Ирак издълба пропаст между американската армия и обществото

Франс прес

Американски войници в Ирак. Снимка: багнюз

Американците с показна гордост подкрепят войниците си, но осемгодишната война в Ирак разкри задълбочаваща се пропаст между хората, които служат под знамената, и останалата част от обществото, за които конфликтът си остана само абстракция.

Въпреки американските знамена и жълтите ленти, които носят на драго сърце в израз на подкрепа за армията, американците имат все по-малко контакти с хората в униформа, каквито са едва един на всеки 200 американци.

Бившият министър на отбраната Робърт Гейтс на няколко пъти изказа загриженост. Според него „за повечето американци, войните (в Ирак и Афганистан) остават нещо абстрактно – поредица далечни, неприятни съобщения, които не ги засягат лично“.

След отменянето на задължителната военна служба през 1973 г. все по-малко американци се ангажират във военната сфера. През 1988 г. 40 процента от хората над 18 години – възраст, в която вече могат да постъпват в армията – имаха родител ветеран. През 2000 г. този дял бе само 18 процента, а в бъдеще ще спадне на не повече от 10 на сто, предупреди Гейтс в реч пред студенти в университета „Дюк“ през септември 2010 г.

Реорганизирането на базите на американска територия с края на Студената война доведе до съсредоточаването им най-вече в южните и централните щати. В резултат на това войниците от тези щати, особено от от селските райони и малките градчета, са много повече от онези, които идват от промишлените североизточни части на страната или от западния бряг. Службата в армията често е семеен бизнес – децата на военните на свой ред се вливат в редовете на армията.

Войната в Ирак не поправи нищо. Американците не знаят нищо за хилядите си сънародници с ампутирани крайници и дълбоки психически травми или за социалните проблеми на военните извън онова, което съобщават медиите.

„Боя се, че те не ни познават“, каза без колебание председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжението сили на САЩ, адмирал Майкъл Мълън, който в края на септември излезе в оставка. „Опасявам се, че те не осъзнават какво бреме носим, цената която плащаме, връщайки се от битка“, отбеляза той през май пред випускници на военното училище „Уест пойнт“.

Дениъл Лагана, бивш войник, изпращан на два пъти в Ирак, всеки ден установява съществуването на дълбока пропаст между армията и населението. На 27 години той продължи следването си, платено от армията, в престижния Колумбийски университет в Ню Йорк.

При завръщането от първото си назначение в Ирак през 2006 г. не му било особено приятно да работи в ресторант, където негова колежка го упреквала, че „е прекарал твърде много време в Ирак“. Тогава се върнал на свръхсрочна служба. Днес той казва, че е „силно обезпокоен от дистанцията между американското общество и военните“.

Барбара Мухика, преподавателка по испанска литература в Джорджтаунския университет и съветничка на студенти ветерани, също констатира съществуването на този „развод“. „Тези войни продължават, а хората дори не са в течение за случващото се. Питат ме дали силите ни все още са в Ирак“, отбелязва изумено Мухика – майка на бивш морски пехотинец.

Според нея американските конгресмени пращат с лека ръка тази професионална армия в бой, без да предвидят последиците. „Те пращат децата ни да се бият без добре да обмислят нещата. Не знаят какво причинява войната на войниците и се крият зад красивите си думи“, казва тя.

Надига се обаче и друга заплаха – политизирането на армията. Щатите, които пращат най-много войници във въоръжените сили, са по-консервативни от тези по крайбрежието. Повече републиканци, отколкото демократи (73 процента срещу 59 на сто) казват, например, че член на семейството им служи в армията.

Адмирал Мълън сметна за необходимо да напомни на кадетите в „Уест пойнт“ следното: „Народът е господар, а ние се отчитаме пред него. Следователно трябва да останем безпристрастен инструмент на държавата, задължени пред цивилните ръководители независимо от това коя партия е на власт“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.