Черната година на финансовите пазари

Събитията, белязали 2011 година, намериха отражение и в поведението на финансовите пазари. На фондовите борси тенденцията като цяло бе обусловена от колебания в широк диапазон, но този път влияние оказваха не само редовните корпоративни отчети на големи компании, макроикономическите показатели на водещи страни като САЩ, Китай, Япония, ЕС като цяло или пък браншови спекулации.

Имаше много очаквания и разочарования от важни политически срещи и заседания на централни банки, както и прогнози, и безпокойства за финансовото състояние на държави от еврозоната, а също и редица понижения на суверенни и банкови рейтинги или само предупреждения. Пазарите бяха разклатени и от така наречената Арабска пролет в контекста на опасенията от трайно поскъпване на петрола заради нестабилността в размирния регион, богат на суровината.

Пазарни страхове породиха и опустошителното земетресение и цунами в Япония със заплахата си за световния икономически растеж, а след това и напрежението при борбата за предотвратяване на ядрена катастрофа. Основен двигател на борсовите индекси в отрицателна посока обаче бяха опасенията около дълговата криза в еврозоната и влошаващата се икономическа обстановка в САЩ, чиито бюджетен дефицит и държавен дълг също се оказаха проблем.

Големият срив дойде, точно когато всички се бяха настроили за един лежерен отпускарски период. На 4 август Нюйоркската фондова борса – Уолстрийт – преживя най-лошия си ден след световната финансова криза от 2008 година. Индексите закриха търговията със спад от над 4 на сто. Медиите гръмнаха: „Дау Джоунс се срина с 512 пункта“ – деветото най-голямо понижение в историята на индекса.

Още по-тежка бе сесията на 8 август, след като инвеститорите реагираха със страх на решението на Стандард енд Пуърс (Standard and Poor’s) да понижи с една степен рейтинга на САЩ до АА+, прогонвайки за първи път най-голямата в света икономика от елитния клуб на тройното А. Дау Джоунс потъна с цели 634 пункта, отбелязвайки шестия си най-голям спад и отчитайки обща загуба от 2000 пункта само за две седмици.

Ръководството на Уолстрийт и Насдак дори въведе в действие правило 48, което позволява да се спре търговията с акции при резки колебания, а този инструмент се задейства само при изключително големи кризи. Световният бизнес възприе това като показателно за мащабите на опасността пред икономиката на САЩ.

На финансовите пазари в Азия и Европа движението също бе силно низходящо. „Черен петък“ преживяха европейските фондови борси на 5 август, когато бе отчетен осми пореден ден на „бягство“ на инвеститорите. Те се бяха преориентирали към сигурни „убежища“ като златото, чиято цена бележеше рекорд след рекорд, и към швейцарския франк, който също поскъпна прекомерно. Водещите индекси в Лондон и Франкфурт се стопиха с близо 8 на сто.

Опасенията от разпространение на дълговата криза в еврозоната, отслабването на инвеститорското доверие и страхът от нова рецесия в световната икономика бяха съставките на „отровен коктейл“, за който Комерцбанк (Commerzbank) предупреди клиентите си.

И докато борсовите котировки вървяха стремглаво надолу, биейки тревога, по стара августовска традиция европейските лидери бяха във ваканция, разчитайки на координация по телефона, ако се наложи. Това обаче не проработи и френският президент Никола Саркози, който можеше да бъде видян по бански на Средиземно море, побърза да се върне към политическото си всекидневие. Той свиква спешно министерско заседание на фона на разрушителния за пазарите слух, че Франция може да изгуби максималния си рейтинг ААА. Такава заплаха е надвиснала над страната и в момента.

Германският канцлер Ангела Меркел, която по времето на големия борсов крах бе на почивка със съпруга си в Южен Тирол, Италия, обаче запази самообладание и заложи на мълчанието (с изключение на първото съвместно изявление със Саркози по темата на 7 август). В духа на политическата сатира най-продаваният германски вестник „Билд“ публикува на втора страница неин черен силует като символ на отсъствието й. Заглавието бе: „Фондовите борси се тресат, евро драма – Защо канцлерът мълчи?“.

Когато даде първото си интервю след триседмична лятна ваканция, Меркел се разграничи от влиянието на пазарите, заявявайки, че политиците не могат и няма просто така да тичат след пазарите. Правителствата обаче все още разчитат на тях, за да получат достатъчно пари, с които да изкарат деня, седмицата, месеца и годината; пазарите могат само за няколко дни да докарат една страна до ръба на финансова катастрофа, коментира тогава американската медия Маркетплейс.орг. По-късно Меркел сама заговори за възстановяване на доверието на пазарите, което се превърна и в лайтмотив на спасяването на еврозоната.

Меркел и Саркози се борят за спасяването на единната валута, написа на 17 август в. „Индипендънт“ след среща на върха между двамата лидери предишната вечер, когато те изложиха съвместен план за европейско икономическо правителство, призовавайки за по-строги бюджетни ограничения и синхронизиране на данъчната политика. Според тях засилената икономическа интеграция на еврозоната е единственият път за възстановяване на доверието в еврото след спасяването на Гърция и Португалия и упоритите слухове, че Италия и Испания може да са следващите.

Въпреки че постигнаха съгласие, Меркел и Саркози не успяха да успокоят пазарите, които реагираха с раздразнение на отказа на Берлин и Париж да подкрепят единната валута с еврооблигации или с по-голям спасителен фонд, за чието разширяване по-късно бе взето решение. Целта бе да се покаже, че посред лятна буря еврозоната има капитан, та дори двама, написа в. „Фигаро“, но попита дали изложените мерки ще успокоят пазарите.

Този въпрос сякаш не получи отговор и след поредицата от разговори и срещи между Меркел и Саркози, чието сътрудничеството бе толкова тясно през последните месеци, че се стигна дотам в. „Билд“ да публикува фотоколаж, сливайки образите им като една обща нелицеприятна физиономия на Нова Европа и наричайки ги шеговито „Меркози“.

Задачата на този тандем бе допълнително усложнена от пазарите на облигации заради нарастващото инвеститорско недоверие. Големи скокове на лихвите по дълговите си книжа отчитаха Португалия, Испания и Гърция, която на практика няма достъп до пазара на дългосрочни облигации, защото инвеститорите искат твърде висока доходност.

Неуспехът на Германия да продаде близо 40 процента от емисия за 6 милиарда евро на 23 ноември наведе на мисълта, че дори германският държавен дълг не е застрахован от „заразяване“. Друга известна със стабилността си страна – Словения – пък отчете максимални лихви.

Особено деликатна бе ситуацията при ключовите 10-годишни италиански облигации с лихви, станали непоносимо високи, прехвърляйки няколко пъти съдбоносния праг от 7 процента, при който Гърция, Португалия и Ирландия бяха принудени да потърсят международна спасителна помощ.

Анализатори предупредиха, че Рим може да няма достатъчно време да си върне доверието на пазарите, под чийто натиск в крайна сметка страната се сдоби с нов премиер – водещия икономист и бивш еврокомисар Марио Монти – след оставката на „вечния“ Силвио Берлускони. В подкрепа на тезата за определящата дума на финансовата система, италианският президент Джорждо Наполитано заяви, че продължителността на новото правителство „зависи от реакцията на пазарите“.

Подобна бе ситуацията и в Гърция, където премиерът Георгиос Папандреу склони да подаде оставка, след като предизвика политическа криза в страната и хвърли пазарите в хаос с намерението си да подложи на референдум втората спасителна програма. Също като в Италия, мястото му зае виден представител на икономическите среди – бившият вицепрезидент на ЕЦБ и централен гуверньор на Гърция Лукас Пападимос, призован да спаси страната от фалит, вдъхвайки доверие на пазарите.

Успокояването на финансовите пазари обаче се оказа сложно, както прогнозира в средата на ноември в. „Индипендънт“. Напрежението в еврозоната ще изчезне, едва след като лидерите на ЕС ясно заявят, че ще защитават еврото на всяка цена. Засега те не са направили това, отбеляза изданието.

Близо месец по-късно на европейската среща на върха (8-9 декември), която бе сочена като решаваща за бъдещето на еврозоната, лидерите на 26 страни от ЕС (без Великобритания) се споразумяха да създадат фискален съюз с по-строги бюджетни правила и финансовите пазари донякъде бяха благосклонни, приемайки го като първа стъпка към овладяване на кризата.

Остана обаче известно недоверие заради липсата на незабавна „защитна стена“ срещу по-нататъшно разрастване на кризата. Разочароващо за пазарите бе, че бъдещият постоянен спасителен фонд не получи банков лиценз и че все пак няма да има еврооблигации, които така упорито отхвърля Меркел.

Предишната вечер президентът на ЕЦБ Марио Драги вече бе полял със студен душ надеждата на пазарите, че банката може да засили изкупуването на облигации, определяно като ключово за стабилизиране на нарастващите лихви.

Германия и Франция така и не се разбраха за ролята на ЕЦБ в борбата срещу дълговата криза. В центъра на спора им бе дали да се пусне печатницата за пари и чрез нови емисии евровалута да се осуети вероятността от редица държавни фалити. Само че банката винаги е била консервативна, отчасти заради горчивия спомен на Германия от ваймарската хиперинфлация.

След скок на лихвите по френските облигации до 14-годишен максимум Париж призова ЕЦБ да се отърси от консерватизма си, но Берлин потвърди позицията си, че уставът на банката й пречи да спасява отделни държави или да играе по-активна роля в овладяването на кризи.

Основна задача на ЕЦБ е да поддържа ценовата стабилност в еврозоната, а пазарите настояват за намесата й като кредитор от последна инстанция, тъй като не вярват в способността на стабилизационния фонд да спаси големи икономики като Италия, обременена от дългове и високи лихви.

Разбира се, понякога има и спад на лихвите, но не бива да се правят заключения от моментното развитие на пазарите, както преди дни посъветва говорителят по икономическите въпроси на ЕК Амадеу Алтафаж. Според него „наблюдаваме трайна нестабилност (на пазарите) през последните седмици и не сме в позиция да твърдим, че кризата е приключила – съвсем не“.

Иначе казано, развитието на дълговата криза се обуславя от пазарната тенденция или накратко, имат думата пазарите – същите онези, които успяха да нарушат ваканцията на европейските лидери и да свалят две правителства.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.