Властта бави екологични решения, за да отложи след изборите поскъпване на тока

Каква цена ще платим за това?

Най-големите замърсители с въглероден диоксид у нас са ТЕЦ-овете. Те ще трябва да купуват квоти за отделяния въглероден диоксид, а правителството иска да отложи това. Снимка: Валентина Петрова

На 2 ноември 2011 г. програмата на ООН за развитие издаде доклад, който разкри, че България, заедно с Армения и Румъния „заема водещо място в света по смъртни случаи, дължащи се на външно замърсяване на въздуха.” Въпреки малката си икономика сме сред страните с най-голямо промишлено замърсяване в ЕС, съобщи същевременно доклад на Европейската агенция за околна среда. При съотношение на промишлените замърсители спрямо размера на икономиката сме на водещо място, до Румъния и Естония.

На фона на тези данни България опитва да забави екологичните изисквания за въглеродни емисии, изпускани от производители на електроенергия от въглища. С обяснението пред обществото, че това ще смекчи поскъпването на тока.

През септември министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков съобщи, че има възможност токът у нас да поскъпне с 11%, вместо с планираните 23 % от 2013 г. Това според Трайков може да стане, ако за България се отложи изискването на Европейската комисия да отпаднат безплатните квоти на парникови емисии за производителите на електроенергия от 2013 г.

Сега производителите в ЕС имат определен лимит и само ако го надвишат, купуват права за отделяне на въглероден двуокис. След 2013 г. обаче, с нови правила в търговията с емисии, безплатният обяд приключва. Тогава ТЕЦ-овете няма да имат право на безплатни квоти и ще трябва да екологизират производството си или да купуват права за въглероден диоксид. Така, ако един ТЕЦ например изпуска 2 млн. тона годишно, след 2013 г. той трябва да предвиди разход от 30 млн. евро за купуване на права (и това е при сегашната цена от 15 евро на тон).

С оглед на тази перспектива Министерството по икономиката, енергетиката и туризма реши България да поиска от Брюксел плавно въвеждане на плащането за вредни емисии през 2013-2020 г. Това е т. нар. дерогация (частична отмяна).

С цел Брюксел да се съгласи на това, в края на септември България внесе заявление в ЕК, придружено от план за зелени инвестиции. Поискахме максималния процент – 70% безплатни квоти, за произвеждащите ток дружества през 2013 г., като всяка следваща година този процент да намалява с 10%, докато през 2020 г. достигне 0%. Задължаваме се дължимите средства да отиват за зелени инвестиции. В момента молбата се разглежда. Тази молба е един от главните спорове между еколози и управляващи.

“Коалиция за климата-България” алармира за опасностите при евентуална дерогация. В официално изявление коалицията казва, че молбата, въпреки декларираните цели увеличаването на цените на тока да става постепенно, няма да помогне за преход към „нисковъглеродна икономика”, а по-високите цени на тока просто ще се изместят по-нататък във времето. „Така необходимите инвестиции в енергийна ефективност и диверсификация с възобновяеми енергийни източници няма да се случат навреме”, предупреждават еколозите.

Те информират, че ако България предостави безплатни квоти на компаниите, тя ще се лиши от средствата от продажба на квоти, които може да вложи в подобряване на енергийната ефективност и зелени технологии.
Екоактивистите са категорични, че решението е политическо и дава приоритет на енергийните компании, а отлагането на покачването на цените на тока по този начин ще ни излезе през носа.

„Само така бихме намалили зависимостта си от чужди ресурси, като смекчим и въздействието върху климата”, казва Борислав Сандов от коалицията. Той посочва, че поскъпването на цената на тока не значи непременно по-високи разходи за домакинствата, защото те може да се понижат при по-голяма енергийна ефективност. Запазването на цените на тока според Сандов не е реалистично. Той посочва, че то е неизбежно заради покачването на цените на световно ниво на газа, тока, въглищата, ядреното гориво.

“Тази дерогация забавя агонията, или по скоро я отлага за след изборите, най-малкото заради процедурата, с която нашите управляващи се опитват да отложат проблема”, смята Сандов, който е и от партия „Зелените”.

Малка ВЕЦ в Родопите. Снимка: Таня Киркова

Оценки на ДКЕВР сочат, че без дерогация скокът на цената на тока от 2013 г. би бил с около 23%, а с дерогация за 2013 г. той ще е наполовина (прогнозата се различава малко от тази на министерството на икономиката и енергетиката). В прогнозите не са отчетени и други фактори като цените на горивата.

Според Сандов твърдението, че енергията от Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е много скъпа, не е вярно, защото за разлика от един ТЕЦ, ресурсът за ВЕИ на практика е безплатен, като само инсталациите, поддръжката и мрежата формират цената. Ако няма безплатни емисии за големите ТЕЦ и други скрити субсидии за ТЕЦ и АЕЦ, би имало свободна конкуренция между тях и възобновяемите енергийни източници.

Позицията на екоактивистите е, че вместо стремеж към дерогация, трябва да се съберат средства за повишаване на енергийната ефективност и за намаляване на въглеродната интензивност – нещо, с което България продължава да се бави. Ходът според тях е подобен на приемането на първо четене от парламента  на проектозакона за нагнетяване на въглероден двуокис в земята (виж тук). Ако влезе в сила, законът ще пренасочи много пари в интерес на тежката индустрия, вместо за екологични цели. От тази гледна точка предотвратяването на дерогацията също е важна стъпка към по-зелена индустрия и намаляване на зависимостта на България от изкопаеми горива.

Ще станат ли предприятията по-зелени?

Заедно с молбата до ЕК за отлагане намаляването на въглеродните емисии (дерогацията), България внесе Национален план за зелени инвестиции за 2013-2020 г. Според него ако бъде въведена дерогация и предприятията поемат ангажимент да инвестират в екотехнологии, между 2013 и 2020 г. цената на тока ще се покачва плавно.
В приетия от министерството на икономиката план има и планове за инвестиции на топлоцентралите в зелени технологии, вследствие на които те ще получават и безплатни квоти за парникови газове до 2020 г. Според Трайков не всички ТЕЦ и топлофикации у нас са заявили, че ще инвестират в пречистващи инсталации. Поради това те няма да имат право на безплатни квоти, които ще се предоставят само срещу екопроекти.

От плана за инвестиции се вижда, че много фирми на Христо Ковачки не планират да извършат инвестиции. Срещу тях в графата „инвестиции“ е записано „0“. Нулеви инвестиции имат „Брикел“, „Топлофикация-Сливен“, ТЕЦ Марица Изток 1 и 3″, ТЕЦ „Бобов дол“, „Видахим“, „Захарни заводи“.

От министерството съобщиха, че решенията на изброените ТЕЦ са взети от собствениците им, като при ТЕЦ „Марица Изток 1 и 3” отказът от инвестиции се обяснява с това, че двете електроцентрали току-що са приключили мащабни инвестиционни проекти, които все още не са се изплатили, а в случая на ТЕЦ-овете на Христо Ковачки “отказът е продиктуван от неясната им перспектива след 2020г.”

Слънчева електрическа централа в Родопите. Снимка: Таня Киркова

От министерството казват, че поначало всички централи имат график за изпълнение на програма до 2015 г. (част от договора за присъединяване на България към ЕС изисква привеждане на инсталациите в норми за допустими емисии на серни и азотни окиси, и прах). Всички предприятия, с по-малко или по-голямо закъснение се привеждат или са се привели в съответствие с програмата.

А за централите, срещу които пише „0” инвестиции, министерството планира да не инвестират в чисти технологии на своите площадки, a чрез баланс между количеството инвестиции и безплатните квоти за емисии да инвестират в специален фонд към министерството на финансите. Чрез него ще се даде възможност за инвестиции в проекти на НЕК, ЕСО, БУЛГАРТРАНСГАЗ и „ЧЕЗ Разпределение България” ЕАД, които нямат собствени емисии на парникови газове. Планът на министерството е вид обещание, спазването на което след време би трябвало да се провери.

Адаптираме ли се към високите изисквания на ЕС?

Според министерството на икономиката и енергетиката отговорът е “да”. Оттам сочат, че през 2010 г. е произведено най-голямото количество електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ – от вода, слънце, вятър и др.). Това са 5 509 гигаватчаса, което е 15 % дял в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия. Това според министерството се дължи на увеличено производство от всички видове централи на ВЕИ. Оттам добавят, че заложената цел за 2010 г. от 11 % дял на електрическата енергия от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия е „преизпълнена” с 4 % пункта.

България е приела цел за енергийна ефективност – спестяване до 2016 г. – за не по-малко от 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за 2001-2005 г. Според изискванията за енергийна ефективност в крайното потребление и енергийните услуги е реализиран тригодишен план за 2008 – 2010 г. Той формулира цел от 3 % (или 2 430 гигаватчаса) спестяване на горива и енергия от осреднената стойност на енергопотреблението за 2001-2005 г.

При изпълнение на Първи национален план за енергийна ефективност са постигнати спестявания на енергия – 3 549 гигаватчаса годишно. От министерството се хвалят, че през 2011 г. са въведени мерки за насърчаване на производството и потреблението на енергията от ВЕИ в Закона за енергия от възобновяеми източници.

Според еколози обаче България изостава спрямо връзката енергия-климат. Борислав Сандов посочва, че нивата на ВЕИ изпълняват целта, но това се дължи най-вече на старите ВЕЦ и на бума от неекологични миниВЕЦ в планините и големи паркове от въздушни електроцентрали по Северното Черноморие. Той припомня и че от края на 2007 г. досега ние сме без Национален план за действие по изменението на климата, което е нарушение на договора от Киото. Националният план за 2012 -2020 г. се изготвя в момента.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.