Евроинтеграцията на Украйна се отдалечава

в. Независимая газета

Украинка иска безвизов режим с ЕС. Снимка: кореспондент

На срещата на върха Украйна-ЕС, насрочена за 19 декември, се очаква да бъде парафирано само едно споразумение, предвиждащо изграждане на зона за свободна търговия (ЗСТ). Одобряването на втори документ – за асоциирано членство на Украйна в ЕС, вероятно ще бъде отложено. Това заяви Олех Волошин, директор на управление „Информационна политика“ в украинското външно министерство. Няколко документа, свързани с бъдещата интеграция, се разработват още от времето, когато президент бе Виктор Юшченко.

През 2008 г. бе решено споразумението за асоцииране да стане базово и да съдържа всички останали спогодби, включително за ЗСТ и за безвизов режим между Украйна и ЕС. Предвидено бе през декември 2009 г. съгласуваните вече текстове да бъдат одобрени чрез парафиране. В последния момент обаче Украйна и ЕС влязоха в спор: Киев искаше всичко да бъде прието наведнъж, европейците пък настояваха първо да се парафира базовото споразумение, а работата по договора за ЗСТ да продължи. В крайна сметка всички договорености пропаднаха, а провалът на евроинтеграционните усилия сложи точка на политическата кариера на президента Юшченко.

Днес ситуацията изглежда се повтаря. Икономическата част впрочем вече е разработена, затова ЕС е готов да парафира съответния документ. Колкото до политическо сближаване под формата на асоциирано членство, знаем, че наказателното преследване на опозиционни лидери в Украйна породи у европейските лидери доста упреци към Киев. Както заяви пред „Независимая газета“ Костянтин Бондаренко, директор на Института за украинска политика, в ЕС няма единна позиция.

Група членки начело с Полша настояват Украйна да бъде приета възможно най-скоро в клуба на европейските държави, виждайки в това единствения път към демократизация на страната. Други, сред които първа цигулка свири Германия, смятат за невъзможно ЕС да се сближи в политически план с една държава, където се пренебрегват европейските принципи за върховенство на закона, спазване на гражданските права и свобода на словото.

Противоречията намериха израз и в резолюцията на Европарламента за Украйна, приета две седмици преди срещата на върха. Документът съдържаше не само традиционните вече сурови изисквания към официален Киев, но и препоръка в текста на споразумението за асоциирано членство да бъде включен списък с евентуални защитни мерки: „Да бъдат разработени ясни защитни мерки и евентуален механизъм за временно спиране на действието на споразумението, ако (в Украйна – бел. на изданието) се пренебрегват или съзнателно се нарушават съществени и фундаментални принципи (на ЕС – бел. на изданието)“.

В Киев тази препоръка бе възприета като плесница. Защото през последните месеци украинската дипломация полагаше активни усилия в документа да бъде включена съвсем различна норма, очертаваща перспектива за пълноправно членство на Украйна в ЕС. Сиреч Украйна се надяваше наред със статута на асоцииран партньор да получи и ясни гаранции – дори посочени конкретни дати – за изгледите да стане пълноправен член на общността.

Това предложение подразни Европа и западни лидери напомниха, че подобна точка не е била обсъждана и още никога не е била включвана в споразумения за асоциирано членство. Още повече, че всяка страна, стигнала в своето развитие стандартите на ЕС, теоретично може да претендира за членство без някакви предварителни обещания.

В коментар за ситуацията Олех Волошин заяви пред журналисти: „Щом нашите европейски партньори изтъкват, че това (перспективата за членство на Украйна в ЕС – бел. на изданието) не е толкова важно, какъв е тогава проблемът да се включи в споразумението за асоцииране нещо, което не е толкова важно, и нещо, за което моли Украйна?“. Той добави, че Киев разглежда асоциираното членство не като алтернатива, а като стъпка към пълноправно членство в ЕС.

По всичко личи, че страните не са успели да намерят общ език. А все по-сложната ситуация около съдебните процеси срещу Юлия Тимошенко – Европа я смята за демарш от страна на Киев – само влоши атмосферата на преговорите за политическо сближаване. Което сочи и един коментар на Костянтин Елисеев, украинския посланик в ЕС, пред (украинския електронен – б. р.) в. „Левий берег“: „Това споразумение не е подарък за Украйна. Това е взаимноизгоден документ, който ще е от полза и за Украйна, и за ЕС. И не бива да бъде поднасян като играчка – „днес няма да я получиш, защото си се провинил“.

Посланикът на ЕС в Украйна Жозе Мануел Пинту Тейшейра поясни позицията на общността: „ЕС няма да харчи средствата на своите данъкоплатци за нещо, което не отговаря на европейските стандарти“. А Украйна, независимо от всички усилия на европейските си партньори, „още дори не е започнала да внедрява механизма от спънки и противотежести в системата за разпределяне на властта“. Брюксел е възмутен, тъй като според него Киев би желал да получи гаранции за членство в ЕС, без да полага усилия да промени една ситуация, в която делото срещу Тимошенко е само върхът на айсберга.

Както смята политологът Сергий Таран, за европейските лидери ще е трудно да обяснят на своите избиратели защо дават широки аванси и правят политически изключения за страна, чието ръководство според тях самите нарушава европейските принципи и демократичните норми. Но ще е трудно да обяснят и друго – защо за втори път се провалят плановете за евроинтеграция на една държава, за сближаване с която Европа е похарчила доста сили и средства.

Вероятно това е била причината за половинчато решение: текстът на споразумението за ЗСТ да бъде одобрен, но да се отложи по-обширният и сложен документ за асоциирано членство. Дни преди срещата на върха обаче тези планове станаха причина в Украйна отново да избухнат остри спорове дали икономическото сближаване с ЕС е изгодно.

Още през октомври заместник-министърът на икономиката Валерий Мунтиян, правителствен пълномощник по сътрудничеството с ОНД, заяви, че изграждането на ЗСТ с Евросъюза ще намали с близо 0,4 на сто БВП на Украйна за 2012 г. В краткосрочна перспектива Украйна ще изгуби повече, отколкото може да спечели, защото износът на стоки за страните от ЕС е ограничен, а условията за внос ще бъдат смекчени.

Плюсовете от икономическата интеграция ще бъдат усетени в страната едва след няколко години, смятат икономисти. Те уточняват, че прогнозите зависят от икономическото положение на самия Евросъюз, а знаем, че за него настъпиха доста тежки времена. Депутатът от управляващата Партия на регионите Володимир Зубанов отбеляза, че ако на 19 декември плановете за евроинтеграция се провалят, това няма да е по вина на Украйна, а заради вътрешни проблеми в самия Евросъюз.

Сегашният етап не е показателен, тъй като става дума само за парафиране на споразуменията. Далеч по-важни са следващите етапи – подписване и ратификация на документите, смята Валерий Чали, заместник-генерален директор на (украинския изследователски – б. р.) център „Разумков“. Според него, след сегашната среща на високо равнище в Киев паузата в евроинтеграционните процеси ще се проточи и ще трае почти година – до парламентарните избори в Украйна. От начина, по който ще преминат, от това кои политически сили ще могат да вземат участие, ще зависят през 2012 г. и плановете на ЕС за сближаване с Украйна, смята експертът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.