В ЕС замириса на Югославия

в. Политика

Закъсваме и с колективното настаняване. Не само че бяхме преместени от бившата Югославия, но току що ни отхвърлиха и молбата да застанем на опашката на кандидатите за задомяване в Европейския съюз, от който се чува, че за бъдем приети под неговия покрив би трябвало още малко да се стесним без Косово .

Очевидно имаме забележим проблем и с поддържането и създаването на междунационални „домакинства“. Освен нашата характерна черта – трудното пригодяване към другите, за нас отдавна затрудняващо е и обстоятелството, че общият модерен апартамент, в който искаме да влезем да живеем, започна да придобива лошите страни на общия апартамент, от който ни изселиха и който бе разрушен отвътре и отвън като остарял и непригоден за съжителство.

EU започва да прилича отчасти на YU – международното обозначение за бивша Югославия, заявяват и глобалистите, и локалистите. Повод за сравнение на несравнимото има в две обстоятелства. ЕС се опитва да се превърне във федерация със засилен контрол на центъра над перифериите, а същевременно националните различия и нарасналата неподготвеност подриват нейните основи. А в своето златно време някогашната СФРЮ бе на една стъпка от присъединяване към общността, от която израсна ЕС.

Посочвам като за начало най-кратко само два примера, които потвърждават подобни тенденции в противоположни посоки. Берлин и Париж, както някога бяха Белград и Загреб, представляват основата на обединението, оставяйки настрана взаимните несъгласия. От друга страна се разгарят взаимни обвинения на финансово отговорни и финансово безотговорни, както и между развити членки и неразвити членки – ситуация, подобна на тази, която доведе до разпадането на СФРЮ.

Същевременно установяването на ЕС на две, три и повече „скорости“ прилича на стремежа от югославската федерация да се направи асиметрична конфедерация, вместо която се роди асиметрична конфронтация отново отвътре и отвън . Освен това на тукашната „формула за братство и единство“ напомнят сегашните стремежи осъществяването на общите интереси в ЕС да надделее над историческите проблеми и различното възприемане на реалността.

За приликите допринася и недостигът на демократичност. В СФРЮ заради еднопартийната система, а в многопартийния ЕС – защото неговото ръководство не е избирано в преки избори от гражданите. В двата случая на предложенията за избори по системата „един човек, един глас“, от която и да среда да идва гласът, се противопостави страх, че това може да доведе до надмощие на най-многобройната нация, с което се потвърждаваше, че етническата принадлежност е по-конкретна от прокламациите за тяхното обединяване.

Трябва обаче да си припомним, че и ЕС, и Югославия бяха създавани от силни и различни интереси в съответствие с идеали, които никой не е готов да отрича. Те възникнаха, за да докажат, че сътрудничеството е по-важно от конфронтацията, че е възможно от враждите да израснат приятелства, че покаянията и прощаването е необходимо за общия напредък, че смесената култура е неизбежна, макар и оспорвана с доктрината за „конфликта на цивилизациите“.

В трудности изпаднахме също по подобен начин. Настояването за общо съгласие, консенсус, доведе до криза във вземането на решения и неефикасността в ЕС, както и преди в СФРЮ, тъй като не се знаеше кой за какво отговаря.

Нито едната, нито другата успяха да намерят истинската мярка между централизацията и децентрализацията, между национализма и интернационализма, случващото се вътре и извън тях, задлъжняването и изплащането.

СФРЮ се разпадна поради всичко това, а ЕС се мъчи да избегне повторение на балканския изход. Разграничаването на техните съдби ще бъде много деликатно, почти като при разделение на сиамски близнаци. Лично аз съм оптимист по отношение на изхода от тази операция, която е в ход, ако не заради нещо друго, то заради това, че не искам да повярвам, че нещата могат да бъдат по-лоши, отколкото са те сега.

Ако се провалят тези надежди, всичко е възможно, казват анализаторите. А „всичко“ вече се случва. Китай и неколцина други растящи сили, с дефицит на демокрация, а с голям суфицит в държавните сейфове, са призовани да допринесат за „изглаждането“ на бюджетните дефицити на водещи от дълго време системи, финансово приклекнали, въпреки усъвършенстването в практикуването на демократични правила на играта.

Правилата сякаш повече не важат. Всичко посочено би могло да послужи като обяснение за изненадващата прилика между различни неща като ЕС и Югославия. Но не и като аргумент, че ЕС ще се спомине като СФРЮ.

Не само защото не се очакват войни, но и защото онези, които искат да поразят ЕС, предимно искат да достигнат това, което той вече е постигнал – най-голяма досега забелязана степен на съгласуваност на пазарното съревнование, социално, национално и интернационално партньорство. А към което ние, въпреки официалните ускорени действия в тази посока, се приближаваме бавно.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.