Разединената сирийска опозиция е сама срещу Асад

в. Гардиън

Президентът Башар Асад е безмилостен и издръжлив. Водена от Запада военна интервенция в Сирия би била катастрофа

Башар Асад. Снимка: от тв екрана

Предвид събитията от Арабската пролет някои може да кажат, че дните на един диктатор са преброени, когато неговото упорство се превърне в заблуда. Миналата сряда в интервю за Барбара Уолтърс от американския телевизионен канал Ей Би Си подсмихващият се сирийски диктатор Башар Асад се опита да отрече всякаква отговорност за нападенията срещу собствения му народ: „Това не са мои сили. Това са правителствените сили. Те не са мои, аз съм президент.“

Това, разбира се, е отричане от най-висш порядък. Сирия е полицейска държава, където Асад и неговите приближени от партията Баас командват парада – буквално. Според ООН сирийските сили за сигурност са избили повече от 4000 души, откакто започнаха протестите срещу режима през март. („Това са грешки от страна на някои служители“, оправда се Асад.)

Неговото телевизионно интервю беше изтълкувано от някои като поредното доказателство за това, че краят на сирийския режим наближава. Но наистина ли Асад е на крачка от това да се откаже? Или да бъде свален от власт? От тримата диктатори, чиито режими паднаха от началото на Арабската пролет досега, един (Кадафи) е мъртъв, един (Мубарак) е изправен на съд и един (Бен Али) е в изгнание.

Говори се, че Асад е отклонил предложения за убежище в страни от Персийския залив и продължава да е безмилостен спрямо протестиращите. Неговите милиции „Шабиха“ кръстосват сирийските улици, стрелят, пребиват и изтезават. В неделя поне девет души бяха убити при сблъсъци, след като опозиционни активисти се опитаха да организират обща стачка.

Затова би било погрешно да отписваме безмилостния сирийски президент, без значение колко самозаблуден изглежда той по телевизията. Неговият режим показа изключително голяма издръжливост, въпреки че през последните седем години трябваше да понася наложените от САЩ санкции.

През 2005 г. след убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири – както се твърди, извършено по заповед на сирийското разузнаване – много западни анализатори сметнаха, че с младия, разглезен, завършил образованието си по офталмология във Великобритания Асад е свършено. Той не само оцеля, но излезе с още по-силни, по-упорити и по-неприкрити позиции по въпросите на близкоизточната дипломация (от гражданската война в Ирак до твърдата политика в арабско-израелския конфликт).

Сирия, разбира се, е основен играч в региона. Американците и израелците искат Асад да си тръгне, за да се опитат да изтръгнат Сирия от иранската орбита, като по този начин изолират още повече духовниците в Техеран (както и подпомаганите от Сирия групировки като Хамас и Хизбула). Руснаците защитават Асад, за да опазят своите бизнеси интереси в Дамаск, както и за да не допуснат една гражданска война в Сирия да има заразителен ефект върху собствената им размирна автономна провинция Дагестан.

На свой ред турците се обърнаха срещу своя бивш съюзник Асад, за да затвърдят новата си позиция на регионална сила, както и за да покажат важната дипломатическа роля, която играят. А арабите от Персийския залив просто искат да подкрепят сунитското мнозинство срещу шиитско-алауитското малцинство.

Все пак, както отбеляза бившият експерт по Близкия изток, работил за американския Национален съвет за сигурност и ЦРУ, Флинт Левърет: „Изобщо не е ясно дали управлението на Асад наистина се разпада. Още повече, никой не е представил правдоподобен сценарий, при който „опозицията“, както и да се нарича тя, да може действително да вземе властта“.

Левърет е прав, като поставя думата „опозиция“ в кавички. Няма някакво единно, обединено или действащо съгласувано движение срещу Асад. Може би като отражение на пъстротата на религиите, изоповядването на различните направления в исляма и на етносите в тази страна сирийските дисидентски групи са доста разнородни и разединени. Те не могат да постигнат споразумение относно тактиката и целите, като надеждността и легитимността на всяка една от тях варират.

Най-напрегнати са отношенията между представителите на опозицията в изгнание и протестиращите по улиците в Сирия. „Имаше дузина конференции и изявления в няколко града, но никакви действия“, каза през септември един от протестиращите за сп. „Икономист“. „Междувременно ние продължаваме да излизаме и да отнасяме куршумите.“

Другият голям конфликт е между Сирийския национален съвет (СНС), създаден през август от най-разнообразни опозиционни групи, включително „Мюсюлманските братя“ и партията „Движение за бъдеще на кюрдите“, и ръководен от живеещия в Париж сирийски учен, Бурхан Галиун, от една страна, и съставената от около 15 000 дезертьори от военните сили на режима „Свободна сирийска армия“ ССА – от друга.

Галиун е популярна фигура във Вашингтон, като по-рано този месец той заяви в интервю за в. „Уолстрийт джърнъл“, че Сирия след Асад ще прекрати военните връзки с Иран и ще намали подкрепата за Хамас и Хизбула. Но все пак ръководеният от него СНС настоява, че сирийската опозиция не трябва да прибягва до насилие и въоръжена съпротива. ССА обаче организира нападения срещу сирийски войници и офиси на партията Баас. „Не одобряваме тази стратегия (на СНС)“, заяви миналата седмица за в. „Ню Йорк таймс“ координаторът на ССА Абдулсатар Маскур. „Ние сме за по-агресивни военни действия.“

Друг проблем е напрежението на религиозна и етническа основа. Опозицията се опита да омаловажи факта, че е съставена предимно от представители на сунитското арабско мнозинство в Сирия и отхвърля твърденията, че насочва протестите и гнева срещу привилегированото шиитско-алауитско малцинство, което управлява страната.

Но през юли независимият брюкселски аналитичен център „Международната група за кризи“ публикува доклад, според който опозицията е премахнала кадрите с антиалауитските лозунги, които понякога се скандират по улиците“, от редовно публикуваните от нея в интернет видеоклипове от протестите. Според слуховете през август по време на среща на опозиционни дейци в Турция кюрдската делегация е напуснала, когато другите опозиционни групи са обявили желанието си да запазят думата „арабска“ в официалното наименование на Сирийската република.

СНС е съсредоточил вниманието си върху една конкретна задача: да предупреди западните правителства и журналисти, че сирийските сили готвят клане в западния град Хомс. Има и сведения, че западни разузнавания са обучавали ССА. Но още по-притеснителното е, че ако направим паралел с предишни конфликти, от косовския през 1999 г. до либийския тази година, този факт може да е началото на едно стремглаво спускане по наклонената плоскост към войната.

Водена от Запада интервенция в Сирия обаче ще е катастрофа. За разлика от Либия нито има някакви изгледи за резолюция на Съвета за сигурност на ООН, нито пък е имало призив за военни действия от страна на Арабската лига – или от опозиционните групи в самата Сирия.

„Ние се противопоставяме на чужда военна интервенция – смятаме, че тя е точно толкова опасна, колкото е опасна и тиранията. Ние се противопоставяме и на двете“, каза Хасан Абдул-Азим, високопоставен член на „Националния координационен комитет“ – местно обединение на мирни опозиционни групи в Сирия.

От логистична гледна точка от налагането на зона, забранена за полети, няма да има никаква полза в случая със Сирия, тъй като силите за сигурност и милициите на Асад по-скоро провеждат малки операции за прочистване на улиците срещу невъоръжени цивилни, а не големи военни офанзиви или въздушни удари.

Затова подходът на Запада към Сирия трябва да е в духа на Хипократ: първо, не наранявай никого. По-нататъшни санкции могат и да успеят да притиснат мафиотския режим на Асад, но изпращането на британски или американски самолети да бомбардират покрайнините на Дамаск или Халеб няма да помогне особено за опазването на живота на цивилните или за оказване на подкрепа на опозицията.

Сирийските младежи – смели, невъоръжени идеалисти – са подложени на клане от войниците на Асад, но жестоката реалност е, че Западът няма какво да стори, за да им помогне: не можем да контролираме събитията в Сирия или да донесем бърз край на кризата. Ако искат въстанието на народа срещу баасистите да успее, сирийците – от всички партии, религиозни и етнически групи – ще трябва да са справят сами. Тъжната истина е, че просто не е наша работа да сваляме Асад от власт.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.