Кой реже европейското клонче на Македония

в. Дневник, Скопие

В европейските книги може да се разгледа 50-годишното развитие на евроинтеграцията, като се тръгне от Европейската икономическа общност, през създаването на Европейския съюз, формирането на европейските институции, постиженията от договорите, и накрая до общия покрив на ЕС, който се подпира на три стълба.

Все пак ценните клетки за това какво днес представлява ЕС могат да бъдат намерени само в пъпната връв на съюза. ЕС и днес се свежда до това, което в началото беше общност за въглища и стомана, до изравняване на интересите и до успокояване на кризата. Европейската къща само привидно се подпира на онези три стълба: институциите, общата външна политика и политиката на сигурност и сътрудничеството в областта на съдебната сфера и полицията, а всъщност има два основни скелета: Германия и Франция.

Сърбия през последните дни е типичен пример за това кой глас се слуша в обществото на равните. Ангела Меркел каза на Борис Тадич още през август тази година в Белград, че „паралелните структури“ на Сърбия в Косово трябва да бъдат премахнати. Второто послание на Меркел като предупреждение преди срещата на върха в Брюксел бе, че Сърбия не е готова да получи статут на държава кандидат за членство в блока.

Третото и засега последно послание от германския канцлер дойде от Прищина и е същото като онова първото, което Меркел каза още лятото в Белград, а именно Сърбия да премахне паралелните структури в някогашната сръбска провинция. При всички положения посланията на Майка Меркел, както я нарекоха при посещението й в Прищина, в Белград се възприемат като етническо прочистване на сърбите в Косово и замразяване на косовския конфликт.

Извън границите на Сърбия обаче това се възприема по по-различен начин. Словенецът Йелко Кацин, например, без да има балканско разбиране за европейските работи, оцени, че ЕС вече не е сред приоритетите на Сърбия, която имала по-различен план. За ЕС не може да се говори в отрицателен смисъл нито в Македония, нито в Сърбия, защото независимо от допълнителните условия за двете държави, Брюксел заслужава само да бъде искан безусловно.

На сърбите им казват, че Косово е едно нещо, а ЕС е друго. Както и спорът за името на Македония е едно нещо, а датата за преговори е друго нещо. На въпроса дали Косово е условие за евроинтеграцията на Сърбия, който има прекалено очевиден отговор, сърбите чуват, че има и други проблеми, които стоят по пътя им към ЕС, че проблемът не е само косовският въпрос. Подобно на това, което пише в заключенията за Македония от срещите на министрите на външните работи от ЕС, че добросъседските отношения не са единственият проблем, а и съдебната сфера, свободата на медиите и други.

Освен това дори визитата на Меркел в Косово не била някакъв сигнал, а обичайно посещение на войниците преди Коледните празници. Посланията на Балканите обаче не се възприемат по европейски начин, даже и преди Коледа. А което е най-важно и е казано по европейски начин е, че Хърватия е доказателство, че разширяването на ЕС продължава. Ние сами сме си виновни, че сме останали последни на балканската опашка за ЕС.

Хърватите са ни изпреварили, защото изоставаме с реформите, така че отговорът на въпроса защо три години поред получаваме препоръка от ЕК, но все не получаваме дата за начало на преговорите, трябва да търсим вкъщи.

На тези, които чертаят балканските паралели, трябва да им е ясно, че ние не можем да бъдем оптимисти заради Хърватия, защото Загреб няма препятствие по пътя си към Брюксел. Затова трудно ни се пълнят очите със сълзи от това, че сме си били отрязали европейското клонче, на което хърватите седят спокойно.

Да бяхме на мястото на косоварите, пък да дойде Меркел да ни каже, че името няма да бъде условие за получаването на дата за преговори, т. е. че ЕС ще обърне внимание на присъдата от Хага, тогава може би, както направи „Коха диторе“, щяхме да публикуваме на първа страница на немски език благодарности до Майка Меркел. В момента не можем да гледаме на Европа по различен начин освен като на мащеха.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.