Китай – Америка: тайната шпионска война

в. Ню Йорк таймс

През 1995 г. китаец на средна възраст влязъл в бюро на ЦРУ в Югоизточна Азия и предложил ценна находка – китайски секретни документи. Сред тях била папка, съдържаща строго секретния проект на американския ядрен боен заряд W-88, който е на върха на снарядите, носени от подводниците „Трайдънт“.

Той разказал на ЦРУ история, която била толкова странна, че спокойно могла да се окаже истинска. Казал, че работел за китайската ядрена програма и имал достъп до архива, където се пазели класифицираните документи. Една нощ отишъл там след края на работното време, грабнал стотици документи и ги натъпкал в брезентов чувал, който след това хвърлил от прозорец на втория етаж, за да избегне охранителите. За нещастие, чувалът се скъсал и документите се разпилели. Навън, той събрал документите и ги натъпкал обратно в скъсания чувал.

Въпреки че много от тях представлявали интерес заради разузнавателното им съдържание, документът за W-88 развълнувал най-неприятно американското контраразузнаване, защото съдържал строго класифицирани подробности относно проект за боен заряд. САЩ произвеждали малки ядрени бойни заряди от десетилетия и китайците отчаяно искали да разберат как самите те да започнат да правят миниатюризираните заряди. Китайските военни са се опитвали и все още се опитват да догонят САЩ.

Успехът на Китай в придобиването на тайния проект за W-88 е най-драматичният действителен пример, че контраразузнавателните агенции на САЩ бавно осъзнаха факта, че по същия начин, по който Китай се превърна в глобална икономическа сила, той разви и служба за шпионаж от световна класа – такава, каквато може да си съперничи с ЦРУ.

По време на Студената война много агенти на контраразузнаването във ФБР и ЦРУ преследваха съветски, а след това руски шпиони. На КГБ се гледаше като на Врага; Китай остана на заден план. Само шепа агенти на ФБР се специализираха в случаи с китайски шпиони и работата им не се считаше за възможност да напреднат в кариерата.

Продължаващият провал на Вашингтон да превърне китайския шпионаж в приоритет позволи на Китай да постигне редица успехи в усилията си да шпионира САЩ. Китайската служба за външно разузнаване и службата за военно разузнаване активно шпионират американската отбранителна индустрия, нашите лаборатории за ядрени оръжия, Силиконовата долина, разузнавателните ни агенции и други чувствителни мишени.

През януари, когато Робърт М. Гейтс, тогавашният министър на отбраната, беше на посещение в Китай, Пекин разкри съществуването на свой изтребител със „Стелт“ технология, J-20. Разкритието показа, че Китай е постигнал способност да разработи технология, която му позволява да прави самолетите, корабите и снарядите си невидими за радари – подобно на американската „Стелт“ технология, която Китай с години се опитваше да придобие с незаконни средства.

По-късно същия месец инженер, който работеше върху „невидимия“ бомбардировач B-2 на „Нортроп Гръман“, беше осъден на 32 години затвор за предаване на отбранителни тайни на Китай. Срещу повече от 100 хиляди долара той помогнал за разработването на „Стелт“ система за прикриване на отработените газове, отделяни от китайските крилати ракети, която да направи трудно засичането и унищожаването им.

А през август доклади, приписвани на американските разузнавателни власти, твърдяха, че Пакистан е разрешил на китайски експерти да изследват останките от „Стелт“ хеликоптер, който се разби при операцията през май за убийството на Осама бин Ладен. Въпреки че Пакистан и Китай отхвърлиха докладите, Пекин би имал голям интерес да изследва опашката на хеликоптера Блек хоук – тази част от него, която не беше унищожена от екипа на „морските тюлени“, за да научи повече секретни подробности за американската „Стелт“ технология.

Междувременно мистерията около разкрития проект за боен заряд W-88 остава неизяснена. Първоначално американското правителство подозираше, че Вън Хо Лий, ядрен учен от Лос Аламос, е издал W-88, но не бяха открити доказателства, че е постъпил така. Той беше държан в строг тъмничен затвор в продължение на девет месеца, най-накрая се призна за виновен по един пункт от обвинението за небрежно боравене с класифицирана информация и си спечели необичайно извинение от федералния съдия, който председателстваше делото.

Подведено от министерството на енергетиката, ФБР преследва погрешния човек три години. Накрая, през 1999, Робърт Брайънт, тогавашният заместник директор на бюрото, натовари опитния контраразузнавач Стивън Дилард да оглави основно разследване за това как Китай е придобил проекта за W-88. Разследването беше ръководено от ФБР и проведено от специално сформирана група от 300 следователи от 11 федерални агенции, включително Министерството на отбраната, ЦРУ, Службата за национална сигурност и Разузнавателно управление на министерство на отбраната.

На 11 септември 2001 някои от разследващите лица загинаха, когато терористи разбиха полет 77 на „Американ еърлайнс“ в Пентагона. Но разследването продължи. Екипът на господин Дилард, действащ извън вниманието на обществеността, разследва лабораториите за ядрени оръжия, правителствените служби и оръжейни компании в Калифорния и няколко други щата, които произвеждали части за бойния заряд. ФБР разпита неочаквано появилия се китаец, който вече живееше в САЩ, но той не можа да даде яснота за източника на документа.

Накрая, след четири години, разследването приключи, като американските разузнавателни служби не се бяха приближили до разкриването на това как Китай е получил секретния проект за ядрения боен заряд. Отговорът остава заключен в Пекин. Повече от десетилетие по-късно, китайските шпиони продължават да шпионират военни цели. Миналата година служител на Пентагона беше осъден на затвор като последния от десет души, арестувани от ФБР, всички те членове на слабо свързана китайска шпионска мрежа по Западното и Източното крайбрежие, която била ръководена от пекинския супершпионин Лин Хун.

Данните, които стигнали до Китай, включвали информация за Безшумния електрически двигател на Военноморските сили, проектиран за да направи подводниците по-трудни за засичане, както и за бомбардировача Б-1 и планираните продажби на американско оръжие за Тайван. Китай дори проникна във ФБР. През 2003 Катрина Люн, информатор на ФБР от две десетилетия, бе разкрита, че работи като двоен агент за Пекин.

Удивително, двамата водещи агенти на ФБР в Калифорния, отговарящи за китайското контраразузнаване, имали връзка с госпожица Люн по едно и също време, което й позволявало да използва класифицирани документи, които единият от агентите й носел вкъщи.

Успехът на Китай да открадне американските тайни ще осигури продължаващо предизвикателство пред ловците на шпиони. А контраразузнавачите на Вашингтон, свикнали с удобните параметри на Студената война и по-неотдавнашната битка с Ал Каида, трябва да преосмислят приоритетите си и да преместят фокуса, ресурсите и енергията си на изток, за да противодействат на китайските шпиони. Ако не, още тайни като ядрения боен заряд W-88 ще продължат да достигат до Пекин.

БТА

*Дейвид Уайс е писател и историк в областта на разузнаването и шпионажа. Последната му книга е „Капан за тигри: тайната шпионска война на Америка с Китай“.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.