Доц. Костадин Грозев: Ред е на висшия клир да изпие горчивата чаша

Доц. д-р Костадин Грозев. Снимка: личен архив

Доц. д-р Костадин Грозев е преподавател по съвременна история в Софийския университет „Св. Климент Охридски”и член на Българската изследователска група за Студената война. Той е един от съставителите на документалния сборник „Международният тероризъм в документите на Държавна сигурност”.

– Доц. Грозев, как гледате на дебата за досиетата на религиозните вероизповедания? Имат ли основание да се страхуват служителите на църквата от информацията, която ще излезе?

– Разгърналата се през последните седмици полемика, в която естествено в центъра поради присъствието й в религиозната картина в страната застана Българската православна църква и Светият синод, е част от по-широкия обществен дебат, който така и не се състоя досега истински, за ролята на репресивната машина на комунистическия режим, обхванала със своите метастази всяка клетка на обществения организъм на българската нация в годините на т.нар. „социализъм“.

Нескопосаните опити за „варосването“ (изчистването) на близкото ни минало минава и през фрагментираните и много лични частици информация, съдържащи се в архивите на комунистическите тайни служби, които могат да извадят на бял свят „мръсното бельо“ и гузната съвест на много хора и на цели социални групи, прослойки и институции. Затова аз гледам на дебата единствено в по-широкия му обществен и исторически контекст, абстрахирайки се поне на пръв прочит от конкретиката на истинските имена, агентурните псевдоними, водещите офицери и типа сътрудничество на един или друг човек, с вездесъщата и много лесно поддаваща се на демонизиране Държавна сигурност.

Защото ДС е само инструмент в ръцете на партията – държава БКП, по същия начин, по който функционират и институциите на вероизповеданията у нас през същите тези години. Комисията по досиетата в момента си върши работата, спазвайки закона и очевидно дойде редът на висшия клир да изпие горчивата чаша със списъците и гузната съвест. Прекрасно разбирам, че тук се засягат нежните струни на душата и вярата в една страна като нашата, която толкова силно се нуждае от морални устои, но духовно извисяване и смирение не може да се постигне със замитане на мръсотията под гардероба и с избелване на миналото на този или онзи.

За мен дебатът в момента не се различава от дебата при разкриването на агентурното минало и на другите проверявани до момента групи – всяка проверка досега, предизвикала дебати, беше свързана с изтъкване на аргументи – колко специфична и важна за националната сигурност е била работата на съответната група сътрудници и как те са изключение от общата картина и не следва да бъдат поставяни на светло.

Така че – вероятно някои се страхуват от информацията, която ще излезе, тъй като там очевидно ще има и нелицеприятни лични моменти, и доказателства за сътрудничество с комунистическия режим, който ще представи тези личности като служители на комунистическата държава, а не – като служители на Бога, чиято мисия е свята и следва да служи единствено на техните енориаши и да води борба за техните души и общото благо. Днес от дистанцията на времето може да ни е много лесно да съдим в морален план, но винаги трябва да си спомним репресиите срещу църковните дейци и да се опитваме да си обясним тяхната личностна позиция. Същевременно следва да знаем истината, защото само истината, която може да бъде възстановена благодарение и на документите на ДС, може да допринесе за засилване на социалната роля на различните вероизповедания и моралното стабилизиране на нацията.

– Може ли да се очакват сътресения от оповестяването на сътрудничество на служители на религиозни вероизповедания, извън православното?

– Като изследовател, занимавал се професионално с документите на ДС и частично – с някои проблеми на протестантските деноминации в България след 1944 г. съм убеден, че ако има такива сътресения, те ще бъдат и извън обсега на БПЦ. Като най-голяма, естествено интересът на БКП и подопечната й ДС е бил концентриран най-напред там, но разузнавателните (Първо главно управление), контраразузнавателните органи (Второ главно) и особено тези на политическата полиция (Шесто управление) работят активно по религиозна линия и изграждат съответни агентурни мрежи по всички направления – православие, католицизъм, униатство, протестантство, ислям, еврейско и другите вероизповедания и деноминации.

Интересно е, че веднага след 9 септември 1944 г. най-сериозният удар е срещу православието, но той идва по линията на директните репресии, убийства, изселвания и т.н., докато фазата на монтираните процеси идва малко по-късно – към 1948 – 1949 г. и ударът е най-напред срещу по-малките – протестанти и католици. Може би тези първоначални репресии и последвалите процеси са послужили като тоягата, сплашила висшия клир на БПЦ и склонила редица духовници да сътрудничат на репресивните служби на режима – било директно с информация или чрез други действия.

Не бива да забравяме и още нещо – различните църковни дейци на всички вероизповедания поддържат контакти със сродни общности зад граница, някои имат и задгранични епархии и съвсем естествен е „оперативния интерес“ на службите към тях като източник на информация. Така че очаквам интересни данни от съответните архиви – не толкова кой точно срещу кого е доносничил, а за реалните международни контакти по религиозна линия. Това само ще ни създаде по-пълна и то интернационална картина за това, каква точно е била истинската роля на религията в годините на социализма, а не само да я свеждаме до бабите, които палят свещи и кръщават скришом внучетата си.

– Има ли прослойка, група (професионална, социална и т.н.), където да има най-много сътрудници (след дипломатите и служителите в МВР)?

– Сложната система от сътрудници – агенти, секретни сътрудници, доверителни лица, доверителни връзки, съдържатели на явочни квартири е главният инструмент, с който службите са вършели възложената им от БКП задача – да информират за ставащото в страната и да осигуряват ефективно противодействие срещу всякакви (особено политически) заплахи за стабилността на режима. Системата очевидно е била всеобхватна, включвайки всички значими социални прослойки, съответните региони, институции и т.н.

Естествено, вероятно най-голям е броят на тези сътрудници в самите органи на МВР – сътрудничеството често е било първа стъпка към професионална кариера на оперативен работник или офицер. За Външното министерство връзката също е очевидна – удобна работа под прикритие. Удобно такова прикритие са били и църковните канали и контакти, затова не бих се учудил, ако наистина процентът на сътрудниците там се окаже доста висок. Същевременно вече публикуваните документи, включително в току-що излезлия том за политическата полиция показва, че ръководството на ДС не е доволно от количеството сътрудници и настоява за все повече и повече, при това работещи по-ефективно.

– В досегашната ви работа с документи на бившата ДС – имало ли е готовност, желание у хората да сътрудничат или напротив – всичко е ставало насила? Какво говорят документите – как ДС е вербувала служителите си – чрез страх и натиск или напротив – стремежът на хората към облаги е правил лесна работата по вербуването им?

– Всеки случай е доста индивидуален и личен и генерализации не трябва да се правят. Документите – не само съответните лични разработки (на сътрудници и на обекти на разследване), но и плановете за дейността на отделните отдели показват, че ДС използва различни подходи към онези, които счита за перспективни като сътрудници. Според инструкцията за вербовка на секретни сътрудници и агенти (в няколко варианта през годините), тези подходи са конкретно и суховато класифицирани – „идейна убеденост и лоялност“, „компрометиращи материали“, „интерес от издигане в кариерата/материален интерес“ или комбинация от тях.

Очевидно е имало хора, които са се самопредлагали или угодничили с цел бъдещи облаги, вероятно много повече са били тези, които са били шантажирани, притискани и поставяни до стената, за да сътрудничат – често, за да спасят близките си. Мога да ви разказвам надълго за репресиите над протестантските пастори от края на 40-те години (проучвал съм съответното дело) и там се виждат различните подходи, но най-вече чрез мъчения, репресии и заплахи за роднините.

Когато това е насочено към духовно извисени хора с чувство за мисия към околните – те лесно могат да се окажат жертви, да бъдат прекършени и да подпишат съответните декларации за сътрудничество. Подобни примери очевидно има сред всички вероизповедания. Може би облагите и кариеризмът са станали водещ мотив в по-късните години на режима, когато репресивният апарат е достатъчно силен и вездесъщ, а за да пътуваш в чужбина или да се издигнеш бързо в кариерата връзките с ДС само са помагали. Казаното тук не оправдава никого, просто следва да се съобразяваме с този факт.

– Какви са методите, чрез които историците работят с документите от ДС?

– Тези методи не се различават от методите при работа с какъвто и да е исторически извор. Изследователят следва максимално да се абстрахира от всякакви предварителни тези и мнения, да разтвори и прочете конкретно съдържанието на отделната папка след като е събрал предварително максимално познание от историографията за конкретната реалност, която реконструира – период, личности, тенденции, но не за да търси доказателства за една или друга теза, а за да е наясно с материала, героите и събитията. Оттам започва онази толкова евристична линия на „историка-детектив“, правещ своето разследване и сглобявайки пъзела на миналото.

Никога един документ, една папка, едно досие няма да ти даде цялата картина. Конкретно за ДС това са оперативни полицейски документи, често събирани, за да оправдаят скалъпен процес впоследствие или следящи точно какво правят враговете по презумпция от категорията „бивши хора“ даже без идея за конкретно действие срещу тях. Затова и информацията в тях е едностранчива, спорадична, фрагментирана и рядко позволяваща изясняването на цялата истина.

Същевременно една значителна част от въпросната истина би останала завинаги загубена, ако тези документи отсъстваха и затова дълбоко приветствам възможността за свободна работа с тези документи като резултат от дейността на приетия закон и комисията, натоварена с неговото прилагане. За истинския изследовател тези документи дават само част от истината, която може да стане по-убедителна единствено при съпоставянето на документите, търсенето на други нишки в други дела и архиви и понякога – дори чрез интервюта и спомени. Това е трудна, но благодатна работа за онези, които я обичат.

– Какви изводи може да си направи обществото за структурите на бившата ДС?

– Първият извод е, че те са важна, но не единствена част от репресивната машина на комунистическия режим. В цялата си дейност тези структури следват водещата роля на БКП и следват нейните директиви. Вторият извод е за тяхното изграждане по съветски образец и стриктното следване на модела на ВЧК, НКВД и КГБ при тясно сътрудничество с другите „братски служби“. Третият извод е за съществуващите институционални противоборства вътре в ДС между различните управления, които понякога не си сътрудничат съвсем ефективно. И накрая – че те не биха съществували или биха били ограничени в своята ефективност, без широкия набор от различни категории секретни сътрудници.

Въпросът за последните е изключително важен, но не бива да забравяме също, че зад всеки 10 – 15 души секретни сътрудници стои по един оперативен работник, той работи в съответното отделение – над него са началник отдел, началник управление, партиен секретар на управление и т.н. в йерархията нагоре. Обществото днес концентрира вниманието си върху агентите, но все още, според мен, на онези по-нагоре в йерархията се раздават индулгенции за чиста професионална съвест. Делението на „доносници“ и „разузнавачи“ в морален и исторически план е част от по-общият дебат за същността на комунистическия режим, който тепърва предстои. Затова нека гледаме на всеки нов списък като на още едно зрънце, която прави картината на миналото по-пълна и колоритна. Който е способен – да чете и разсъждава, а който е безгрешен – „да хвърли камък по грешницата“.

От Агенция Фокус

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.