Европа между мелодрамата и трагедията

в. Файненшъл таймс

Гидиън Рахман. Снимка: от тв екрана

На пръв поглед срещата на върха на ЕС миналата седмица завърши с исторически резултати. Европейските държави се договориха за план, който изглежда като голяма стъпка в посока към фискален и политически съюз. Великобритания отказа се присъедини и изглежда изолирана и може би на път към изхода от ЕС.

Ако всичко това се приеме според начина, по който изглежда, наистина ще е от огромно значение. Резултатите от брюкселската среща обаче много по-вероятно ще станат бележка под линия в трудовете по история, отколкото важна нова глава.

Пазарите и гласоподавателите все повече отказват да се съобразят с високопарните изказвания на лидерите на ЕС на все по-честите им кризисни срещи на върха. Прибавете към това растящите напрежения между членки на ЕС, които отиват далеч отвъд изолацията на Великобритания, и получавате формула за продължаващ смут и разединение, вместо решаващия момент, на който толкова много коментатори смятат, че са станали свидетели.

Тайнствените дискусии за промени в договорите и споровете за мястото на Великобритания в Европа се водят на срещи на върха на ЕС буквално от поколения. Едно време Европа можеше да си ги позволи. Но при сегашната дългова криза, която заплашва да предизвика държавни фалити, рухвания на банки и разпад на европейската финансова система, това беше странен момент за поредния дебат за бъдещото устройство на ЕС, колкото и увлекателна да е темата.

Единствената връзка на дебатите от миналата седмица с финансовата криза беше, че инвеститорите се надяваха, че обявяването на финансов договор с много по-строг надзор на националните бюджети в бъдеще ще осигури прикритие за Европейската централна банка да закупи италиански и испански облигации за неопределено дълго време, или поне докато повече частни инвеститори бъдат убедени отново да се включат в този пазар.

Тук изходът е неясен. Президентът на ЕЦБ Марио Драги официално изключи възможността за сериозно разширяване на програмата на банката за закупуване на облигации. Обаче ЕЦБ се съгласи да отпуска много повече заеми на европейски банки при изгодни условия, а те на свой ред вероятно ще бъдат подложени на натиск да купуват държавни облигации.

Но товаренето на нестабилните европейски банки с иначе непродаваеми държавни дългови книжа не е трайно решение. То може да успее да спаси европейската икономика от сърдечен удар.

Лошото е, че единствената алтернатива на сърдечния удар, изглежда, е бавното задушаване. Фискалният пакт основно задължава всички страни от ЕС да вземат тежки мерки за бюджетни икономии, без да осигури постоянен механизъм за прехвърляне на пари от благоденстващите части на Европа към тези, които са изпаднали в полудепресия. „Съюз на трансферите“ все още е анатема за Германия.

Единствената незабавна перспектива, която се предлага на задлъжнелите страни от Южна Европа, е „вътрешната девалвация“ – разбирайте съкращения на заплати и пенсии, повишаване на данъците и много по-висока безработица.

С влошаването на икономическото положение става вероятно гласоподавателите да се разбунтуват. Дори при сегашните обстоятелства има огромни съмнения дали сключеното миналата седмица споразумение на ЕС някога ще влезе в сила.

Главните проблеми при ратификацията вероятно ще са в страни, където икономиката е в относително добро състояние, а избирателите се опасяват, че ще бъдат завлечени в пропастта от задлъжнелите европейски държави. Правителствата на Швеция и Холандия в момента нямат ясно очертано парламентарно мнозинство и се нуждаят от опозиционни гласове за прокарване на новото споразумение. И в двете страни обаче опозицията вече заяви, че ще отхвърли новия договор.

Ратификацията в Дания, Финландия и Чехия също далеч не е сигурна. Ирландия вероятно ще трябва да организира референдум по новото споразумение, а тази страна има дълга история на отхвърляне на договори на ЕС, дори и в по-добри времена.

За президента на Франция Никола Саркози срещата на върха премина добре, но той може да загуби властта след няколко месеца, а основните опозиционни кандидати отхвърлиха постигнатото миналата седмица споразумение.

С нарастването на проблемите с ратификацията в обстановка на икономическа стагнация или нещо по-лошо, ясната картина от миналата седмица на една изолирана Великобритания и една стремяща се към единство Европа ще става все по-размита.

За германските фискални „ястреби“ истински важното разделение в Европа сега е между съблюдаващите закона северни европейски страни със здрави икономики и южни европейски страни, които се възприемат като корумпирани и все по-банкрутирали.

Германците знаят, че почти половината от европейските страни с кредитна оценка ААА са извън еврозоната (Дания, Норвегия, Швеция, Швейцария и Великобритания). Колкото до страните от еврозоната с оценка ААА, те неотдавна бяха предупредени за възможно понижение на кредитния им рейтинг. Този риск е особено подчертан за Франция.

Ако холандците, които са членове на еврозоната, се присъединят към скандинавците и британците в отказ от новия фискален пакт, германската тревога само ще се увеличи.

Докато германците гледат неспокойно към Северна Европа, голяма част от Южна Европа гледа гневно към Германия. Понеже макар и Великобритания да осигури удобен гръмоотвод за голяма част от страха и гнева в Европа, икономическата криза поражда лоши чувства из целия съюз.

Френската преса прекара дните преди срещата на върха в терзания заради „германофобията“ във Франция, след като водещ политик социалист обвини Саркози, че се е огънал пред германците и го сравни с Едуар Даладие, френския лидер, който действаше сговорчиво към Хитлер през 1938 г.

Подобни обиди може да ни се видят меки докато приключи кризата. А срещата на върха от миналата седмица ще се приеме не като решаваща, а като едно действие в разтеглена мелодрама, която все още заплашва да се превърне в трагедия.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.