Без холандски зеленчуци, моля, ние сме румънци

Траян Бъсеску. Снимка: ромфакс

Пазаруването на храни е по-забавно, когато румънският  президент Траян Бъсеску е наоколо. „Мисля, че е добре да не  купуваме холандски зеленчуци“, заяви г-н Бъсеску на излизане от  букурещки супермаркет миналата седмица. Той каза, че предпочита  турски или испански продукти.

Какво направиха бедните и нищо неподозиращи холандски  краставици и марули, че да предизвикат гнева на президента?  Всичко започна през септември тази година, когато Холандия  наложи вето на предложеното споразумение, което би допуснало  Румъния (и България) в безвизовата Шенгенска зона на Европейския  съюз, с мотивите, че страните не правят достатъчно, за да се  справят с корупцията.

Търсейки отмъщение, румънските власти решиха да се  прицелят в най-холандското в износа – лалето. Няколко камиона,  пренасящи цветята, бяха спрени на румънската граница заради  предполагаеми здравни мотиви. Блокадата беше вдигната няколко дена по-късно, когато  стана очевидно, че ще е необходимо повече от лекото бръкване в  експорта на лалета, за да накараш холандците да се огънат.

Но  новите коментари на г-н Бъсеску внушават, че може би се задава  нова вълна на „дипломацията чрез бойкот“. Малко е вероятно да се окаже по-успешна. Холандия иска  да види реформи в корумпираната румънска съдебна система. Тя  твърди, че ако ЕС отстъпи за Шенген, губи и последния лост,  който все още има. Ръководеното от либералите правителство на  Марк Рюте е спъвано от зависимостта си от подкрепата в  парламента по много въпроси на антиимигрантската (и растящо  антиевропейска) партия на Герт Вилдерс.

Опитите да бъдат накарани холандците да променят  мнението си се провалиха последно на срещата на вътрешните  министри на ЕС във вторник в Брюксел. И неотдавнашният коментар  на г-н Бъсеску не изглежда да е помогнал. „Не става въпрос за  зеленчуците, става въпрос за корупция“, заяви Герд Леерс,  холандският министър на имиграцията. „Надявам се, че президентът  уважава вътрешния пазар, иначе може да намерим още една причина  защо Румъния не трябва да бъде част от Шенген“.

Холандците може и да са прави, но румънците все още се  чувстват поставени в позицията на аутсайдери. Неотдавнашно  проучване показа, че 60 процента смятат, че страната им  заслужава да се присъедини към Шенген, а 22 процента се боят, че  по-нататъшно отлагане може да влоши имиджа на Румъния. Почти  половината са на мнение, че корупцията е основната причина за  отлагането, а само 12 процента обвиняват политиците.  Почти също толкова – 11 процента смятат, че румънското  ромско население е проблемът.

Миналата година Франция намекна за  отлагане на влизането на Румъния в Шенген, след като върна  стотици роми след предизвикала спорове акция срещу нелегалните  имигранти. През декември тя се съюзи с Германия,  предупреждавайки за рисковете от „преждевременното“ разширяване  на зоната преди корупцията да бъде изкоренена.

Оттогава все пак  двете страни приеха компромисно предложение, предвиждащо първо  отваряне на летищата и пристанищата, и след това на сухопътните  граници на по-късен етап. Засега единственият начин Румъния да се измъкне от това  неприятно положение е съдиите да започнат да издават по-строги  присъди за корупция. Дотогава испанските и турските  производители на домати ще потриват доволно ръце.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.