www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
неделя, 21 декември 2014
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Жените в Турция: Омъжи се, за да не работиш

15 Декември 2011

 

в. Хюриет дейли нюз

В (анахронистично) “недемократична” Турция на Мустафа Кемал Ататюрк жените получиха право да гласуват на местни избори през 1930 г., а пълно право на глас им беше предоставено с конституционна поправка на 5 декември 1934 г., т.е. 25 години преди швейцарките. На изборите през 1935 година туркините получиха 35 места в турския парламент.

На 77-ата годишнина от радостното събитие през 1934 г. турският премиер официално излезе с послание, в което обещава “държава за пример, в която жените имат роля във всички области на живота по по-активен и ефективен начин”. Хубаво? Много хубаво. Но проблемът е свързан с факти и цифри.

Индексът за неравноправие между половете, изготвен от Програмата за развитие на ООН (ПРООН) за 2011 г., класира Турция на 77 място сред 146 държави. Според ПРООН едва 9,1 процента от туркините държат места в парламента, 27,1 процента от пълнолетните жени имат средно или по-високо образование спрямо 46,7 процента от мъжете; а участието на жените в трудовата сила е 24 процента спрямо 69,6 процента при мъжете.

Нещо повече, Турция вероятно е по-добре известна сред останалата част от света с убийствата за защита на семейната чест, с историите за изнасилвания, ранни бракове и насилие над жените, отколкото с плажовете, слънцето и кебапа си. Това не е учудващо изобщо в страна, където премиерът постоянно препоръчва всяко семейство да има най-малко три деца.

Но естествено, това не е единственото обяснение. В Египет жените получиха право на глас на избори през 1956, в Иран - през 1963, в Ирак - през 1980, в Йордания - през 1974, в Мароко - през 1963, в Оман - през 2003, в Катар - през 1997, в Либия - през 1964, в Тунис - 1959, а в Обединените арабски емирства - през 2006 г. Саудитките все още не се радват на това право.

Това да си “държава за пример, в която жените имат роля във всички области на живота по по-активен и ефективен начин” не се отнася до речите на големците по повод годишнини. Това е модел на мислене. Данните в проучване от 2011 г. на екип учени от университета Бахчешехир в Истанбул показват насоки за съответния турски модел на мислене.

Според 33 процента от турците жените заслужават да бъдат бити, 60 процента (както мъже, така и жени) смятат, че жените трябва да се подчиняват на мъжете, и изненада - 81 се самоопределят като набожни. Друго проучване от 2010 г. установява, че 25 процента от турците смятат, че би било равносилно на грях, ако жени и мъже работят в един и същ офис.

Не е ли достатъчно това, за да бъдете песимисти? В такъв случай трябва да опитате да се запознаете с фактите за модела на домакинствата на консервативните управници на Турция, от които може наивно да очаквате да превърнат Турция “в държава за пример, където…” например, нашата първа дама е завършила училище на 14 години и се е омъжила за (президента) Абдуллах Гюл, когато е била на 15 години. Тя никога не е работила.

Не искам да навлизам в стереотипните подробности за професионалната кариера на жените в семействата на високо ценения министър-председател и членовете на кабинета му, понеже са отегчително аналогични, и ще ви кажа само едно: за набожния манталитет единствената подходяща професия за жената в семейството, дори тя да има диплома от най-добрия университет в света, е домакинската.

Очевидното мнозинство на примерите за това подкрепя представата за отказ от работа след брака при жените, като само една-две министерски съпруги в кандидатката за членство в ЕС Турция имат професионална кариера. И простата логика трябва да ви покаже, че това не е неприятно съвпадение.

Не искам да бъда неуважителен към личния избор на членовете на кабинета или техните брачни партньорки и деца. Дали съпругите и дъщерите им трябва да работят или не зависи изцяло от техния свободен избор, който никой няма право да одобрява или да отхвърля. Имам предвид неоспоримата връзка между избора да напуснеш работа и набожността. И иронията е, че “либерал-мюсюлманите” публично обещават да направят това, което най-щателно избягват у дома.

БТА





Етикет: ,

 






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2014® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com