Как за Аржентина кризата остана само спомен

От банкрут през 2001 г. за десет години страната стигна до стабилизация и годишен растеж от 8%

ДПА

Жени избират вино в магазин в Буенос Айрес, Аржентина. Във винарската страна цените са между 2 и 30 долара бутилката. Снимка: Евгения Волен

Протест с празни тенджери на аржентинци срещу икономическата криза през 2001 г. Кадрите от сблъсъците между демонстранти и полицията във втората по големина икономика в Южна Америка през декември 2001 година, при които загинаха близо 40 души, обиколиха света.

За горда Аржентина униженията включваха смяна на президентите като носни кърпички – петима само за две седмици. Банковите сметки бяха замразени и в крайна сметка страната преживя най-големия държавен фалит в историята.

Десет години по-късно аржентинците са горди с впечатляващото си възстановяване, като поглеждат назад. И приемат със снизхождение и голяма почуда сегашните събития в Европа. Те все още си спомнят декември 2001 година с насилието и грабежите, както и с трудностите, които са преживели преди и след този месец, който беляза повратен момент в историята на страната.

Днес могъща Европа се бори да изпълнява задълженията си по своите дългове и налага строги икономии на хората в Гърция, Ирландия, Португалия и дори в Испания и Италия. Аржентинците наблюдават всичко това с чувството, че „са били там и са правили същото“.

Има множество разлики между далечна Аржентина и свръх задлъжнелите страни от Европейския съюз. Повечето икономисти се обединяват около мнението, че възстановяването на южноамериканската държава се е опирало главно на възвръщането на контрола на аржентинските власти върху валутните инструменти, които бяха загубени през 1991 година, когато песото бе привързано за долара. Членката на еврозоната Гърция, получаващата пари по спасителни планове, и застрашената Италия, също част от европространството, не могат да си позволят да направят същото.

Десет години след 20 декември 2001 година кадрите с подалия оставка аржентински президент Фернандо де ла Руа, бягащ с хеликоптер от президентския дворец, остават образ, който страната не може да забрави. Въпреки извънредното положение, което Де ла Руа въвежда, неговата резиденция е обсадена от хиляди демонстранти, удрящи по тенджери и тигани, за да изразят своето недоволство

Безработицата се увеличава неумолимо в неконкурентната в международен план аржентинска икономика, въпреки че хората се опитваха да запазят потреблението на равнището, с което бяха свикнали, макар и в една почти доларизирана икономика.

Със задълбочаването на фискалната криза, правителството на президента Де ла Руа оряза заплатите в държавния сектор и пенсиите с 13% и замрази депозитите, за да предотврати паническото изтегляне на парите от банките в условията на масово изтичане на капитали.

Съкращаването на разходите бе неизбежно, докато аржентинските власти се опитваха да убедят Международния валутен фонд (МВФ) да отпусне повече пари за обслужването на дълговите задължения на страната. Лихвените проценти по аржентинските държавни облигации скочиха, когато изпадането на южноамериканската държава в неплатежоспособност се зададе на хоризонта и в крайна сметка стана факт преди края на декември 2001 година, като ставаше въпрос за над 80 милиарда долара. До януари правителството отмени фиксирания курс на песото, според който то се равняваше на един долар.

Възстановяването отначало бе бавно. Аржентинците се мъчеха да построят наново своята икономика и държавни институции. Основният лозунг на демонстрантите „Всички да се махат“, насочен общо срещу всеки, който евентуално би могло да бъде обвинен за кризата в страната, постепенно направи път на усещането, че дъното е достигнато и положението може, най-накрая, само да се подобрява.

„Аржентина страдаше ужасно между 1998 и края на 2001 година, докато се опитваше да следва общоприетата практика и да прави нещата така, както е редно. След като изпадна в неплатежоспособност в края на 2001 година, тя премина през кратка тежка рецесия, но скоро започна бързо възстановяване, което продължи дълго време“, писа по-рано тази година носителят на Нобеловата награда за икономика Пол Кругман.

Буенос Айрес:Малко са градовете в света с толкова много паметници.

Наистина, до май 2003 година, когато на власт дойде президентът Нестор Кирхнер, в Аржентина вече бе в ход едно забележително икономическо възстановяване. Когато Кирхнер напусна президентството през 2007 година, той бе наследен на държавното кормило от своята съпруга Кристина Кирхнер, а тя бе преизбрана тази година с цели 54% от гласовете – нещо коренно различно от бягството на Де ла Руа с хеликоптер.

Семейство Кирхнер преструктурира по-голямата част от дълга, по който Аржентина изпадна в неплатежоспособност, като остави около 35% от неговата номинална стойност. Те платиха на част от кредиторите, включително на МВФ, и валутните резерви на аржентинската централна банка достигнаха рекордни равнища.

Икономиката на страната се свиваше до 2002 година. Оттогава тя нараства с темпове, които остават на равнище от около 8%, с изключение на периода 2008-2009 година, когато Аржентина понесе леки последици от сериозната световна финансова криза и рецесия. Икономическият растеж дори бе съпътстван от преразпределение на националното богатство в значителна степен.

Аржентина обаче продължава да страда от ендемична инфлация, а ограниченият достъп до международните финансови пазари забавя някои инвестиции, от които страната силно се нуждае.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.