Светият престол и бъдещето на ЕС

Папа Бенедикт Шестнайсети. Снимка: официален сайт

Светият престол внимателно и посредством различни свои структури следи и анализира политиката на Европейския съюз, особено в нейните социални и икономически измерения.

Във Ватикана тази дейност се осъществява главно от Папския съвет за справедливост и мир в тясно сътрудничество с Държавния секретариат, който най-често е сравняван по функции с правителство на светска държава.

Папският съвет за справедливост и мир е натоварен да развива и разпространява социалната доктрина на Римокатолическата църква, в която централно място заемат отношенията между наемните работници и техните работодатели.

Той събира и анализира данни за социалната справедливост, заплахите за мира и нарушенията на правата на човека, и при необходимост информира епископите за направените заключения. Наред с това поддържа връзки с международни католически и некатолически организации и институции, които са ангажирани с утвърждаването на ценностите на справедливостта и на световния мир.

Извън Ватикана най-близки отношения с ЕС поддържа Комисията на епископските конференции от Европейската общност (КОМЕСЕ). Създадена е през 1980 година на мястото на Европейската католическа пастирска информационна служба (СИПЕКА) за връзка с тогавашната Европейска общност. Всяка година тя организира есенна пленарна асамблея с участието на високопоставени представители на ЕС, на други международни организации, на академичния свят и на деловите среди.

Последният анализ на Папския съвет за справедливост и мир изтъква решаващата роля на Съединените щати за избухването през 2008 година на световна икономическа криза. Либерализмът, който не приема държавна намеса на финансовите пазари, тласна към фалит важен международен финансов институт с надеждата, че по този начин ще бъде ограничена кризата и нейните последици.

За съжаление този ход предизвика епидемия от недоверие и неговото верижно повторение наложи държавна намеса под различни форми, която на места надхвърли 20 процента от брутния национален продукт с катастрофални последици за производството, световната търговия и работната заетост.

Ватиканските експерти определят икономическия либерализъм като идеология, която има претенциите, че заимства от теорията за пазара и така наречените закони за капиталистическо развитие, като извежда до крайност някои техни аспекти. Тази идеология предварително сама определя законите на пазара и на икономическото развитие, без да се съобразява с действителността, като рискува да се превърне в инструмент, подчинен на интересите на страните, които се ползват с икономически и финансови предимства.

Папският съвет смята, че опасността от идеологията на либерализма е допълнително подсилена от идеологията на индивидуалните облаги, която постулира, че всяка лична печалба води цялото общество към благоденствие.
Тук се намеси лично папа Бенедикт Шестнадесети, който в социалната си енциклика изтъкна, че настоящата криза не е само икономическа и финансова, а е преди всичко от идеологическо и морално естество.

„Икономиката в действителност има нужда от етика, за да функционира правилно, но не от каква да е етика, а от онази, която е привързана към личността,“ се посочва в енцикликата, която дефинира и остро критикува нововъзникналата идеология на технокрацията.

Критиката на папата не е насочена към техническия прогрес и към прилагането на високи информационни технологии в икономиката и финансите. Той съзира опасността от идеологията на технокрацията в абсолютизирането на ролята на технологиите и принизяването на моралните ценности, които мотивират личността при вземането на решения във финансово-икономическата сфера и не могат да бъдат заменени с бездушни и променливи технически параметри.

Тези критични анализи извеждат до първото предупреждение към ЕС и към всички, които са призвани да измъкнат света от кризата. Категоричен е изводът, че съвестта не може да приеме едни страни да просперират за сметка на други.

Следователно, ако не се намери противодействие на различните форми на несправедливост, тогава отрицателните социални, политически и икономически последици ще предизвикат обстановка на растяща враждебност и преминаване към насилие, което ще подкопае основите дори на най-стабилните демократични институции.

Светият Престол предлага и конкретни мерки, като поставя начело реформата на международната финансова и валутна система. Международният валутен фонд е загубил решаващата си способност да регулира комплексното емитиране на валута и да следи за увеличаване на риска от усвоявания от системата кредит. На практика не съществува повече онова универсално обществено благо, което се наричаше стабилност на световната валутна система.

Вторият фактор е необходимостта от формулиране на минимум от правила, които да бъдат приети и прилагани в управлението на глобалния финансов пазар, който се разрасна много по-бързо от производствената сфера благодарение на всеобщия отказ от упражняване на контрол върху движението на капитали, на премахването на регулаторите в банковите и финансовите дейности, както и на въвеждането в тях на новите информационни технологии.

Ватиканските специалисти са на мнение, че се очертава в перспектива потребност от нова структура от типа на „Световна централна банка“, която да регулира притока и системата на валутен обмен по подобие на централните национални банки. Процесът може да започне на регионално ниво, като се издигне ролята на действащите институции, каквато е Европейската централна банка.

Това ще изисква размисъл не само на икономическо и финансово, но преди всичко на политическо равнище, тъй като трябва да се планира създаването на съответни институционални механизми, които да гарантират единство и последователност при вземането на общи решения. В хода на този процес е наложително да се възстанови предимството на духовността, на етиката и на политиката пред икономиката и финансите.

Препоръката на Светия Престол е етичният подход да бъде основата, върху която ЕС да обсъди въвеждането на мерки за данъчно облагане на финансовите операции, като се стреми да фиксира равноправни и съобразени със сложността на операциите квоти. Целта на подхода е да се постигне икономическо развитие в духа на социалната справедливост и солидарност, а една от идеите е приходите от данъка върху финансовите операции да се влеят в резервен фонд за подпомагане на засегнатите от кризи страни.

В същия етичен дух са и другите препоръки, които се отнасят до рекапитализацията на банки и разграничаването на сферите на дейност на традиционното кредитиране от тези на инвестиционното банкиране. Допустимо е държавни фондове да се използват за рекапитализиране на частни банки, но при условие, че те възприемат правилата на „доброто поведение“ и използват средствата за стимулиране на производствената икономика.

Разграничаването на кредитирането от инвестиционното банкиране се налага, според ватиканските оценки, за да се въведе ред и дисциплина в сенчестите финансови пазари, където не съществуват контрол и ограничения.

Анализите и препоръките на Ватикана и на международните католически организации често припомнят на ЕС, че все още не е преодоляна нагласата от епохата на Вестфалския мир, който през 1648 година слага край на Тридесетгодишната война. Отделните държави усещат необходимостта от сътрудничество, но не се възползват от възможностите да интегрират националните си суверенитети в името на общото благоденствие.

Заключението е, че причините за кризата в Европа са структурни и се дължат главно на късогледи и мотивирани от предизборни интереси политически решения. Тези решения най-често отразяват индивидуални предпочитания във финансово-кредитното потребителство.

Взаимните обвинения и проявите на култура на виновност водят до безизходица. Европейците трябва да проявят единство и солидарност, за да излязат от кризата. Чисто техническите и краткосрочни решения са недостатъчни и е необходимо да се разработи дългосрочна визия за европейските институции и техния социален и икономически модел.

Римокатолическата църква е убедена, че може да изпълни ролята на обединителна и обнадеждаваща сила в европейското общество, което е застрашено от популизъм и разделение. Корените на настоящата криза са морални и духовни.

Според релативизма истината и морала са относителни и трябва да се разглеждат само от гледна точка на историческия контекст, а разбирането за добро и зло няма универсално значение и е въпрос на социално споразумяване и съгласие. Моралният релативизъм изкривява чувството за индивидуална и колективна отговорност, както и усещането за общо благоденствие в дългосрочна перспектива.

Кризата в ЕС не означава неговия упадък и открива възможност за неговото обновление, внушават анализите и препоръките на Светия престол.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.