Преговорите за климата – на живот и смърт за островните държави

Ройтерс

Природата не преговаря. Затова, докато делегатите на климатичната конференция се пазаряха за срокове, обвързващи цели и финансови споразумения, някои от най-бедните държави в света предупреждават, че повишаващото се равнище на океаните и моретата, както и по-голямата честота на бурите, ще доведат до изчезването им, ако светът не се съгласи да се бори с глобалното затопляне.

„Ние ще сме една от първите страни, които ще потънат под водата“, каза Фу Толоа, високопоставен политик в Токелау, остров който се намира на половината път между Хавай и Нова Зеландия, и който не е на повече от пет метра над морското равнище. „Ние сме малка, крехка страна, доста уязвима от природните и климатични промени“.

Външният министър на Гренада, Карл Худ, председател на Съюза на малките островни държави, в който членуват 43 страни, които са на предните линии на климатичните промени, беше по-директен: „Ако сега не действаме, някои от нас ще загинат“.

Голяма част от „ниските страни“ вече могат да изчислят цената от повишаването на квотите за емисиите парникови газове в изгубени човешки животи, съсипани икономики и изменени ландшафти. „Към 2025 г. повишаването на морското равнище може да доведе до преместването на 10 процента от населението“, заяви пред делегатите на климатичната конференция в Дърбан вицепрезидентът на Коморските острови Фуад Мохаджи.

Морските води могат да унищожат 29 процента от пътната мрежа, 30 процента от хотелската инфраструктура, на която разчита туристическата индустрия на острова, и 70 процента от пристанищата и летищата, което ще нанесе щети за 1 милиард долара. „Това е повече от два пъти повече от брутния вътрешен продукт на страната“, каза той.

Делегати от почти 200 страни трябваше да решат до късните часове на петък дали да се присъединят към международно обвързващо споразумение най-късно до 2015 г. Еврпейският съюз призовава до 2015 г. да се сключи световно правно обвързващо споразумение и то да влезе в сила към 2020 г., но министърът на околната среда на Фиджи, Саму Саумутуа, обяви че тогава би било твърде късно, за да се намали морското равнище, което заплашва да потопи неговите острови.

„Сега има циклони по всяко време на годината, наскоро имаше наводнения, а в крайбрежните райони прясната вода вече е примесена със солена“, каза той. „Отчаяно търсим начин да се справим с положението у нас“. Но не само островите страдат. Министърът на околната среда и природните ресурси на Салвадор, Ерман Роса Чавес, каза, че тропическата депресия, която премина през Централна Америка преди два месеца, е наводнила 10 процента от страната му, причинявайки щети за 840 милиона долара – около 4 процента от БВП на страната.

„През 60-те и 70-те години на миналия век екстремални метеорологични условия ни поразяваха само веднъж на десетилетие, а в последните десет години това се случи девет пъти“, каза той, онагледявайки бързите темпове, с които се променя климатът.

Няколко делегати обвиниха световните икономически сили, че пренебрегват науката и че излагат на риск оцеляването на държави, които нямат почти никакъв дял в тоновете въглерод, които се отделят в атмосферата всяка година, но които в същото време са най-пряко засегнати от настъпващите вследствие на това климатични промени.

„Някои хора имат законен интерес от това да няма никакъв прогрес в тези преговори“, каза Тоси Мпано-Мпано, който оглавява Африканската група.
Той твърди, че страните трябва да започнат, като приемат втори период на действие на Протокола от Киото, чиито параграф за налагане на цели за намаляването на въглеродните емисии изтича в края на следващата година.

Външният министър на Гранада Карл Худ обаче заяви, че още сега трябва да бъде постигнато правно обвързващо споразумение. „Имаме всичко необходимо, за да започнем работа още сега, и то да влезе в сила догодина“, каза той.

Съединените щати отхвърлиха обвиненията, че се опитват да отложат процеса за след 2020 г., но Худ не беше убеден в искреността им. „Благодаря ви много, но искам да го видя в залата за преговори, искам да го видя в писмена форма“, каза той в отговор на твърденията на американците.

Крехките островни държави и доста от другите уязвими страни в Африка, Азия, Централна и Латинска Америка нямат финансовата възможност да се преборят сами с кризата. „В последните години похарчихме милиони за издигане на предпазни стени срещу крайбрежните свлачища и повишаващото се морско равнище, както и милиони за почистване след наводненията“, каза министърът на околната среда на Доминика, Кенет Дару.

Те се надяват, че в Дърбан ще бъде създаден Зелен фонд за климата, който ще отпуска по 100 милиарда долара годишно, за да помага на развиващите се страни да се преборят с вредните последствия от глобалното затопляне. „Ние не просим от вас, но са ни необходими съюзници“, каза Луис Ферате, който оглавява делегацията от Гватемала.

БТА

Здраве, Наука & TexСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.