Световен рекорд и ново правителство за Белгия

Световен рекорд и ново правителство – с това се сдоби Белгия през настоящата година. Необходими бяха 534 дни, за да могат политиците в страната да достигнат до извода, че е настъпил моментът да прекратят разправиите и да осигурят бъдещето на федералната държава.

Трудни месеци, в които напълно липсваше яснота как ще се развият събитията в сърцето на Европа, в кралството, символ на европейското единство, където съжителстват няколко напълно различни социални и етнически групи.

Победата на изборите от 2010 г. на националистите от Нов фламандски алианс НФА и избуяващите крайнодесни политически движения в т.нар. Стара Европа не предвещаваха хубаво време на политическия хоризонт. Белгия бе застрашена от федерален разпад, най-добре го каза заглавието на една наскоро издадена книга за краля Албер Втори – „Един крал без държава“.

Националистите обаче като нова и мощна, но неопитна партия решиха да играят ва банк и блокираха постигането на необходимите на страната решения за реформи. Те направиха предложения, които рядко бяха подкрепяни и от собствените им избиратели, тласкащи Белгия към териториално разделение.
Сама по себе си тази перспектива бе неприемлива от всяка гледна точка, особено за държавата, осигурила дом за общоевропейските институции и НАТО. Ръководителят на НФА Барт де Вевер вярваше, че без него правителство няма да има и бе убеден, че държи ключа за развръзката. Ключът обаче бе другаде.

Държавният глава Албер Втори прояви слонско търпение, но накрая връчи на лидера на социалистите франкофони Елио ди Рупо мандат за съставяне на правителство през пролетта. Ди Рупо, характерен със своя чар, червени папийонки и неприкривани нестандартни сексуални предпочитания, се огъна два пъти под натиска на фламандските партии. Два пъти той се опита да върне мандата на краля, но обстоятелствата се оказаха по-силни от него.

Беше му писано да успее. Не без външна подкрепа – решителният тласък дойде, след като в края на ноември международната агенция Стандарт енд Пуърс понижи рейтинга на Белгия. Това беше катализаторът, заради който само за дни търсените решения бяха намерени.

След като постави световен рекорд с продължителността на политическата си криза, Белгия се изправи пред още едно рядко обстоятелство – за пръв път от 1974 г. насам начело на правителството застава франкофон социалист. Той ще оглави шестстранна коалиция, в която присъстват и традиционните фламандски партии. Най-силната парламентарна опозиция остава НФА.

Предстоят трудни времена, тъй като Ди Рупо вече се наложи да отстъпи от някои от принципите на социалистите, сред които силно социално ориентираната политика. Все пак той постигна много на масата на преговорите, като успя да договори бюджет за 2012 г., в който социалните права не са толкова силно засегнати, а повишаването на възрастта за пенсия е по-скоро символично на фона на решенията в останалата част на Европа.

Наблюдателите коментират, че той е постигнал непостижимото със запазването на целостта на страната и например с уреждането на въпроса за статута на околностите на Брюксел – административен спор, труден за обяснение на широката публика, но дал основания да се прогнозира, че преговарящите никога няма да се обединят около единно мнение.

Макар днес социологическите анкети да показват, че някои белгийци са скептични към успеха на правителството на Ди Рупо и бъдещето на страната, фактите сочат друго. В последните дни на годината и.д. премиер Ив Льотерм призова своите съграждани да участват в изкупуването на държавен заем, от който бюджетът очакваше приходи от около 300 милиона евро. Само за няколко дни бяха събрани пет милиарда евро – знак на доверие към политиците, а и на съпричастност с необходимите действия за осигуряването на общото бъдеще на валонци, фламандци, брюкселци, германофони и имигранти.

Темата за разделението на Белгия се отдалечава от публичните разговори, но в тях все по-често присъства въпросът за бъдещето на единна Европа. Събитията показаха, че в Брюксел има достатъчно политици, които успяват да постигнат трудните решения, за да осигурят добрите перспективи. Общата надежда е, че този пример ще послужи на останалите европейски лидери, които в последните месеци обичат да говорят за края на Европейския съюз. Поне в досегашния му вид.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.