Арабска пролет, руска зима – три поуки от протестите

Ройтерс

Протестният митинг в Москва. Снимка: ридус

Тази година беше лоша за диктаторите, като се започне от Арабската пролет и се стигне до сегашната Руска зима. Ако сте сред автократите, които преживяха ужасяващата 2011 г., ето три поуки, извлечени от няколко умни руснаци и специалисти по Русия за това какво могат да означават неочакваните славянски протести този месец.

Първото е, че авторитарните режими не действат на автопилот. За да оцелеят, особено в епохата на интернет, бързото пътуване от всяка точка на света до друга и глобалния приток на капитали, диктатурите трябва да действат умело и ефективно.

Често отдаваме успеха на демократичните революции на техните смели предводители или на духа на времето, но както казва преподавателят по политически науки в университета в Торонто Лъкан Уей „авторитарната некомпетентност“ може да е също толкова силен двигател на тези процеси.

Със сигурност такъв е случаят в Русия, където една от причините ръководената от Владимир Путин партия на властта „Единна Русия“ да се представи така зле на изборите този месец е простият факт, че режимът направи множество политически грешки.

„Неефективността и глупавите действия на властите ускориха процеса“, обясни в имейл най-добре продаваният московски писател Григорий Чхартишвили, който пише под псевдонима Борис Акунин. Той си спомня как попитал покойния архитект на промените в руската икономика Егор Гайдар кога очаква да се пробуди обществото. Към 2015 г., отвърнал той, ако те, имайки предвид Путин и антуража му, не направят твърде много грешки. Но ето, че те ги направиха.

Владимир Гелман, преподавател по политически науки в Европейския университет в Санкт Петербург, неотдавна изрази сходно мнение. Според него колебанието на Кремъл този декември е било автогол или както той се изрази „удар, който Кремъл си нанесе със собствените си ръце“.

Най-голямата грешка по негово мнение беше „опитът да се прикрие руският авторитаризъм зад либерална фасада“. Това се е оказало неправилно, отчасти защото „част от политическата класа и представители на гражданското общество действително повярваха в либерализацията на режима“.

Но по-големият проблем е, че авторитарните лидери в Русия толкова се увлякоха по „своите потьомкиновски села“, че им убягнаха някои от най-важните неща: съсредоточени върху моркова, те не забелязаха тоягата.

Гелман прави сравнение между този политически сезон, когато правителственият подход преди изборите беше „мирен“, и политическия цикъл 2007 – 2008 г., когато опозицията беше предварително подложена на репресии и в това беше въвлечена цялата държавна машина.

В противовес на това най-добрият пример за авторитарна компетентност е Китай, чиито управляващи са непреклонни в усилията да останат на власт, каквото и да струва това. Тази решителност се появи след „цветните революции“ в бившите съветски републики, от която произтече внимателно планираното и синхронизирано затягане на контрола над властта. Същото се случи и след тазгодишната Арабска пролет.

Втората поука от руските протести ще е особено обезпокоителна за Китай. А тя е, че икономическият успех не гарантира политически. Това уравнение е подвеждащо в западните демокрации: там хората са склонни да приемат принципа, че икономиката води към политически успех – и обикновено са прави.

Именно затова Международният валутен фонд МВФ , който залагаше на данните за внушителния брутен вътрешен продукт на Египет, се изненада от протестите на площад „Тахрир“. По същата причина митингите в Русия объркаха мнозина чужди наблюдатели, когато те забелязаха, че голяма част от протестиращите са заможни представители на средната класа, просперирала по времето на Путин.

Частично обяснение на тази загадка е, че както в Тунис и Египет, при диктатурите гражданите от средната класа могат да бъдат тласнати към протести от убежденията си, а не само от портфейлите си. Рефренът по време на Арабската пролет беше, че протестите са заради човешкото достойнство. Колкото до Русия, Чхартишвили се изрази по следния начин: „Това не е заради насъщния, а заради чистоплътността. Протестите не са политически, те са хигиенични“.

Проучване на Керъл Греъм и Стефано Петинато предлага още една причина поради която проспериращо общество може да е бунтарски настроено. В изследване, първоначално обхващащо Русия и Перу, двамата отграничават социална група, която те описват като „разочарованите успели“ – хора, които са станали по-богати, но по-нещастни.

„Разочарованите успели са хора, които току-що са се измъкнали от бедността или от най-ниския слой на средната класа“, каза Греъм, който работи в института Брукингс. „Те са хора, които са спечелили относително много, но казват, че са много разочаровани“.

Това чувство според Греъм възниква, когато „печалбите около тях са много по-големи от техните и дори по-големи от тези, които те биха могли да спечелят за целия си живот“. Постсъветска Русия с нейните олигарси, шуробаджанашки капитализъм и корупция представлява своеобразен развъдник за разочаровани успели.

Третата поука от Руската зима е, че тя има сходства с Арабската пролет. Една от последиците от възхода на социалните мрежи е появата на това, което Уей нарича „протести без предводители“.

„В Русия, както и в Арабския свят протестите започнаха до голяма степен спонтанно, без участието или подбудителството на основните опозиционни групи“, пише Уей в имейл. „Вместо това те бяха вдъхновени от хора, които се появиха сякаш от нищото и не разполагаха с никаква организационна поддръжка“.

Но този нов свят трудно се поддава на управление от бъдещите революционери. Туитър и Фейсбук улесняват излизането на разочарованите успели по улиците. Но истински трудната работа винаги започва в деня след революцията и ако от самото начало главната ти цел не е била да организираш протестно движение, скоро може да загубиш властта си в полза на онези, които са го направили.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.