Година след събитията на Манежния площад ксенофобията расте

РИА Новости

Руски неонацисти. Снимка: рашънспай.орг

Измина точно година от безредиците на Манежния площад в Москва. Според експерти, макар да взеха мерки срещу повторни националистически акции, властите не са успели да възпрат растежа на ксенофобските нагласи в обществото и днес те може да се слеят с по-широкия социален протест.

Масовите младежки акции преди година в Москва, свързани с убийството на Егор Свиридов – фен на „Спартак“, преляха на 11 декември 2010 г. в размирици на Манежния площад. Ехото отекна тогава в много руски градове и предизвика бурни дискусии в обществото.

Звучаха най-разнообразни оценки – едни осъждаха непримиримо „националистическия пуч“ и „фашисткия погром“, други пък възторжено приветстваха „израстването на гражданско общество“ и „пробуждането на руския народ“. Независим от тълкувания и политологически оценки остава безспорният факт, че преди година хиляди младежи излязоха на улиците с националистически плакати и скандираха националистически лозунги.

По данни на Агенцията за социални технологии „Политех“ от март 2011 г., голяма част от обществото не е съзряла тук нищо достойно за порицание. Абсолютното мнозинство млади хора в Русия (76 на сто от всички информирани за събитията на Манежния площад) не са сметнали, че трябва да отритнат националистическите лозунги.

Оттогава тревожните симптоми, сочещи нарастващ национализъм в обществото, се засилиха още повече. По данни на центъра ВЦИОМ, публикувани миналата сряда, според 63 на сто от московчаните и 54 процента от жителите на Санкт Петербург междуетническият климат в Русия се е влошил от година насам. Малцинство са онези, които виждат подобряване на отношенията между етносите (12 и 16 процента съответно за двата града).

Според редица експерти, през годината, изминала след събитията на Манежния площад, държавното ръководство е трябвало да предложи дългосрочна програма за действия с цел намаляване на междуетническото напрежение – но това не е станало.

През февруари 2011 г. президентът Дмитрий Медведев заяви пред президиума на Държавния съвет, че ръководството на федерацията си поставя задачата да бъде създадена пълноценна руска нация, като се запази идентичността на всички народи в страната. Взето бе решение да се формира комисия, координираща дейността на различните министерства и ведомства в сферата на етническата политика.

„После всички забравиха за това; чуваха се отделни реплики на най-високо равнище, но за специална политика не може да се говори – разказа пред РИА Новости Александър Верховски, директор на Информационно-аналитичния център „Сова“. – Държавното ръководство поднови обичайната практика да се говорят общи приказки, без да се вземат никакви решения.“

Същевременно през изтеклата година хората в Русия са започнали по-активно да обсъждат междуетническите отношения и по-често да изразяват недоволство от мигрантите, смята експертът. „Голяма част от обществото жадува за прости радикални решения – „да ги изгонят всичките“ или нещо подобно. Ясно е, че държавата няма да се реши на това, но нали трябва нещо да прави?“, отбеляза Верховски.

Специалистите потвърждават, че за година ксенофобията в обществото е стигнала по-високо равнище и междуетническите отношения са се влошили. Експертът от Института за национална стратегия Павел Святенков сочи за причина редицата получили широк отзвук престъпления – дело на пришълци от Северен Кавказ. Недоволство сред хората предизвика и реакцията на правоохранителните и съдебните органи, добавя той.

Мнозина в Русия днес изпитват дискомфорт заради бавната и недостатъчна интеграция на мигрантите в обществото, отбелязва Верховски. „Държавата е длъжна да се залови с проблема, но той все още не е решен. Трябва да се разработи програма за интеграция на мигрантите с участие на обществените организации, това е в интерес на всички ни“, каза той.

Същевременно експертите отбелязват, че броят на националистическите акции през годината не е нараснал. „Отчасти защото властите разбраха, че положението е сериозно, и положиха усилия да осуетят най-крайните акции – разказа пред РИА Новости Владимир Мукомел, завеждащ сектора за анализ на ксенофобиите и предотвратяване на екстремизма към Центъра за изследвания на междуетническите отношения в Института по социология към Руската академия на науките. – Видяхме, че тази година традиционният Руски марш мина по-спокойно от очакваното.“

През последните години националистите се научиха да действат в правовото поле и да използват правови методи, за да постигат целите си, твърди Павел Святенков. Но ако държавата не взема целенасочени мерки за предотвратяване на екстремистки прояви, расистките акции неизбежно ще стават повече и ще нараства броят на радетелите за „прости решения“, посочи Александър Верховски.

Основният резултат от събитията на Манежния площад е, че през изтеклата година руското ръководство е започнало повече да се вслушва в мнението на обществото, да обръща внимание на проблемите му, смята Святенков.
„Властта разбра, че хората в Русия са способни да се включват в масови акции, масови протести, да проявяват политическа активност – твърде неприятна изненада за нея. Руското ръководство схвана, че трябва да се съобразява с гражданите като с политическа сила“, каза той пред РИА Новости.

Събитията на Манежния площад сочат, че е нараснала не само ксенофобията, но и протестните нагласи сред младежта, недоволна от липсата на социални асансьори и от неефективните държавни и политически институции, изтъкна Владимир Мукомел. „Манежният“ промени представите ни за днешната действителност, за нивото на протестните нагласи, които бяха характерни за миналата година и още по-явно проличават днес“, каза той.

Експертите предричат, че в близко бъдеще ксенофобията в руското общество ще продължи да нараства и по един или друг начин ще се смесва с надигащия се социален протест. „Националистическите настроения още не са стигнали тавана си – коментира Верховски. – През последните години все повече хора признават в анкети, че хранят лична неприязън към някакви етнически групи или усещат враждебно отношение към себе си от тях. Това емоционално напрежение може да расте дори без външни поводи и не се знае колко далеч може да стигне.“

Според Владимир Мукомел, независимо от засилените ксенофобски нагласи днес ситуацията в руското общество е доста по-различна, отколкото през декември 2010 г. „Обикновените хора разбраха, че не е задължително да свързват протеста си с представители на видимите малцинства, с мигрантите. Смятам, че този протест е в процес на преформатиране и ще се обърне главно към властта“, подчерта експертът.

Същевременно Владимир Мукомел предупреждава, че властта може да се изправи пред съблазънта да преобрази социалния протест в междуетнически търкания и ярко изразени ксенофобски акции. „Надявам се властите да не поемат по този пагубен път“, заключи той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.