Как българските вестници се бъзикат с Буш

в. „Телеграф“

Ден преди пристигането на американския президент в България българските вестници излязоха със заглавия, на които сигурно аташетата по печата в чуждите посолства дълго са се чудили.

Заглавието на първа страница във в. „Телеграф“ – „Буш идва с диария“ трудно може да се обясни от професионална гледна точка. Дали е израз на антиамериканизъм, с какъвто се слави издателят на вестника – Блъсков, трудно може да е определи. Или пък така иска да грабне читателя? Айде, „Телеграф“ минава за жълт, диарията му подхожда.
Меродавният в. „Стандарт“ уведоми на първа страница: „Буш си носи чаршафи и храна“. Това, изглежда е най-интересното от визитата и също цели да спечели читателя. Впрочем „Стандарт“ проведе истерична кампания с посещението на Буш, сякаш иде природно бедствие (виж снимките). „Новинар“ пак на първа писа „ДжумБуш в София“.

сп.
сп. „Тема“
сп. в. в. в. в. в. в. в. в. в. в. в. Призив на в. в. в. в. в. в. в. в. в. в. в. в. м.

Изобщо, забава. Майтап. Бъзик с Буш.

Всекидневникът с най-голям тираж, който е и с най-големи претенции – „Труд“ – на първа страница също намери за най-интересно в пристигането на Буш затварянето на столичен булевард. След стряскащите заглавия за посещението на Буш накрая „Труд“ излезе с призив на първа страница Буш да помогне за сестрите, като даде пари за либийските деца.
Вторият по претенции в. „24 часа“ пък оригиналничи, съпоставяйки факта, че в деня, когато пристига Буш, у нас идва и Джордж Сорос, негов критик. Демек – страшен скандал става. Ще се сбият. И това изглежда е голямата новина, свързана с посещението.

В България не е ясно кой вестник е жълт, кой пембян, но всичките са неадекватни. Когато тръгнеш да сравняваш заглавията на първите страници на западните вестници – и жълти, и сериозни – с нашите, откриваш огромни разлики. Българските вестници някак миришат на цървул.
Както и да е. В случая по-интересно е какво вестниците не пишат за Буш. Примерно за невнятните претенции на външния министър Калфин, че България е извън ракетния щит – да дадат и на нас, ама да не разполагат тук радари като в Полша и Чехия. Що за искане? Какво цели? Да се заяде с НАТО и Буш? Да изтъкне, че този щит пази САЩ, а не европейските страни? Да предизвика интрига с Русия и настроения против американския щит у нас, където проруските лобита са много силни? Няма кой да анализира това. Приказките на Калфин – президентският човек в правителството – се посрещат абсолютно безкритично от медиите. Както и дискретното русофилство на президента Първанов (който за един мандат се срещна с Путин 7 пъти) е тема табу. Той е свещена крава за вестниците.
Другата глупост на Калфин – ще говорят с Буш за сестрите. А няма за какво – по-силен натиск върху Либия никой не е оказвал. Никой президент не се е ангажирал толкова силно и шумно с каузата за освобождаване на сестрите, както Буш. По-интересно щеше да бъде Калфин да постави въпроса към Русия защо толкова години не се ангажира с освобождаването на сестрите и мълчи като в съветско време, когато имаше теми табу. Шумно рекламираното посещение на Станишев в Русия и срещата с Путин донесе обещания (с години закъснение) – руският президент щял да съдейства. Но нищо. Оше не е казал и една дума, за разлика от Буш. (за това как Първанов защити интересите на Путин на съвместна пресконференция с Буш виж коментар тук).
Добре, Буш е кофти. Не е модерно да го хвалиш. Но, ако трябва да се каже истината, в този случай сравнението с Путин е очевадно. И нито един вестник не писа за това.

Когато Путин идва у нас, такива бъзици по вестниците нямаше. Нито какво е ял, какви чаршафи и т. н. Като официално посещение на съветски ръководител – само официална информация, комюникета, важни изявления.

Като че ли българските вестници оше ги е страх от тоталитаризма – с Путин по-така. С Буш може – там е демокрация.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.