Великобритания издига юридически препятствия пред Меркел

в.Файненшъл таймс

Германският канцлер Ангела Меркел настояваше за мащабна ревизия на договорите на Европейския съюз, за да се закрепи в юридическа форма обещанието на еврозоната за по-силна бюджетна дисциплина. Меркел се надяваше, че пазарите и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще бъдат успокоени от правната яснота и сигурност. В крайна сметка обаче, „благодарение“ на британското вето, тя не постигна тази цели.

Съпротивата на Великобритания срещу промяна в договорите означава, че останалите 26 страни членки на ЕС сега трябва да създадат междуправителствена система без автоматичното право да използват институциите на ЕС, което прави схемата уязвима от правна гледна точка. Финансовите пазари имат причина да се съмняват в новия фискален съюз.

В борбата с дълговата криза в еврозоната на преден план излезе прелюбопитният въпрос дали група страни, действащи извън договорите за ЕС, могат да използват Европейската комисия с нейните правомощия за надзор и принуда и Съда на ЕС (СЕС). Великобритания, която отказа да се присъедини към новия договор, но и не иска да бъде изолирана, настоява, че 26-те трябва да се справят без европейските институции.

Европейски представители признават, че адвокатите в Брюксел ровят из древни прецеденти, за да „въоръжат“ донякъде новия международен договор. Някои експерти вярват, че могат да бъдат намерени начини да се заобиколи забраната брюкселските институции да участват в договори извън ЕС.

„Пред тази формула има някои пречки, но ще опитаме да ги преодолеем“, каза президентът на ЕС Херман ван Ромпой след края на срещата в петък. „Ще имаме нужда от по-широка интерпретация на ролята на институциите“, допълни той.

Други обаче не са толкова уверени. Представители на Великобритания заявиха, че търсят юридически съвет дали могат да блокират достъпа на новия договор до европейските институции. Според присъствали на срещата на високо равнище британският премиер Дейвид Камерън е намекнал за тази възможност при закрити врата.

„Разбира се, институциите на ЕС принадлежат на Съюза, те принадлежат на 27-те“, каза Камерън на пресконференция след края на срещата, твърдейки, че „договор в договора“ неправомерно ще принуди ЕК и СЕС „едновременно да служат на двама господари“.

Камерън намери странни поддръжници в Брюксел, където преобладават привържениците на европейския федерализъм. Ги Верхофстат, бившият премиер на Белгия, който е най-откритият застъпник на идеята за Съединени европейски щати в Европейския парламент, заплаши да изправи европейските лидери пред съда, ако продължат с плана за договор извън структурите на ЕС.

Според Верхофстат договор извън ЕС ще създаде опасен прецедент, който може да доведе до разцепване на Съюза на подгрупи от страни членки, решаващи сами, кога институциите на ЕС могат се задействат. „Не става въпрос само за Великобритания вън или вътре – става дума най-вече за природата на съюза. Има нарастващ брой държави (…), които няма да приемат използването на този договор, за се направи преврат“, каза той.

Представители на ЕК се опитаха да омаловажат опасенията на Камерън и европейските федералисти, настоявайки, че новият договор може да разчита на европейските институции, дори ако те не са официално включени в споразумението. Няколко анализатори припомнят, че Шенгенският договор, който създаде зона за пътуване без паспорти в Европа, започна като междуправителствено споразумение преди да стане част от договорите за ЕС.

„Според нас може да бъде направено много и в този договор, но някои въпроси са сложни от юридическа гледна точка“, каза председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу. „Размишляваме над тях, но вярваме, че може да бъде намерено правилно решение“, допълва той.

Някои от мерките, които вероятно ще бъдат включени, са спорни – например, включване на изискване за ограничения в размера на държавния дълг в конституциите на всички страни, присъединили се към договора, и организиране на редовни срещи на високо равнище на страните от еврозоната. Очаква се проблеми да дойдат и от решението на Европейската комисия получи правомощия да налага спазването на новия фискален съюз.

Според официални лица договорът може да обвърже всички държави, които са го подписали, да изчакват препоръките на Комисията как да върнат небалансираните си бюджети „във форма“, а такава мярка на практика ще включи ЕК към договора. Обещанието може да бъде изискано според действащите правила, ако страна членка се съгласи да привлече нарушителя пред съда.

От 1958 година, когато е подписан Римският договор, подобни дела са образувани пред Съда на европейските общности (сега СЕС – бел. прев.) под 10 пъти. Първоначално се планира съдът да посредничи при двустранни търговски и геополитически спорове, но не и да налага фискални правила от Брюксел.

Предложенията да се даде на Брюксел изпълнителна сила над националните бюджети, които Германия подкрепя, при подобна система ще бъдат силно ограничени. Междуправителствен договор може да принуди европейските страни да зачитат мнението на Европейската комисия, но не може да даде на ЕК повече правомощия да налага вето над плановете за данъчната политика и разходите.

Високопоставени представители на ЕС обаче настояват, че подобни предложения имат много слаба политическа подкрепа и е малко вероятно да бъдат приети, дори ако всички 27 страни членки на ЕС се съгласят да приемат реформа на договорите за ЕС.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.