Италия след Берлускони, но не и без Берлускони

Европа като Титаник, с Папандреу и Берлускони на носа
Чешки колаж по филма „Титаник“ на Берлускони и Папандреу, минисър председателите в оставка на двете фалирали държави, които дърпат еврото към дъното.

Силвио Берлускони загуби битката при Кан, където в началото на ноември се състоя срещата на върха на страните от Г-20. Битката взе две жертви – гръцкият премиер Папандреу и италианският му колега Берлускони.

На министър-председателя на Италия бе директно заявено, че неговото правителство е неспособно да проведе обещаните реформи, което бе причина за загубата на доверие на световните финансови пазари.

Берлускони се опита да печели време и изпрати пълно с добри реформаторски намерения писмо до председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия, Ван Ромпой и Барозу. Те му отвърнаха с поменик от 39 въпроса и празно пространство за попълване на отговорите. Формата и съдържанието на тази ръководна реакция от Брюксел изпълни ролята на последен съдийски сигнал.

Освен редовното време бяха изтекли и продълженията на международното финансово-политическо търпение. Берлускони бе принуден да свали капитанската лента и да изведе отбора си от игралното поле. Остана му утехата, че не бе свален от опозицията по парламентарен път, а си подаде оставката под натиска на външни сили, които приложиха неувяхващото правило „кадрите решават всичко“.

Кадровите промени бяха светкавични и под виртуозната режисура на президента Джорджо Наполитано само след два дни в правителствения дворец „Киджи“ се настани екип технократи, начело с прясно номинирания от държавния глава пожизнен сенатор Марио Монти, който е икономист, банкер и бивш европейски комисар в екипа на Романо Проди.

За първи път в републиканската история на Италия поне възловите министерски портфейли бяха разпределени на професионален принцип. Префект оглави министерството на вътрешните работи, посланик стана външен министър, адмирал е министър на отбраната, банкер е начело на икономическото развитие, инфраструктурите и транспорта, а премиерът Монти съвместява поста на министър на икономиката и финансите.

Оценките на евроскептичната британска преса изтъкваха, че след замяната на Берлускони с евро-технократ Ангела Меркел има, или се надява да има, решаващия глас в ЕС.

Самото отсъствие на Силвио Берлускони, чието име бе започнало да предизвиква ироничните усмивки на Меркел и Саркози пред телевизионните камери, бе достатъчно да върне Рим в първата редица на брюкселския елит. Започна ерата „след Берлускони“ в италианското и европейското политическо летоброене.

Марио Монти бе натоварен да възстанови икономическото доверие към Италия, чийто държавен дълг наближава астрономическия 1 трилион и 900 милиарда (1900 милиарда) евро. В такава ситуация е немислимо да се залага на стимулиране на потреблението и увеличаване на БВП, защото те изискват не само време, но и сериозни структурни реформи, които не се правят от технократи, а от политици. Оставащата възможност е бързо да се погаси малка част от държавния дълг, колкото да се успокоят финансовите пазари.

Новото правителство прибягна до старата рецепта на увеличени данъци, акцизи, пенсионна възраст и осигуровки. Естествено е тези сурови за обикновения данъкоплатец мерки да минат по-лесно през парламента, отколкото предложения за намаляване на възнагражденията на сенаторите и депутатите (от порядъка на 30 хиляди евро месечно) или пък съкращаване на автопарка от 600 хиляди служебни автомобила, които возят властимеющите на всички нива.

Експертният министерски съвет засега е толериран от политиците, защото трябва вместо тях да свърши цялата неблагодарна работа. В парламента разчита на подкрепата на несъвместими левоцентристки и десноцентристки партии, между които „Народ на свободата“ на Силвио Берлускони, посткомунистическата Демократическа партия и Съюз на центъра за трети полюс, който включва бивши християндемократи и реформирани неофашисти.

Доскорошният партньор в управляващата коалиция, Северната лига, премина в опозиция, където се намира и левичарската партия „Италия на ценностите“ на проявяващия се с политическия си опортюнизъм бивш магистрат Антонио Ди Пиетро.

Оставката на Силвио Берлускони предизвика логичният въпрос за неговата по-нататъшна политическа съдба и за бъдещото управление на Италия. Вместо отговори до момента има само догадки.

Най-напред Берлускони заяви, че няма да си подаде оставката и на следващия ден го направи. След това обеща, че няма да се кандидатира на следващите парламентарни избори, но ще си запази почетния пост на председател на създадената от него партия, в която обича да го титулуват патриархално като „благородния отец“. Постъпващите сигнали са, че усилено се готви да не спази и това си обещание.

Напоследък финансира проучвания на общественото мнение за проверка на собствения си рейтинг, но резултатите пази в тайна. Неочаквано се появи на срещата на Европейската народна партия в Марсилия и иззе трибуната от Анджелино Алфано, който сам определи за свой приемник и издигна на поста политически секретар на „Народ на свободата“.

Веднага след това шоу „изтече“ информацията, че Берлускони възнамерява да превърне предстоящия партиен конгрес в референдум за привързаността към собствената му личност. Бившият премиер е сигурен в ролята си на любим и уважаван вожд на финансирания от него политически хибрид между движение и партия. Вероятно разчита и на ефекта сред електората от неизбежно непопулярните мерки на преходното правителство.

Засега италианците са умерено недоволни от социално-икономическата програма на новия кабинет, която приемат както пациент приема горчиво лекарство. Кошмар за премиера Монти е да се види принуден от новата икономическа политика на Брюксел да изготвя напролет далеч по-драстичен от сегашния план за национално спасение. Това ще увеличи непредсказуемо социалното напрежение, освен ако този път потърпевши са привилегированите слоеве, които на свой ред ще снемат доверието от кабинета.

Впрочем на Марио Монти бе възложена и втора задача – да прокара реформа на избирателния закон, който преди това беше реформиран от Берлускони с оглед на неговата стратегия за оставане на власт. Нова реформа е възможна само с участието на водещите политически сили и ще изисква поне година усилена работа.

На практика това означава да не се отива на избори догодина, както първоначално се прогнозираше. Алтернативата е да се гласува по стария закон, който облагодетелства неговия създател.

Дали Силвио Берлускони ще се върне на власт ще решат италианските избиратели, когато му дойде времето. Дотогава ерата „след Берлускони“ ще изисква уточнението „но не и без Берлускони“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.