Ким Чен-ир – желязна ръка в една съсипана държава
Ким Чен-ир управляваше Северна Корея с желязна ръка от 1994 г. насам. Той оставя на сина си, обявен вече за наследник, една издъхваща икономика в държава, заплашена от гладна смърт поради редовния недостиг на хранителни продукти.
Както и баща му навремето, Ким Чен-ир – макар 69-годишен и с разклатено здраве, успяваше да задържи властта с помощта на пропагандата, развихрения култ към личността си, послушната войска и трудовите лагери в страната.
Той опроверга прогнозите, че режимът ще се срути, след като в началото на 90-те пресъхна потокът от съветска помощ. В края на това десетилетие настъпи глад, който уби един милион души. При все това Ким си остана „любим ръководител“ и продължи програмата за производство на атомно оръжие; после бяха извършени и два ядрени опита – през октомври 2006 и май 2009 г.
Северна Корея редовно преживява хранителни кризи. Миналия месец Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) съобщи за по-добра реколта, но подчерта, че тежките проблеми с прехраната остават на дневен ред. И предупреди, че през 2012 г. близо 3 милиона души все тъй ще имат нужда от продоволствено подпомагане.
През август 2008 г. Ким Чен-ир получи мозъчен удар. Страдаше и от бъбречни проблеми, диабет и високо кръвно налягане.
Той „почина от голяма умствена и физическа преумора“, както съобщи Корейската централна телеграфна агенция КЦТА – официалната в Северна Корея. Поразен бе от „масиран инфаркт на миокарда и сърдечна криза“ в своя влак при една от обичайните си обиколки из страната, добави агенцията и подчерта, че в неделя е била извършена аутопсия на тялото.
Наблюдателите забелязваха вече от години, че лидерът на КНДР взема все по-чудати решения. През март 2010 г. например нареди да бъде торпилирана южнокорейска корвета, с което предизвика смъртта на 46 моряци и си навлече вълна от санкции. Независимо от изводите на международното разследване Северна Корея отхвърли всякаква отговорност за станалото.
Някои аналитици съзряха в тези действия странични последици от мозъчния удар. Други припомниха желанието му на всяка цена да обяви за престолонаследник най-малкия си син.
Здравословното му състояние винаги е било държавна тайна – също и биографията на вожда, станала част от местните легенди. Издигнал се по стъпките на баща си в комунистическата номенклатура, Ким Чен-ир е роден според пропагандата на 16 февруари 1942 г. – събитие, озарено от двойна дъга и нова звезда на небето. В някои съобщения обаче срещаме датата 1941 г.
Появил се на бял свят в подножието на планината Пектусан, където се издига най-високият връх в страната (2744 метра). Това е родината на цяла Корея, казват местните хора и я тачат като свещена планина.
Повечето историци впрочем смятат, че Ким е роден в Русия – в лагер, където са обучавани партизани комунисти. Баща му Ким Ир-сен ръководел оттам съпротивата срещу японските окупатори чак до 1945 г.
Завършил политикономия, младежът изкачва стъпалата на номенклатурната стълбица в недрата на Корейската трудова партия и стига до върховете на властта. Занимава се по-специално с пропаганда. Посочен за приемник на баща си, той поема официално кормилото на властта три години след смъртта на Ким Ир-сен, починал през 1994 г.
Обвиняват го, че е организирал атентата в Янгон (Мианма) през 1983 г., при който загинаха 17 южнокорейци, и свалянето на самолета на (южнокорейската, б. р.) „Къриън еърлайнс“ през 1987 г., месеци преди Олимпийските игри в Сеул.
Освен това, „любимият ръководител“ знаеше твърде добре как да вдига залозите в международните преговори, водени от 2003 г. с цел да убедят Пхенян да се откаже от ядрените си амбиции.
Той редовно тръшваше вратата на шестстранните дискусии между двете Кореи, Китай, САЩ, Япония и Русия и се подигра с международната общност, осъществявайки първия си ядрен опит на 9 октомври 2006 г.
Ким Чен-ир чудесно знаеше, че върховното оръжие е безценна разменна монета в тази игра на покер. И в чужбина, и в самата му страна, където за пропагандата е закон да възхвалява мощта на националната отбрана. Нещата вече са в ръцете на сина му.
БТА