преход. Но Маркес е стар и болен и едва ли има кой да му каже.

———————
* Енчо Господинов e дългогодишен журналист в някогашния в. “Поглед”. В началото на 90-те години преминава на работа в Международния Червен кръст и пътува по много горещи точки на света. От 2000 година до неотдавна е бил посланик на организацията в ООН. В този период написа поредица от “Писма от Ню Йорк” за e-vestnik, а по-късно и от Женева, където работеше в централата на Международния Червен кръст (виж тук). В момента Господинов е съветник към Еврокомисията.





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) чичата
    изящно, бай енчо
  2. 2) Холмс
    Впечатляващата журналистическа кариера на Енчо Господинов буди уважение,затова статията му трябва да наведе на дълбок размисъл пишещите журналисти.Мисля,че и за журналистическата професия,като за всяка професия важи максимата "или можеш,или не можеш".А за да можеш,камионът с книгите,както се изразява Джимо е особено нужен.Това обаче се разбира от малцина и все по-малко ще стават майсторите на перото,предизвикващи удоволствие от изящните словесни конструкции.Това е, що се отнася до това как се пише в наши дни.А за това за какво се пише,срещу кого се пише и какъв е резултатът от написаното е "друга бира".Думата ми е за разследващата журналистика и по-точно за нейната липса.Поне ...още

  3. 3) чичата
    холмз, преди да имаме разследваща журналистика ни е нужно да разследваме журналистите за пригодност/ и обърни внимание на момента с професията редактор за която споменава енчо
  4. 4) Холмс
    Ама кой да ги разследва за пригодност?Ако става дума за качество на квалификацията им,разследването трябва да започне от ученическия чин,до оценката на дипломната работа от университета.Ако разследващият установи,че в процеса на формиране на умствения багаж на бъдещия журналист има купени дипломи-къде с пари,къде с влияние на заинтересовани-чест и слава.А днешните редактори се интересуват повече за продаваемостта на изданието,отколкото от прецизността на изказа.А в лумпенизиращото се общество продава пошлостта и простащината.Възможно е някои редактори,до подръпват поводите на някои свободомислещи журналисти,за да се движат в "правилната посока",т.е да ги цензурират.Важното е "патронът",който плаща да е доволен.
  5. 5) Силвърмен
    Журналистиката ни сега е като политиката и банките преди 15 години - всеки може да я работи. Промяната, за да има качество, трябва да е всеобхватна и да стане възможно най-бързо, но това няма как да се получи на практика. Може би ако ни порасне рекламният пазар...
  6. 6) мацка
    Авторът на статията е прав, разбира се, за доста неща. Българската журналистика е трагична поради няколко основни причини: неграмотност, липса на обща култура и образование, липса на позиция, страхливост и малодушие, алчност, завист, сигурно има и др. Преди да започнеш да пишеш, трябва и много да си чел - такива хора са малко и те не работят основно като журналисти. Според мен т. нар. журналист трябва да има друга професия и друго занимание, в което е изключително добър, или пък писането му е суперпризвание. Писарушките по БГ газетите са събирани от улицата (свободни университети и пр.) вероятно за да им ...още

  7. 7) Bubrek
    Хубаво четиво, начествен журнализъм. Извод: имало е една качествена редакция (Поглед), и е добро стечение, че един качествен кадър е бил запратен по света вместо да бъде обречен да гние... Нямам представа какво се е случило и защо, но нали всичко е добро свършва ли добре!
  8. 8) ацетон
    напоследък ужасно ме дразнят подобни носталгично-неутрални мнения за нещо, което преди, т.е. по времето на соца било супер, ама сега леле -мале. Особено за великите Джимо и Кеворк - гадните доносници. и на милия автор - ми нали вие, бе аланкоолу, създадохте това, което има днес? кой се мазнеше и лижеше, кой унищожавашещото партията така решила, а сега ох, колко кофти.
  9. 9) US
    Айде и аз да се провикна, като Чудомир в един от най-смешните си фейлетони, но малко по-пазлично, по-съвременно ... Фрии Маркета беше убит в БГ Енчооооо! Няма го от 60 години насам! Жалкото е че къде сме сега Обамата и демократите правят същото и Талботовци са на изчезване и тук! И тук в Америка журналистиката изчезна Енчооо! Като го има, него фрии маркета другото си идва само после ... Ти какво си мислиш, че щеше да стане от Строуб Талбът, ако се беше родил в коми България или русия, а и твойте размишления взеха доста да ме .... как ...още

  10. 10) US
    Иииии чича верно си болшевик мама му стара ...
  11. 11) gintonic
    бг журналистика, че къде я видя? в най-добрия случай тя е кенеф като всичко останало
  12. 12) Hector
    Не съм чел писмата от Ню Йорк на Енчо но навремето слушах по ББС писмата от Америка на Аластър Кук ,които са класика. Сега у нас каквито политиците такива и журналисти, има от време на време на някакви проблясъци за излизане от тривиалното и жълто драскане, но то остава неизвестно за масова разпознаваемост.
  13. 13) Пипи Дългото чорапче
    Г-н Господинов, поради възрастови ограничения не съм имала честта да проследя кариерата ви, но ви уверявам, че познавам кариерите на ваши връстници, които наистина са имали значение за журналистиката. Като се започне от Ориана Фалачи и се свърши с наши родни примери, които не искам сега да изброявам. ОК. Аз съм един от тези журналисти от поколенията след вас, които имат в скромните си апаратаменти (гордея се, че живея под наем, макар да не ми се налага, и всичко плащам сама, като смятам това за част от всеобщата си независимост; имам наследствен апартамент, който не обитавам, макар да е свободен да ...още

  14. 14) Пипи Дългото чорапче
    Продължавам. Та сега просто нямаме избор. Или умираш от град и мизерия, или намираш начин да правиш правилните свирки. Аз дълго се чудех какво да правя. Накрая реших да изкарвам пари с неутрална професия и да пиша за без пари. Защото така ми излиза уравнението. Но колко са като мен? Повечето като мен, които нямат други възможности за прехрана, ги рекетират и унижават, докато ги прекършат. Ето наскоро в този сайт четох за потресаващото отношение към един от топ-публицистите на България в момента - Любослава Русева. Любослава е безгранично талантлива, всеки неин текст е празник, и въпреки това някой си е ...още

  15. 15) ГОШО
    Защо не споделиш кой е този г.редактор Много от твоите колежки търсят подходящ за правилни свирки Не колегиално да криеш името му
  16. 16) Пипи Дългото чорапче
    Гоше, не искам да възпроизвеждам проституция. За мен бе достатъчно удовлетворително, че Любослава му е показала среден пръст. И слава богу, че се е намерил, кой да й даде заплата. Защото това не винаги се случва, когато покажеш среден пръст на подлец и страхливец. По-вероятният сценарий е, ако нямаш други възможности за прехрана, просто да те унищожат и маргинализират.
  17. 17) ГОШО
    Пипи дали тя е показала или на нея са и показали среден пръст е спорно Но ти ако се имаш за честна журналиста си служи с факти и имена а не чух в трамвая една зад мене да казва на някой че ....
  18. 18) US
    Евала на Пипи това което казвам и аз! И гошата както винаги неадекватен и много, много лек ...
  19. 19) ГОШО
    Щатски да знаеш като си в ресторант не прието да се включваш в разговор на друга маса Виж в хоремаг е задължително
  20. 20) ГОШО
    Те тия нещата не се учат а се научват в къщи Е Вовата може да ти ги разясни ако е в настроение да се забавлява с крепостните
  21. 21) US
    Ресторант, хоремаг???? А това "Те тия нещата не се учат а се научват в къщи" Е те това е най-великото гоша надмина себе си достигна нов връх в глупотевините ммм да съмнявах се, че можеш да го направиш, но ето ти успя
  22. 22) гуги
    Енчо, поздрави от Николай Чешмеджиев, работихме известно време заедно в "Поглед". Статията ти е хубава и правдива, но е несъпоставима с нашата действителност. За съжаление, приятелю, ти си се откъснал от тази действителност. Знаеш добре, че навремето, макар и зависими и под контрол, получавахме много добри пари. Аз изкарвах два пъти повече от родителите си. Обядвахме и вечеряхме в Клуба на журналистите и там беше училището, в което попивахме знания. Имаше среда. Сега такова нещо няма. Днешните журналисти в по-голямата си част получават поносими заплати, но те не им стигат да се издържат, а и да поддържат висок стандарт - ...още

  23. 23) kinsev
    @Пипи Дългото ... "Налага се да пишеш по съвест за без пари и да положиш огромни усилия да не се потискаш, когато всички наоколо ти казват, че ти завиждаш на Бареков, Карбовски и Мадам В., защото нямаш техния талант."-Съвест или тие в наличност ,или не;и не се копува в "магазина",както и таланта.А всеки според "таланта" си (за свирки талант се иска). A e Тука редактор си требе: "тъпия селянин футболист"- неправилно съчетание. "тъпия селянНДУР футболист" - правилно съчетасние.
  24. 24) чичата
    хидравликата е изследвала едно, на пръв поглед абсурдно явление в битовата канализация, при което, когато има по голям наклон за оттичане, нечистотиите се затлачват и каналът се запушва/ нещо подобно на пороите в речните корита, но при тръбите идващи от тоалетната чиния/ специалистите препоръчват, тия тръби да имат минимален наклон/ каква е логиката: лайното е по-леко от водата, и изплува на повърхността й/ така то първо навлиза във вертикалния щранг, а след него, водата от казанчето отмива мърсотиите/ та нещо такова се върти и из журналистическите среди, гледано с инженерни очи/ навсякъде задръстено от дудуци, силещи се по бързеите






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com