Що е Полша сторила начело на ЕС

Постижението на Полското председателство на ЕС е, че днес имаме Европа на „27-1“, а не на „17+10“. Такъв извод прозвуча в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург в обобщение на шестте месеца, през които делата на Общността се движиха под координацията на Варшава. Беше доста полски период – с Полша начело на ЕС, както и с председател на ЕП поляк Йежи Бузек, чийто мандат изтича през януари догодина , добави премиерът Дуналд Туск.

За разлика от оптимистично-енергичното му слово при поемането на председателството обаче, този път в думите на Туск се усещаше горчивина – от това, че принципът на солидарността в Европа, патентован като запазена марка от поляците, но и основна ценност на ЕС, потъна в атмосферата на кризата, с която континетът и светът се опитват да се преборят. Отново по оценка на Туск, днес ЕС е на кръстопът и трябва да избере кое предпочита – егоистичните национални интереси или интересите на общността.

На поляците не им беше лесно – те поеха своите функции, след като се беше случило немислимото бедствие в Япония, породило предизвикателството за извършване на проверки за устойчивост на европейските АЕЦ и оформянето на перспективата за поетапно отказване от ядрената енергетика, след като т.нар. Арабска пролет бе напъпила, след като войната в Либия бе в разгара си, след като Гърция бе поела към дъното. Случайно или не, Туск отказа да отговори в ЕП на призива да публикува посочените през юли приоритети на Варшава и да отчете постиженията, едно по едно.

Като най-съществено развитие полският премиер посочи резултатите от последния за тази година редовен Европейски съвет от миналата седмица, когато след всичкото говорене и безкрайните срещи на върха на ЕС бе утвърден конкретен план за икономическа стабилизация в страните от Общността. След безкрайните, денонощни и безплодни срещи на всички нива, най-накрая лидерите подкрепиха план, по същество лесен за разбиране, още повече в страни като България, където от известно време е в ход процедурата по въвеждането в закон на изискването за до три процента бюджетен дефицит и разумен външен дълг.

Но докато стигне до този момент, ЕС изговори много сложни фрази като „Европейски фонд за финансова стабилност“, „Шестстранен пакт“, „Пакт за стабилност и растеж“, „Европейски механизъм за финансова стабилност“, „17+10“, „27-1“, „Европа на две скорости“, „Ядро и периферия на ЕС еврозоната“. Проблемът бе още по-тежък, защото откровените кореспонденти в Брюксел, макар и трудно, признават, че през цялото време не са проумявали какво се говори от трибуните, а същевременно трябваше да го обясняват на своята публика.

Трябва да се признае, че журналистите дадоха всичко от себе си, за да знаят данъкоплатците в ЕС къде е възможно да отидат парите им в тази криза, макар множество въпроси все още да не са напълно изяснени, например защо с данъците си германците трябва да плащат заплатите на гръцките държавни служители.

Добрата новина за постигнато най-сетне разбирателство по рамката на изхода от икономическата криза дойде след 10-часова вечеря на европейските лидери миналия четвъртък. Нощта в Брюксел бе бурна и ветровита, разбра се, че лидерите едва са кацнали в белгийската столица заради лошото време. На разсъмване обаче облаците се бяха поразсеяли – в пряк и преносен смисъл.

Решение бе постигнато, макар без подкрепата на Великобритания. Малцина се наемат да преброят коя поред беше тази тяхна среща по темата и за годината, след като годишно редовните Европейски съвети са четири, но заради събитията в Япония, Либия и еврозоната, през тази година ръководителите на страните от ЕС се събираха дори по три пъти в месеца. Изводът, че последната им среща е преодоляла опасността от ЕС под формата на „17+10“, означава, че вместо „двете скорости“ да затвърдят обособяването на еврозоната и периферията, намереният компромис предполага единодействие на всички страни в Общността, без една – Великобритания.

Другата криза на доверието, повлияна не толкова от финансовата, колкото от политическата ситуация след стимулирания от Запада разпад на някои от режимите в Близкия изток, повлия на темата за разширяването на Шенгенското пространство. През пролетта ЕС бе в паника, че два милиона африкански имигранти ще нахлуят в Общността в търсене на убежище и по-добър живот. Европа сама се опита да си отреже клона на относителната стабилност с наливане на масло в огъня на въстанията в арабския свят, но бе спасена от по-големи неприятности благодарение и на бързата реакция на екипа за външно действие на ЕК, и конкретно на еврокомисаря по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева.

Бързото решение да се помогне на бежанците да бъдат нахранени, лекувани и превозени до родните им места пресече вълна от мигранти, която точно в този момент щеше да потопи Европа още по-дълбоко. Но тази обстановка насърчи желанието на отделни държави за едностранно възобновяване на граничния контрол на места в ЕС, както и дебата, че Шенген „не трябва да се разширява, преди да бъде укрепен“.

На входната врата на зоната България и Румъния станаха жертви на популисткото говорене, че са „решето“, през което ще прелее организирана престъпност и корупция. Несъстоятелен дебат, след като гражданите на двете държави отдавна пътуват в безвизов режим и имат неограничен достъп до всички точки на ЕС. От друга страна от пролетта и двете страни на практика работят по критериите на Шенген, това бе проверено и потвърдено от експертите на ЕС, от Съвета по правосъдие и вътрешни работи и на два пъти с резолюции на Европейския парламент.

Докато в началото на годината становище срещу приемането на България и Румъния изразяваха Германия, Холандия и Франция, през есента Париж и Берлин отстъпиха, но на тези позиции остана Холандия, а към нея се присъедини Финландия. На свой ред през ноември и Хелзинки отстъпи, но Хага остана непреклонна и единствена в ЕС с твърдо „не“ по този въпрос. Така ЕС застана в труда позиция, в която приемането на България и Румъния е залегнало в договорите на Общността, критериите за членство са изцяло изпълнени, всички са съгласни, но липсва иначе формалното единодушие.

В допълнение Хага пряко обвърза уреждането на въпроса с резултатите от докладите на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка, каквато връзка не съществува юридически. Властите в Букурещ, не без основание, напомниха, че този въпрос може да бъде отнесен пред Европейския съд. Докато бъде взето решение за евентуалното пристъпване към съдебна процедура, румънците създадоха затруднения за достъпа на холандски лалета и селскостопанска продукция до своя пазар. Евентуалното положително развитие, поне видимо, е изцяло в ръцете на комисията, която през февруари и юли догодина ще публикува своите следващи доклади по механизма. Ако са добри за София и Букурещ, Хага остава без аргументи в този и без това недобре аргументиран спор.

Но около т.нар. Арабска пролет Шенген понесе допълнителни трусове с възстановените от Дания митнически проверки по границата с Германия отменени след датските избори , както и с намеренията на Холандия да въведе видеоконтрол по границите с Белгия. Двата хода бяха обсъждани с мотива „борба с организираната и трансграничната престъпност“. В тази посока Белгия даде добър пример с Франция, като без да шуми започна да предприема внезапни ударни проверки в граничните зони – за водачи, пили алкохол или управляващи автомобилите си под въздействието на наркотици, за пренос на наркотични вещества и други стоки, подлежащи на особен контрол.

Поне засега резултатите не осигуряват аргумент, че европейците са се разпуснали прекомерно от липсата на вътрешни граници. Макар за Полша, както по-рано тази година и за Унгария, разширяването на Шенген да бе приоритет, този въпрос се прехвърля към Дания, която приема председателството на ЕС от 1 януари догодина. Темата за Шенген в най-прав текст обобщи вътрешният министър на Полша Йежи Милер. През септември, когато Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи трябваше да утвърди единодушно приемането на България и Румъния, но не успя, Милер заяви с голямо огорчение, че ЕС вече не спазва собствените си правила и обещания и не е склонен на солидарност, дори тя да е вътрешна, семейна.

Освен гнездо на революция, през последната половин година Египет се оказа развъдник и на зараза, която постави на ново сериозно изпитание европейските институции. Мистериозната смърт на няколко души в Германия даде повод за задействане на системата за ранно предупреждение за опасни храни. Според първоначални анализи, като виновни за епидемичното разпространение на бактерията Ешерихия коли бяха посочени краставици от Испания. Следващите дни нанесоха жесток удар по испанските селскостопански производители, след като пазарът в ЕС отказа да изкупува тяхната продукция. След съмнения, че заразата е тръгнала от оранжерии в Германия, от два конкретни ресторанта и други версии, накрая излезе, че египетски семена от сминдух са пренесли смъртоносната бактерия.

Макар да се поправи за първопричините, ЕС без много уговорки прие да компенсира европейските производители на зеленчуци, особено испанските, със стотици милиони евро. Темата стана повод за дебат кой носи отговорността при злоупотреба с информация или разпространяване на неверни данни от трибуната на институциите на ЕС. Изплащането на компенсациите потуши пожара и остана изводът, че по-добре Европа да се презастрахова, отколкото в нея да пламне по-сериозна епидемия в очакване на твърдо потвърждение на първоизточника на някаква зараза.

Въпросът за координацията на реакциите на европейско ниво, на нееднократно изпитаното чувство за безпомощност на институциите, изправени пред кризи от различен характер, подхрани и без това набиращата сила на популистките и крайнодесни партии и движения в Европа. Ясни очертания доби тенденцията, че изправени пред трудности, европейските общества, особено в т.нар. Стара Европа, изпитват страх от разпад на утвърдения модел на стабилност, заплашен, според тях, от „новите“ в ЕС и от имигрантите от страни извън Общността. Процесът на капсулиране бе най-видим за традиционно либералната и толерантна Холандия, но подобни тенденции се наблюдаваха също в Дания, Германия, Норвегия.

В последните две държави – чрез прояви на краен десен екстемизъм и ксенофобия. Норвежецът Андерш Брайвик, който може би ще се изплъзне от възмездието на правосъдието поради своята невменяемост, разстреля и взриви хладнокръвно общо 77 свои сънародници в протест срещу толерантната към имигрантите политика на правителството в Осло. В Германия бе разкрита група неонацисти, убивала методично, в продължение на години, хора от неевропейски произход. Тези събития, освен другото, поставиха отново на дневен ред въпросите за лесния достъп до оръжие и вещества с възможна двойна употреба, до темата за свободата в интернет и до проблема за т.нар. самостоятелна радикализация на отделни хора, които сами се надъхват от материали, намерени онлайн и подредени по особен, патологичен начин, в съзнанието им.

В обобщение на своя мандат начело на председателството на ЕС премиерът Туск посочи пред евродепутатите, че финансова криза е всъщност криза на доверие, както и систематична политическа криза. Европейските институции не са мястото, където следва да се търсят решенията, защото не от тях започна кризата – нито финансовата, нито политическата; кризата се подхранва от заплахата за разделение на Европа, добави той. Не сме се отървали от заплахата, защото не се държим като общност; трябва да действаме днес, защото утре сме загубени, призова Туск. Това е някаква болест, която поразява общностното чувство; кризата е и в сърцата ни, а не само в нашите банки, коментира полският премиер.

С перспективата за постепенно стабилизиране или още по-силни турбуленции в ЕС, Дания поема председателството през януари. Годината, която предстои, отсега не изглежда лека, защото постигнатите през декември споразумения трябва да се опредметят, а в допълнение през втората половина на годината на европейското кормило ще застане Кипър – въпрос, който вече предизвика Турция да отправи тежки икономически и политически заплахи към Европа. Подписването на споразумение с Хърватия за присъединяване към ЕС през 2013 г., перспективите пред Черна гора и Сърбия след залавянето на Ратко Младич , все пак дават повод за умерен оптимизъм.

Но отново зависи от гледната точка, защото разширяването на ЕС, Шенген и еврозоната, или казано на политическото наречие в Брюксел – „повече Европа“, за кандидатите е добра новина, която обаче изглежда все по-често предизвиква студени тръпки в големите и „стари“ европейски държави.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.