Ще прихване ли Румъния гръцката болест?

На фона на европейската дългова криза и финансовите проблеми, които проличаха първо в Гърция, икономическите и политическите анализатори започнаха тази година все по-често да си задават въпроса дали Румъния не е следващата Гърция.

Изпускането от контрол на суверенния дълг за една малка или средна държава е равносилно на скок без парашут, предупреди румънски аналитичен сайт, според който Румъния в момента се намира там, където се е намирала Гърция през 1984-1985 г., когато е започнало гръцкото задлъжняване. В интервю за националната телевизия през октомври президентът на Румъния Траян Бъсеску предупреди, че „увеличаването на дълговете може да ни отведе там, където е Гърция“.

Според анализ на информационния сайт „Зиаре“ приликите с Гърция са тревожни: безотговорна и популистка политика, съдебна система, която работи като привилегирована каста над закона, катастрофално ниска събираемост на приходите в бюджета, широкоразпространена корупция, все повече данъчни измами и огромен брой фалшиви лица, които получават социални помощи.

Британският политически анализатор Том Галахър, който от години следи ситуацията в Румъния и в Югоизточна Европа, посъветва румънците да се замислят докъде може да стигне една страна, доминирана от различни кръгове на интереси, които от момента на присъединяването си към ЕС се занимават със задкулисни игри за източване на държавни пари и получаване на специални пенсии, помощи и пр. в страна, която в крайна сметка има ограничени ресурси.

Румъния бе първата държава от ЕС, която се обърна за финансова помощ към съюза, Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка през 2009 г., когато икономиката й се сви със 7,1 процента. За да може да продължи да изплаща пенсии и заплати, Букурещ сключи двугодишно споразумение за заем от 20 милиарда евро, което доведе до успешен край през пролетта на тази година.

В замяна на тези средства Румъния предприе бюджетни съкращения, които продължават и в момента, увеличи ДДС на 24 на сто, което е едно от най-високите нива в ЕС, ангажира се с институционална реформа и приватизация и преструктуриране на губещи държавни компании.

След приключването на това споразумение Румъния подписа с кредиторите ново двугодишно предпазно споразумение в размер на 5 млрд. евро, които да бъдат използвани само в случай на нужда. Мерките за икономии продължават да бъдат в сила и профсъюзи, бюджетни служители, пенсионери и други социални категории ги посрещат със съпротива, но други видяха в тях и ползи за румънската икономика.

В. „Евениментул зилей“ писа, че МВФ е на път да направи огромна услуга на Румъния, като посочи, че според изчисленията на експертите от Фонда годишните загуби на фирмите с държавен капитал възлизат на 4-5 процента от БВП на страната – средства, които може да бъдат насочени към образование, здравеопазване, инфраструктура.

В края на пролетта Румъния излезе технически от рецесията и тази година очаква икономически растеж от 1,5 процента. Бюджетният дефицит се очаква да възлезе тази година на 4,4 на сто от БВП, при 6,5 процента миналата година, а за 2012 г. страната е заложила дефицит от 1,9 на сто. По ритъм на растеж обаче румънският дълг е на първо място в Европа – между 2008 г. и 2011 г. той се е утроил – от 13 на сто на близо 40 процента от БВП.

При този темп на задлъжняване, при липсата на икономически растеж и в условията, при които споразумението с МВФ изтича, а Румъния ще трябва да взема заеми на свободния пазар, ситуация като гръцката е на 3-4 години разстояние, предупреди румънският анализатор Лучиан Давидеску.

„Живеем в несигурни времена и всички се питаме коя ще е следващата страна, която ще изпадне в икономическа нестабилност“, заяви през октомври ръководителят на мисията на МВФ в Румъния Джефри Франкс, според когото ситуацията в Румъния „не е перфектна, но е относително добра“.

Румъния може да бъде първата странична жертва на дълговата криза, писа в. „Журналул национал“. На страната може да й се наложи да използва кредитната линия с МВФ, ако чуждестранните банки, които силно се нуждаят от капитали, върнат към банките майки средствата, от които заема сега правителството в Букурещ.

Следващата година Румъния трябва да заеме 16 милиарда евро от вътрешния и международния пазар, за да погасява предишни дългове, призна президентът Траян Бъсеску и допълни, че страната трябва да се стреми да заема колкото се може по-малко, тъй като лихвите по кредитите на международните пазари са около 8 процента.

В случая на Румъния уязвимостта е в евентуалния спад на фискалните приходи, смята „Ромъния либера“ и акцентира в това отношение на ролята на данъчната администрация. Тежката икономическа ситуация обаче принуждава все повече румънци да търсят начини да заобиколят правилата, като например случая с близо 20-те хиляди автомобила на румънци, регистрирани в България с цел да се избегне високата такса за замърсяване на околната среда в Румъния.

Нивото на корупция продължава да е високо, като тази година Румъния падна с шест места в класацията на Трансперънси интернешънъл – от общо 182 държави Румъния се нареди на 75-о място. След нея от страните от ЕС са България и Гърция. Корупцията задълбочава кризата в Европа, тъй като икономическите трудности са отчасти свързани с неспособността на държавните власти да се справят с корупцията и укриването на доходи, отбеляза агенция Франс прес.

Нуждата от рекапитализация на банките в еврозоната застрашава банковия сектор в Румъния. Над 80 процента от кредитния пазар в страната се контролира от чуждестранни финансови групи, като най-голямата част от тях са австрийско притежание. Миналия месец централната банка във Виена препоръча на австрийските банки да намалят линиите си за финансиране, предлагани от техните клонове в Източна Европа.

Президентът Траян Бъсеску нарече това „грешка или неразбиране на последствията“ и посочи, че ако кредитните институции се готвят да оставят румънската икономика без финансиране в условията на криза, това ще бъде „акт, лишен от феърплей“.

Рискът банките майки от Западна Европа да намалят дейностите си в Румъния е все по-голям, предупреди тези дни рейтинговата агенция Мудис. Положението в Румъния се утежнява от значителния дял банки с гръцки капитал (близо 20 на сто), допълни в. „Котидианул“.

Заради световната икономическа криза някои големи чуждестранни компании решиха да се изтеглят от румънския пазар. Финландската компания Нокиа, която вложи 60 милиона евро в завода си в Румъния през 2008 г., обяви в края на септември, че го затваря в опит да намали разходите си. Израелската фирма за млечни продукти „Тнува“ обмисля възможността да закрие филиала си в Румъния, след като инвестира в него около 60 милиона евро, съобщиха румънските медии.

Френската автомобилостроителна компания Рено, която е собственик на румънската Дачия, може да изтегли дейността си от Питещ и да се премести в Мароко, заради по-евтината работна ръка, писаха румънски медии преди дни.
Дали Румъния е застрашена от гръцки сценарий предстои да се разбере, но със сигурност 2012 г. ще бъде тежка, заради строгия бюджет и ограничаването на кредитирането, отбеляза сп. „Икономист“.

Правителството одобри „бюджет на предпазливостта“, като фундаментален елемент в него е усвояването на най-малко 6 млрд. евро европейски фондове, обяви премиерът Емил Бок. Това ще отговаря на равнище от минимум 20 процента усвояване на европейските средства при досегашните около 3,7 на сто.

Впечатлена от резултатите в България и Полша след създаването на министерство по европейските въпроси, Румъния създаде такова ведомство през есента на тази година. Букурещ се надява по този начин да отстрани пречките от бюрократичен и друг характер за използване на близо 20-те млрд. евро, предоставени от ЕС за периода 2007-2013 г. Бившият румънски еврокомисар Леонард Орбан, който стана министър по европейските въпроси, предупреди, че страната трябва да усвои 8,6 млрд. евро през следващите две години, за не изгуби тези пари.

Иначе Румъния се надява на икономически растеж от около 2 процента през 2012 г. Пенсиите и заплатите ще останат замразени на нивата от тази година, тъй като „пари няма“, както обяви президентът Бъсеску пред държавното радио миналия месец. Заради тези негови изявления опозицията предприе отново процедура по отстраняването му от поста, както през 2007 година.

Следващата година румънците също така ще трябва да доплащат за здравни услуги, като правителството се надява по този начин да събере повече средства за оборудване в болниците и за заплати.

Близо половината от румънците са убедени, че икономическата криза ще трае повече от три години. Две трети казват, че са засегнати от намаленията в заплащането. Само 7 процента одобряват начина, по който правителството се справя с кризата, а следващата година ще се произведат местни и парламентарни избори.

Румъния, която си е поставила за цел да влезе в еврозоната през 2015 г., се присъедини към новия бюджетен пакт в ЕС и подкрепи строгата бюджетна дисциплина, но ще срещне сериозни трудности при изпълнението на условието за структурен дефицит от 0,5 процента от БВП, при положение че в момента той възлиза на 10 на сто.

Правителството трябва да вземе болезнени икономически решения, които имат висока цена в година на избори, но в противен случай призракът на гръцкото бедствие може да се материализира.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.