Защо заплака Северна Корея – между култа, обичаите и принудата

Чхуе Санг-хун, Норимицу Ониши

Корейка плаче за смъртта на Ким Чен-ир. Снимка: от тв екрана

Сред множеството севернокорейци, събрали се на един от площадите в Пхенян, за да оплакват Ким Чен-ир, се открояваше коленичил мъж на средна възраст със светлосив шлифер. Камерата на държавната телевизия се фокусира върху него, докато той ридаеше, поклащайки се напред-назад, стиснал юмруци, докато от устата му излизаше бяла струйка топъл дъх, разкъсваща сковаващия студ в столицата.

Камерата се задържа прекалено дълго върху този прекалено съвършен оплаквач. Малко по нататък, двама тийнейджъри стояха застинали и очевидно колебаещи се как да се държат. Те поглеждаха от време на време към мъжа или може би към камерата, която го снимаше, после за кратко отместиха поглед в страни, преди да паднат също на колене и да започнат да ридаят на свой ред.

Ден след като Пхенян обяви смъртта на дългогодишния лидер Ким Чен-ир, репортажи и снимки, разпространени от живеещата в изолация страна показаха сцени на масова истерия и скръб сред гражданите и войниците из цялата столица. Кадрите, много от които грижливо подбрани от държавната агенция КЦТА, както изглежда са част от официалната кампания да се спечели подкрепа за приемника на Ким Чен-ир – неговия трети син Ким Чен-ун.

При първата му поява след смъртта на баща му, Ким Чен-ун посети мавзолея в Пхенян, където е положено за поклонение тялото на Ким Чен-ир, покрито с червен саван. Стъкленият му ковчег беше обграден от хризантеми и от бегонии от вида „Кимченирия“.

Ким Чен-ун беше придружаван на поклонението от група висши партийни функционери и от военни представители. По този начин той намекна на външния свят на кого ще може да разчита, докато се стреми да консолидира контрола над династията, контролираща Северна Корея от основаването й от дядото на Ким Чен-ун – Ким Ир-сен – досега. Смъртта на Ким Ир-сен през 1994 г. стана повод за огромно публично излияние на скръб.

В очите на западняците неистовият израз на печал по време на погребенията – конвулсивното ридание, свитите юмруци и – поклащането на тялото напред-назад – изглежда неискрен. Но този израз на печал е неделима част от корейската конфуцианска култура и може да бъде наблюдаван на погребенията както на на прочути, така и на не толкова прочути хора в Южна Корея. Но в Севера културата на жалеенето е подсилена от култа към личността към севернокорейския лидер, смятан за баща на всички севернокорейци.

Погледнато от този ъгъл, откритото изразяване на скръбта е не толкова оценка за начина, по който Ким Чен-ир управляваше Северна Корея. В последните години севернокорейците научиха за доста от неговите неуспехи и провали. Откритото изразяване на скръбта е по-скоро очакваният начин на жалеене за починал баща. Ако човек не се придържа към тази традиция, това ще му навлече социалното и държавното неодобрение. Така че двамата тийнейджъри от излъчените по телевизията кадри инстинктивно си дадоха сметка за тази опасност.

Според Пак Йон-чхул, анализатор във финансирания от южнокорейското правителство Институт за национално обединение в Сеул, скръбта, която може да се види сега из Пхенян, е до голяма степен искрена. Страховете и несигурността относно бъдещето на Северна Корея също се крият зад този поток от емоции. Но зад него стои и известна принуда.

„Някои севернокорейци изразяват открито мъката си, защото си мислят, че трябва да се държат така или защото смятат, че някои ги наблюдава“, казва Пак.
В продължение на повече от 6 десетилетия династията Ким, като се почне от Ким Ир-сен, управлява страната, сякаш тя е едно семейство с много разклонения. Народът нарича управниците си „бащи“ или „родители“.

Пропагандни рисунки показват как севернокорейски войници са се вкопчили здраво в Ким подобно на деца, вкопчили се в родителите си. Младоженците отиват да се поклонят веднага след бракосъчетанието си пред най-близкия паметник на Ким Ир-сен. Както децата се грижат за гробовете на родителите си, така и севернокорейците почистват площите около паметниците на управниците Ким. Някои правят това дори всяка сутрин.

„Така че тези хора наистина се чувстват сякаш главата на народа е била отрязана“, казва Брайън Майърс, експерт по севернокорейската идеология в университета Донгсе. „Подобно нещо разбира се разтърсва или травмира хората, независимо дали те са изпитвали наистина силна привързаност към Ким Чен-ир“.

Според Майърс Западът не успява да разбере Северна Корея и има склонността да подценява култа към личността и важността на предаността към държавата там. На Север национализмът и лоялността към държавата са взаимно подсилени, така че дори хората да са недоволни от политическия курс на държавата им, то те се идентифицират силно с нея.

Но въпреки това си остава фактът, че смъртта на Ким Чен-ир не породи чак толкова много скръб, колкото тази на баща му, подчертават анализаторите. При управлението на Ким Чен-ир недостигът на храни се увеличи. Така в лоялността към режима се отвори пукнатина между онези, които имат капиталовложения и живеят в столицата, и онези, които живеят в най-затънтената провинция, посочва Пак.

Дори хората, които избягаха от Северна Корея и днес живеят в Южна Корея, обикновено говорят с топли чувства за Ким Ир-сен, но почти не споменават Ким Чен-ир или пък го критикуват. Севернокорейското правителство грижливо организира прехода на властта в ръцете на внука на Ким Ир-сен, който има малко постижения зад гърба си.

Когато Ким Чен-ун за първи път се появи пред обществото в началото на миналата година, той беше подготвен за това и изглеждаше точно като дядо си, с наднормено тегло, с вчесана назад коса. Той ръкопляскаше по партийни митинги и оставяше да му се кланят генерали, по-възрастни от баща му, със сериозното изражение присъщо на дядо му.

„Той беше истинско копие на дядо си и когато се появи за първи път по телевизията, много севернокорейци избухнаха в сълзи и го обявиха за втория Ким Ир-сен“, казва офицер от южнокорейското разузнаване, пожелал да запази анонимност.

Тази кампания продължи и вчера. В Националния театър в Пхенян актьори и актриси бяха заснети да плачат и на практика да учат народа как да се държи. Тази открита скръб си има една цел, както подчертаха актьорите и актрисите, призовавайки народа да превърне тъгата в сила и храброст.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.