Гърция между еврото и драхмата

Гърция избегна фалит, като получи поредната финансова инжекция от своите кредитори в края на една напрегната година, преминала под знака на най-голямата в историята й икономическа и дългова криза, за която квалификации като „рецесия“ и „колапс“, звучаха апокалиптично в медийната и политическа риторика, използвана до лудост от политици и общество в страната.

„Годината си отива, но кризата остава, а ефектът на доминото от нея вече тласка и еврозоната към пълен разпад, въпреки появилата се глътка еврооптимизъм на срещата на върха на 8 и 9 декември, коментират под Акропола.

За „хляб и работа“ обаче скандират „недоволните“ ни съседи, обединили се в мощно социално движение по примера на други европейски страни. Стачките в Гърция се превърнаха в ежедневие, отчаяние и песимизъм завладя гърците, а в стремежа си да се пребори с кризата, социалистическото правителство на премиера Георгиос Папандреу сипеше пакети от рестрикции и реформи, опитвайки се да удовлетвори исканията на кредиторите.

В пълен ход бе одобрената миналата година от еврозоната и МВФ първа спасителна програма от 110 млрд. евро, в рамките на която заваляха траншове. „Гърция загуби суверенитета си, страната се управлява от ЕС и МВФ“, роптаеха по площадите. Страх от разрастващата се безработица обзе хората. Парите от заемите запълваха дупките в бюджета, но дефицитът така и не падна, а дългът продължава все още да виси като Дамоклев меч над задлъжнялата страна.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обяви, че догодина рецесията в Гърция ще е по-голяма от очакваната. На фона на мрачните прогнози в медиите през годината Берлин и Париж не преставаха да повтарят, че кризата е проблем на гърците и че те сами трябва да я решат, но не даваха и дума да се издума за излизане на страната от еврозоната. „Това ще е катастрофално“, предупреждаваха те.

Разгорещената полемика по гръцката криза стана тема номер едно и за световните медии. След неистов натиск Брюксел буквално в ултимативен тон поиска парламентарните партии в Гърция най-сетне да спрат да се карат и да постигнат консенсус по исканите от Атина крути мерки за икономии, ако страната иска да продължи да бъде финансирана.

Ножът бе опрял до кокала. От Гърция се искаха ускорени реформи и мерки, които не търпяха никакво отлагане и се сочеха като единствено възможния изход от безнадеждната ситуация.

Най-неочаквано гръцката криза се разпростря като метастаза по снагата и на еврозоната, като повлече и други страни. В края на октомври валутният съюз се оказа принуден да приеме втори пакет за Гърция в размер на 130 млрд. евро, за да спаси страната от фалит. Освен 100-те милиарда евро, пакетът предвижда и 30 млрд. за рекапитализация на банките и за намаляване на гръцкия дълг с 50 процента.

Изненадващо в тази безпътица премиерът Георгиос Папандреу, чийто социалистически кабинет до тогава се тресеше от противоборства и бе на път да се разпадне, сензационно обяви, че ще свика референдум за оставане на Гърция в еврозоната. Папандреу обаче веднага бе смъмрен от европейските си партньори и по-специално от Меркел и Саркози и бе заменен от банкера Лукас Пападимос.

Това съвпадна и с една друга смяна в еврозоната. По същото време премиерският пост в силно задлъжнялата Италия бе поверен на икономиста Марио Монти, съколежанин на технократа Пападимос. След пазарлъци в стил фарс, екипът на Пападимос – пръкнал се след родилни мъки, бе съставен от представители на социалистическата ПАСОК, консервативната Нова демокрация и крайнодясната ЛАОС. Левите сили в парламента – Комунистическата и Коалицията на радикалната левица СИРИЗА, останаха единствената опозиция в страната и отказаха подкрепа за кабинета.

Кредиторите обаче бяха непоколебими и държаха Атина да даде писмени гаранции, че ще спази поетите ангажименти по договореностите с еврозоната, за да получи транша. Политическото задкулисие отново бе завладяно от пазарлъци. Форматите им се меняха. „Тройки“ от представители на кредиторите през месец правеха инспекции, агенциите понижаваха кредитния рейтинг на Гърция, а спекуланти вилнееха на борсите.

„Наличните пари на Гърция ще стигнат до следващия месец, ако не получим следващия транш“, отчаяно алармираха в Атина. Гърция спешно се нуждаеше от тези осем милиарда евро, за да избегне несъстоятелност. Така, макар и със закъснение от три месеца, очакванията на гърците сякаш се сбъднаха. „Трилърът“ приключи с хепиенд. Страната пое глътка въздух и получи от еврозоната и МВФ зелена светлина за парите.

Траншът несъмнено бе събитие, тъй като средствата от него спешно ще отидат и за плащания, свързани с орязаните заплати и пенсии по празниците. Тази практика на кредитиране обаче едва ли може да трае дълго, тъй като все става все по-видно, че финансовите възможности на Европа са на изчерпване. На карта е поставена съдбата на самата еврозона.

В Атина новината за транша и за задаващата се поредна доза рестрикции заради втория заем бе посрещната с нова генерална стачка, която блокира за сетен път страната и бе оценена като първи тест за кабинета Пападимос.

Синдикатите продължават да се противопоставят на драстичните съкращения. Умората от протестите става все по-видима. Кабинетът Пападимос уверява, че нови мерки повече няма да има, ако бъдат реализирани одобрените досега рестрикции. Анализтори все пак смятат, че ново затягане на коланите на гърците е неизбежно.

Периодично обстановката в Гърция се усложняваше не само от нестихващото социално недоволство, но и от факта, че през годината Атина не можа да убеди европейските си партньори, че е последователна в реализирането на целите за намаляване на бюджетния дефицит и държавния дълг.

Но макар в края на годината траншът да бе факт, трипартийният кабинет на Пападимос занапред е изправен пред сериозно изпитание, тъй като от него се очаква да приложи на практика самите рестрикции, договорени с кредиторите, за да може страната да обслужва дълговете си и да сключи договора за втория заем.

„Гърция е решена да остане в еврозоната“, уверяваше непрестанно Пападимос.
Валутният съюз обаче е на ръба на пропастта и е под въпрос докога ще го има. „Уолстрийт джърнъл“ сигнализира, че са задвижени механизми за връщане на Гърция към старата й валута. Подобна стъпка в Атина се приема за абсурдна, но все по-широк кръг икономисти са на мнение, че това би бил най-правилният изход от ситутацията, писа още изданието.

„Апокалипсис ли е драхмата за Гърция“, попита „Ню Йорк таймс“. Допитванията показват, че две трети от гърците не са готови да слязат от кораба на общата валута. Запознати се опасяват, че връщането към драхмата надали ще предложи бързо справяне с гръцките проблеми.

Отказът от плащания по държавния дълг, който върви към половин трилион евро, ще стане сигурен, вложителите ще изтеглят парите си от местните банки и с бърза девалвация инфлацията ще достигне застрашителни размери. А и за завръщане на международните кредитни пазари ще са нужни години, предупреждават те.

Защитници на драхмата пък твърдят, че тези най-ужасни страхове са хиперболизирани. Да, в началото ще има хаос и паника. Но те твърдят, сочейки примера на Аржентина, когато тя скъса обвързването си с долара през 2002 г., че бумът на износа, засилен от евтината валута и възможността за контрол на драхмата, в крайна сметка ще работят в полза на Гърция.

Политическата ситуация в Гърция е толкова нестабилна, че никой не може да изключи сценарии, които до вчера се смятаха за невъзможни. Най-голямата криза в страната се управлява незряло, безотговорно и неефикасно, а обществото, виждайки безсилието на политиците да осигурят икономическа стабилност, е обзето от страх и несигурност, опасяват се икономисти в Атина.

Оставането на Гърция в еврозоната не е лесна задача и изисква саможертви. 2012-а ще бъде година на още по-голяма рецесия и растеж на безработицата дори Гърция да остане в еврозоната, но вариантът за фалит и излизане от валутния съюз звучи отчайващо. Време е политиците да поемат своите отговорности и справедливо да разпределят тежестите за спасяването на страната, съветват те.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.