Още няма лек за хроничната болест на еврото

в. Ню Йорк таймс

Споразумение за преформулиране на правилата в еврозоната, постигнато в петък в Брюксел, вероятно спаси общата валута засега, но вероятно то съдържа по-малко неща, които „грабват окото“.

Необходимо е да бъде намерен отговор поне на четири въпроса от първостепенно значение: колко пари са нужни, за да предпазят в момента Италия от спекулативна атака; дали банките ще се разклатят заради кризата; изолацията на Великобритания, която не е част от еврозоната; и на последно място, но не и по важност, дали брюкселското лекарство, предписано от Германия, отговаря на болестта.

С камарата европейски дълг, който трябва да бъде рефинансиран в началото на идната година, кризата далеч не е преодоляна. „Очевидно предстоят още изпитания, и то скоро“, предупреждава Йошка Фишер, бивш германски министър на външните работи. При това има рискове дори за ратифицирането на постигнатото в Брюксел споразумение – процес, който по всяка вероятност ще приключи най-рано в края на лятото на 2012 година.

Споразумение, според което 17-те страни членки на Еврогрупата приемат по-голям надзор и контрол над своите национални бюджети от Европейския съюз, „бе голяма крачка, която бе наложена на европейците от пазарите“, отбелязва Фишер. Той е остър критик на, според него, колебливата, бавна и разпокъсана реакция на кризата на германския канцлер Ангела Меркел, но казва, че „в крайна сметка, пазарите ограничиха вариантите за действие на политическите лидери, особено на Меркел, и я принудиха да окаже по-силна подкрепа на еврото.“

Германия получи единодушно одобрение за договор, който тя предпочиташе като лекарство за кризата със суверенните дългове, разтърсваща съюза от месеци: фискална дисциплина, централен надзор и санкции за държавите, нарушаващи правилата за тавана на дълга са мерки, които ще бъдат вписани в националните законодателства.

Правилата сами по себе си не са нови: те потвърждават разпоредбите на Договора от Маастрихт отпреди 20 години, когато бе създадено еврото, като максималното равнище на бюджетния дефицит е ограничено до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), а на държавния дълг – до 60% от БВП. Сега обаче тези норми „имат зъби“.

Идеята е, че при наличието на новата фискална дисциплина Германия и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще са склонни да направят повече за разрешаването на сегашните проблеми на еврозоната. Мнозина обаче твърдят, че главният проблем е не толкова дисциплината, колкото липсата на икономически растеж и дълбоките дисбаланси по текущата сметка в еврозоната.

Строгите бюджетни икономии по принцип водят до рецесия, а не до растеж, а Европа се нуждае именно от второто, за да се справи със своите дългове. Структурните промени и инвестициите за ускоряване на растежа и повишаване на конкурентоспособността обаче обикновено изискват години преди да започнат да носят плодове.

„Връзката между 3-те процента и фискалната уязвимост е слаба“, твърди Жан-Пизани Фери, директор на брюкселския мозъчен тръст Bruegel, който прави икономически изследвания. Испания и Ирландия имаха балансирани бюджети или дори излишъци през последните години, като покриваха съвсем спокойно критериите от Маастрихт, но така или иначе се превърнаха в мишени на спекулантите през кризата; Италия пък има един от най-ниските бюджетни дефицити в еврозоната и дори първичен излишък.

„Страните не са в криза заради лошото управление на своите бюджети“, подчертава Жан-Пол Фитуси, професор по икономика в Института за политически изследвания в Париж. Той определя споразумението от Брюксел като „доста разочароващо като цяло, тъй като то означава, че ще има още строги мерки, още строги икономии, което означава, че ни чака по-нисък растеж“.

Въпросът е как да бъдат подпомогнати икономическият растеж и конкурентоспособността в по-бедните държави в периферията на еврозоната, които имат големи дългове и бюджетни дефицити. „Необходима е дисциплина като част от стратегията за стабилизация, но ние се нуждаем и от много по-силна стратегия за растеж за южните страни“, включително Италия, подчертава Фишер.

Бърнард Авишай, редактор в Harvard Business Review, казва, че въпросите сега трябва да са: „При какви сценарии е по-вероятно да регистрират растеж южните държави? Кой ще започва, притежава и печели от какъв бизнес? В този контекст дали Испания, Португалия, Гърция и т. н. ще са по-добре със свои собствени валути? Няма ли да станат те по-конкурентоспособни, ако просто ги девалвират?“

Неговият отговор на последния въпрос е „не“. Една глобализирана, свързана в мрежа икономика изисква стабилна валута, казва Авишай. Вътре или извън еврозоната, реалните конкуренти на страни като Гърция и Португалия са Полша, Унгария и Румъния и за да процъфтяват, те трябва да останат част от Европейското икономическо пространство и да инвестират в образованието и високите технологии, за да привличат повече чуждестранни капитали.

„Пътят към развитието е не девалвиране на валутите в най-неразвитите райони, а интелектуален капитал от центъра“, отбелязва Авишай. „Ключът е не евтината работна ръка, а богатите научни работници, климатът, който ще накара глобалните (корпорации) да инжектират ДНК-то на различни видове бизнес в търговския живот на южноевропейските държави.“

Пизани-Фери посочва, че е бил постигнат значителен напредък при издигането на „защитната стена“ от спасителни фондове с пари, които са на разположение под формата на кредити на уязвимите икономики като Италия и Испания, които трябва да рефинансират големи дългове при поносими лихви.

Европейските ръководители се споразумяха да предоставят още 200 милиона евро на Международния валутен фонд (МВФ) чрез централните банки на своите страни и да задействат приблизително половината от сега съществуващия спасителен фонд, възлизащия на 440 милиарда евро Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС), за да му придадат по-голяма тежест.

Те се договориха и да ускорят създаването на постоянен фонд за справяне с финансови кризи, Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) на стойност 500 милиарда евро, като придвижат напред във времето задействането му до юли 2012 година. „За защитната стена мисля, че е направено достатъчно“, казва Пизани-Фери. „Това е промяна в мащаба.“

Съединените щати обаче не са сигурни; президентът Барак Обама продължава да настоява да се заделят повече пари за защита на еврозоната. Обама отбеляза, че споразумението от Брюксел не се заема с въпроса „какво да се направи, за да се прекъсне връзката между слабостта на банките и слабостта на държавите“, която той нарече „непризнаване на важното значение на този проблем“, нито пък изяснява как банките, които са уязвими от дълговата криза и мудния растеж, ще бъдат предпазени.

Банкови гиганти, сред които Societe Generale, вече изпитват затруднения при получаването на кредити от други банки и това може да принуди правителства да се намесят с поредица от частични национализации, които ще раздразнят пазарите още повече.

ЕЦБ опита миналата седмица да смекчи част от натиска, като предложи на банките по-дългосрочни заеми при ниски лихви. Дори при това положение, ако големи държави като Франция и Германия загубят своя максимален кредитен рейтинг, това ще предизвика нов изблик на нестабилност.

Междувременно, коментират анализатори, финансовите пазари ще продължат да реагират почти двуполюсно на кризата, като се втурват напред с надеждата за политически пробив и спадат отново рязко, когато положението на европейската икономика и банки се влоши в синхрон.

Тогава идва Великобритания със своя отказ да продължи заедно с останалите държави от ЕС и да превърне споразумението в истински европейски договор. Нейната изолация и видимото разделение в съюза не се приемат добре от повечето страни членки, които ценят практичността и икономическия либерализъм на Великобритания и виждат в нея жизнено важна част от общия пазар.

Позицията на британския премиер Дейвид Камерън първоначално бе популярна у дома, но лидерът на либералните демократи, по-малкия коалиционен партньор на управляващите консерватори, вицепремиерът Ник Клег, каза, че налагането на вето от Камерън е било лошо за Великобритания и може да я остави изолирана и да я изтласка в периферията.

Британският премиер заплашва да блокира контролирането на споразумението от европейските институции, тъй като то не включва всички 27 страни членки, но според представители на френските власти това звучи като поредния блъф. „Британците не искат ние да създадем комисия и съд на еврозоната“, каза високопоставен френски официален източник.

Като цяло, обобщава Пизани-Фери, споразумението в Брюксел е като хапче за успокояване на болката – тя ви кара да се чувствате по-добре, но „не е насочена точно срещу това, от което боледувате.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.