Хаос и религиозно насилие заплашват Ирак

Ройтерс

Кюрд празнува изборната победа в северния иракски град Киркук. Снимка: АП/БТА

Саудитският крал Абдула казал пред американски дипломати, че сваляйки от власт иракския диктатор Саддам Хюсеин, САЩ са поднесли „на тепсия“ Ирак на Иран. Тази оценка, отразена в дипломатическа грама от 2005 г. и разгласена от Уикилийкс, се потвърди в очите на саудитските управляващи от избухналото сектантско насилие след отпътуването и на последните американски войници от Ирак след почти деветгодишна окупация.

Решението на министър-председателя шиит Нури ал Малики да поиска ареста на сунитския вицепрезидент Тарик ал Хашеми заради обвинения в тероризъм почти доведе до разпад крехката управляваща коалиция в Ирак, събуждайки призрака на гражданската война – факт, предизвикал тревога у всички съседни страни.

„Саудитското правителство е обезпокоено от изтеглянето на американските войници, тъй като сега иранското влияние може да стане от непряко пряко. Вече няма нищо, което да е в противовес на иранската власт, и затова нещата могат да се влошат“, каза саудитски представител.

Хаосът, който последва американската инвазия от 2003 г. и свалянето от власт на Саддам Хюсеин, превърна Ирак в регионална арена на противопоставяне, в която Саудитска Арабия, Иран, Сирия и Турция подкрепят различни страни в неясните битки между шиити и сунити и между араби и кюрди.

Оглавяваното от шиити иракско правителство пък се опасява, че въстанието в съседна Сирия може да наруши деликатния баланс между различните верски течения в страната, който вече не се осланя на американското военно присъствие. Шиитските лидери на Ирак се страхуват, че падането от власт на управляващия елит на сирийския президент Башар Асад, доминиран от представители на шиитите алауити и съюзник на Иран, може да доведе до идването на власт на твърдолинейно сунитско правителство в задния им двор.

Това заплашва насилието да се разпространи и в Ирак и да насърчи сунитските бунтовници в страната. „Природата не понася вакуумите, а относителният властови вакуум в Багдад ще привлече съседите“, каза Стивън Бидъл от американския Съвет за международни отношения.

ЗАЛОГЪТ Е ГОЛЯМ

Иран, може да се каже, ще загуби най-много от възобновяване на противоборството от всяка друга от регионалните сили, особено в светлината на засилващото се кръвопролитие в Сирия – съюзник, който позволи на Техеран да разпростре влиянието си чак до Средиземноморието.

Широко се споделяше мнението, че клерикалните управници в Техеран са най-големите печеливши от падането от власт на Саддам, след като техният стар съюзник Малики и неговата партия „Дауа“ Ислямски призив взеха властта в Ирак.

Но въпреки опасността възобновяването на безредиците да промени този изгоден политически баланс, Иран настояваше за изтегляне на американските войници, гледайки на тяхното присъствие на западния му фланг като на постоянна заплаха.

„Американското изтегляне създаде властови вакуум в Ирак, изкушаващ Иран и Саудитска Арабия да го запълнят, за да увеличат влиянието си в региона“, казва иранският анализатор Голамхосеин Мирварзи. “Увеличавайки влиянието си в Ирак, Иран цели да предизвика регионалните сунитски противници, особено след (възможната) загуба на своя близък съюзник в Сирия“, каза той.

Ирански представители казват, че искат спокоен и стабилен Ирак и не търсят установяването на шиитски монопол над властта. Но имайки предвид, че международните санкции вече започнаха да нанасят вреди на иранската икономика, надувайки цените на вносните стоки на препълнения с хора базар в Техеран, нарастващото напрежение в отношенията със Саудитска Арабия засили политическата му изолация.

Междувременно враждата между верните на върховния водач аятолах Али Хаменей и тези на президента Махмуд Ахмадинеджад става все по-открита. „С оглед на вътрешните проблеми на Иран и развоя на събитията в Сирия Техеран няма да е в състояние да играе водеща роля в сигурността на Ирак след американското изтегляне“, смята иранският анализатор Хосеин Фаршчиан.

СЕКТАНТСКО РАЗДЕЛЕНИЕ

От другата страна на Персийския залив Саудитска Арабия винаги е гледала на Ирак като на източник на сектантско разделение, което може да предизвика размирици сред собственото й шиитско малцинство, съсредоточено в богатата на петрол провинция Шаркия (Източната провинция).

През последните месеци тези притеснения изглежда нараснаха, след като Арабската пролет окуражи шиитското малцинство да вдигне въстание в Бахрейн, чиято управляваща сунитска династия е един от най-близките съюзници на Саудитска Арабия.

Сред саудитските шиити също имаше протести, като те продължиха през цялата година. Обвинявайки неназована чужда сила в подстрекаване на насилие, Рияд загатна, че Иран стои зад това. Това напрежение донякъде обяснява защо крал Абдула, племето на чиято майка, шамар, включва хиляди иракчани сунити, държеше шиита Малики на разстояние.

През 2008 г. шефът на саудитското разузнаване принц Мукрин каза на американските дипломати, че Абдула смята иракския министър-председател за ненадежден и „сто процентов човек на Иран“, гласи грама, разпространена от Уикилийкс. През последните седмици някои иракски представители съзряха чужда намеса зад исканията за по-голяма автономия на предимно сунитските провинции, граничещи със Саудитска Арабия, Сирия и Йордания.

Но при все това влиянието на Саудитска Арабия, която все още не е отворила отново посолството си в Багдад, закрито след нахлуването на Саддам в Кувейт през 1991 г., си остава ограничено. „Какво по-лошо от това може да се случи? Американското изтегляне ще засегне Иран повече, отколкото Саудитска Арабия, защото тя няма силно присъствие в Ирак“, каза Джамал Хашоги, бивш редактор на саудитски вестник, свързан с кралското семейство. „Тя имаше своите приятели там, но остана настрана.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.