Коя е най-добрата ракия на пазара? Топ 17 - класация на e-vestnik
26 Декември 2011
На пазара има толкова много видове ракии, че потребителят не знае кое си струва парите и кое е най-добро. Всяка година излизат нови и нови марки, старите, вече познати ракии, си сменят етикетите и объркването става още по-голямо.
За да проучи човек всички ракии, трябва да опита поне 50 вида, при това не само по веднъж, защото те си сменят през годините качеството, да сравнява с други и т. н. Това е непостижимо и за период от 1-2 години.
Тази статия и класацията по-долу нямат нищо общо се рекламата. Пишещият тези редове проучва ракиите и производството на алкохол от началото на 90-те години, когато пазарът се изпълни с фалшификати - от имитации на известни ракии до нови марки с претенции, които продаваха за ракия смес от спирт и малко дестилат или направо чист спирт, ароматизиран.
Написаното тук е резултат от дълги наблюдения на производството у нас - и заводско, и домашно. За да мине някой по същия път, трябва доста да си измъчи черния дроб, затова е добре читателят да си спести някои усилия и да провери вече проверени неща, вместо да опитва всички ракии на пазара.
Подборът и оценките тук са лични, но се базират освен на вкусови предпочитания, и на технологии, и събрана информация за производството и производителя на съответната марка.
За всяка от избраните най-добри ракии на пазара съм дал пояснения как се прави, доколкото съм успял да събера информация и да я проверя.
Най-напред, у нас има погрешна масова представа за ракиите, която започва от домашното производство. За повечето хора гроздова означава ракия, направена от остатъка на произведеното домашно вино - изцедено смачкано грозде, залято с вода, после добавена захар и след това ферментиралите джибри са изварени на ракия. Това е масовата домашна гроздова в България. Дори в някои наръчници и справочници как се вари ракия, за гроздовата е описана точно такава суровина. Но това не е истинска ракия, още повече, че масово я варят нескопосно и въпреки това си я пият и се хвалят с нея, че била домашна и т. н.
Истинската гроздова се прави от цяло, неизцедено грозде или от бяло вино, при това не какво да е. В домашни условия такива ракии се правят рядко.
Това не значи автоматично, че купешките ракии са по-хубави. По-скъпите - да. Но повечето по-евтини купешки гроздови на пазара се правят от джибри, остатък от виненото производство, от винена кал и утайки от виното, от стари вина, дори от дефектни вина и др. Преработката на целия този материал е в заводски условия и се получава чисто питие, без вредности (за разлика от домашните), но не с най-добрите вкусови качества.
Повечето уважаващи себе си винарски изби и винпроми, обаче, правят и специални ракии, които са нещо друго. Разбира се, и цената им е друга.
Водоразделът в цената на хубавите, по-точно на истинските ракии, минава по границата 12-14 лв. и нагоре за бутилка 0,7 л. За бутилка 0,5 л цената на истински хубава ракия е от 10 лв. нагоре.
Ако трябва да се оценява по шестобалната система, ракиите под посочените цени варират в оценките от 4,00 надолу до чиста двойка. А топ ракиите са от 5,00 нагоре.
Ето и оценките в класацията на e-vestnik (и бележките за всяка от тях по-долу):
“Solitaire” 6,00 (по-скоро изключение, извън класацията)
————————–
“Бургас 63 - Перлова” 5,75
„Пещерска мускатова” 5,75
специална селекция
“Пещерска отлежала” 5,50
специална селекция
„Стралджанска мускатова” 5,50
„Аламбик” 5,50
“Цар Симеон” 5,50
“Бургас 63 - Barrel” 5,50
“Врачанска теменуга” 5,50
“Бисерна мускатова” 5,25
“Quantum” 5,25
“Сунгурларска специална” 5,25
„Пещерска специална” 5,25
(червен етикет)
„Културна” 5,25
“Поморийска мускатова” 5,25
“Русенски бисер” 5,00
“Братя Минкови” 5,00
„Шаровица” 5,00
——————-
„Троянска сливова” също е извън класацията. От нея се продават няколко вида 5- или 7-годишна, които си заслужават парите като пример за българска ракия.
——————-
Изключението “Троянска сливова” и плодовите
От класацията са изключени всички плодови ракии. Специално място, като изключение, заема обаче най-българската - сливовата. Троянската (и тетевенската) сливови ракии са най-оригиналните български напитки.
Защото гроздови ракии и брендита варят навсякъде в Европа. Но ако има българска ракия, която може да претендира за оригиналност и местни традиции, това е троянската сливова. За добро или за зло не се намери български инвеститор да купи винпрома в Троян. Сега той е притежание на авторитетна чешка фирма (”Рудолф Йелинек”), която прави най-добрите чешки плодови брендита и ликьори. Тя купи преди това и тетевенския винпром.
Освен тези сливови ракии нито една плодова (кайсиева и др.) не заслужава да попадне в класация за най-добри български ракии. По начало плодовете съдържат пектин, благодарение на който се получава повече метилов алкохол. И в това е голяма разлика от гроздовите ракии. В плодовите също така има и др. проблеми при приготвяне на материала за ферментиране, също и с някои фракции при дестилацията, но това е отделен въпрос. Затова принципно, плодови ракии, които не са двойно или тройно изварени, са рискови.
Най-чистият концентрат, който може да съперничи на уиски и водка по чистота, е гроздовата ракия.
Кои още са изключени от класацията и защо?
Освен избраните най-добри ракии, показани тук, има и други със същите цени, които съм изключил по няколко причини. Най-напред, постоянно излизат нови марки и трябва да мине време, за да се докажат.
Но от класацията на най-добрите български ракии съм изключил и някои авторитетни марки. Например „Сливенска перла”. Тя беше най-добрата българска ракия през 80-те години, първата прочула се специална ракия. Правеше се от грозде от ароматния сорт „перла” от района на Кортен, Нова Загора, Сливен. Днес почти няма такова грозде, лозята ги изкорениха, защото винпромите преди повече от 20 години спряха да го изкупуват.
Винпромът в Сливен „Вини Сливен” започна да прави „Сливенска перла” от грозде мускат отонел и тамянка още по време на комунизма. Отначало ракията беше безцветна като вода (или бяла, както казват разговорно). Сега е жълта, което иде да подскаже, че е отлежала в бурета. (Някои производители боядисват ракиите си, както се боядисват масовите марки уиски, или използват т. нар. дъбов чипс, с който оцветяват и вкарват малко вкус на дъб в питието).
Още една забележка: ароматните гроздови от хубави сортове въобще не трябва да отлежават в бурета - губи се ароматът и плодовостта във вкуса.
Винпромът промени „Сливенска перла” още по време на комунизма. Но до 90-те пак беше фантастична ракия. Сега от какво я прави, не знам. В никакъв случай не може да се каже, че е лоша, но не е същата като онази перлова ракия от началото на 80-те, дори от началото на 90-те.
От поморийските ракии тук са изключени повечето видове. От този винпром тук е класирана „Аламбик”, и два вида „Бургас 63”, които също се правят в поморийската изба). Освен тях в класацията на най-добрите може да се нареди и още някоя поморийска ракия, например „Поморийска мускатова”. Останалите ги изключвам, защото има нещо по-сухо и по твърдо във вкуса, в сравнение с подбраните тук ракии. Подозирам, че има и по-евтини дестилати сред тези, от които са купажирани.
Има още няколко елитни ракии, които не съм включил, например на винарска изба „Катаржина”, на „Тодоров” и др., които са много добри, но се намират по-рядко по магазините, някои са сравнително отскоро са на пазара и трябва тепърва да се доказват. Много винарски изби правят и ракии, без това да им е основно производство, ей така, за престиж. И правят много добри ракии, скъпи, но не се знае утре дали тези марки ще ги има въобще. И дали ще са същите след 1-2 години. Затова ги изключвам и тях.
Бележки за най-добрите на пазара
Слагам най-отпред като изключение ракията “Solitaire” („Солитер” - по едноименното елитно вино на „Домейн Бойар”). Не се среща навсякъде и е прекалено скъпа. Но е пример как се прави елитна ракия. Тя е от мускатови сортове, подбрани ръчно, след това направени на вино специално за ракията. Както има вино от едно лозе (single vineyard), така и тази ракия е от едно лозе. Тук ще направя едно отклонение - бялото вино за ракия се различава от обичайното бяло вино. Наричат го още мътно вино, не се филтрира, утаява. Но в него няма и консерванти и стабилизатори, както в другото. Основен консервант е сернистата киселина. Без нея бялото вино няма да изтрае и година-две. Тя се преобразува в серни съединения, които пазят виното от окисляване. Те постепенно неутрализират кислорода и се разграждат след 1-2-3 години. Но във вино за ракия такива не трябва да има. Защото при дестилацията преминават в ракията и то в по-голяма концентрация, отколкото в бялото вино. И от тях може да боли глава. Затова много ракии, които се правят от стари вина, от дефектни вина, от разни утайки и винена кал, имат този основен дефект.
По принцип и хубавите ракии, направени от вино специално за ракия, каквито са повечето от подредените тук, се правят като купажи от различни дестилати. Винпромът преработва на вино някой хубав ароматен мускат например, после го купажира с други дестилати, не толкова ароматни, но пък с по-плътен вкус. Някои смесват дестилати от колони с такива, направени в казани с прекъснат цикъл и т. н.
Ракията „Солитер” очевидно е направена от перфектно вино, сварена е в шарантските казани в избата в Поморие. Такива казани, в каквито се вари коняк във Франция, има само във „Винпром Поморие”, където и други производители ходят да си изваряват дестилати (виж снимката). Най-просто казано шарантските казани са като домашните селски казани за ракия. Разликата от дестилационните колони за ракия е голяма. В колоните има непрекъснат процес на изваряване. От едно място в колоната влиза ферментирала течност и се изварява, като от една точка излиза дестилатът, а по-тежките фракции излизат по-надолу в колоната. И се получава чист дестилат около 65-70 градуса. С такива колони може да се извари и чист спирт 96 градуса.
А шарантските казани или селските казани са с т. нар. прекъснат процес. В началото, в средата и в края на дестилацията излизат различни фракции. После процесът се прекъсва и казанът се зарежда отново. И точно тук е и бедата, и някои предимства. Лошите майстори не могат да отделят добрите фракции при варенето от лошите. Единственият им уред за контрол е спиртомерът. Знае се, че в началото излиза отровен метилов алкохол. Това сравнително лесно се преодолява. Но в края на дестилацията излизат тежки фракции, които вредят на черния дроб, макар че същевременно носят аромата на питието. И е голяма тънкост едновременно да направиш чисто питие, и да извадиш аромат и вкус. Например по селата в селските казани варят ракии, които са ароматни и приятни на вкус, което обаче не им пречи да са вредни за черния дроб.
Та, с две думи, ракията „Солитер” е пример за майсторство да извлечеш чисто питие и ароматно, и вкусно едновременно. Може да се нарече „Ролс Ройсът” на ракиите, не само заради цената си - 40 лв. за бутилка 0,5 л.
Като най-добри в челото на класацията се нареждат две ракии - „Бургас 63 Перлова” и „Пещерска мускатова - специална селекция”. Те са като „Мерцедес” и БМВ, да кажем. Всеки си има предпочитания.
„Бургас 63” е известна ракия, но погрешно известна. Масово хората пият онази в тъмнозелено шише, 0,5 л. А по-хубавата „Бургас 63” е „Перлова” (22-24 лв. 0,5 л), също и „Barrel”. Първата е от сорта „перла”, който е на изчезване. Винпромът намира някъде по южното Черноморие и го изкупува. Ароматът на перла не може да се сбърка. Усеща се, че в ракията има перла, дори вкусът е плодов, леко сладни. (Забележка: по характерен начин сладнят ракиите, изварени в казан, а не в колона. Но това не трябва да се бърка с шашмите, когато се добавя захар, за да стане по-пивка. Захарта е масова практика при водките).
Някои харесват повече по-евтината (но пак скъпа) „Бургас 63 Barrel” (около 18 лв. бутилка 0,5 л), която е от мускатови сортове, може би и малко мискет. Според мен „Перлова” е номер едно на марката “Бургас 63″. Отлежава в стари бъчви, които преди това са изхабени, използвани за вино. Дъбът не се натрапва в ракията, нито е туширал аромата и вкуса. Можеш да изпиеш набързо бутилката, без да се напиеш, само се омайваш. Но хубавата ракия не е за напиване, а за кеф и не трябва да се хаби като обръщаш бързо чашката, без да се замислиш.
С подобни качества е мускатовата специална селекция на „Пещерска”. Много ароматна, много плодова и мека същевременно. Пещерските ракии доминират на пазара, най-вече с евтините си варианти. Те са добри масови ракии, но истински хубави са скъпите.
Следват няколко ракии, за които е трудно да се каже коя е по-добра - „Пещерска отлежала” в ниско порцеланово шише, „Стралджанска мускатова”, „Цар Симеон”, „Бургас 63 Barrel” и „Врачанска теменуга”. (Сега поморийската изба пусна и „Бургас 63 - траминерова”, но е рано да се подрежда до другите, ще изчакаме).
По качество на материала, ароматни и вкусови качества, те са много близо и всеки може да подрежда една от тях по-напред от друга според личните си предпочитания. За мен са на едно равнище, макар да се различават по стил, вкус. По-различна като стил сред тях е „Аламбик”, изварена в шарантските казани на поморийската изба, тя е и доста скъпа - около 30 лв. бутилката.
Следват „Бисерна мускатова” на „Домейн Бойар” - от мускатови дестилати, с много добро съотношение на цена-качество. Тя може дори да се нареди в горната група. Малко по-скъпа от нея е новата „Quantum”, също кръстена на едноименната серия вина, направена предимно от мускатови дестилати. Двете си съперничат като качество, въпрос на лични вкусови предпочитания.
„Сунгурларска специална” (да не се бърка с „отлежала”) е с неизменно качество вече години наред, една от топ-ракиите на пазара. Прави се от подбрани сортове (мускат преобладава), които първо се преработват на вино, специално за ракията. Дори етикетът й е неизменен години наред. В последните години се продава с дозатор, за да се предотвратят фалшификациите и повторно пълнене на бутилката.
От по-евтините елитни ракии трябва да се посочи като номер едно „Пещерска специална” с червен етикет на цена 10-11 лв. в магазина за бутилка 0,7 л. Някои предпочитат „Пещерска отлежала” в матова бутилка, която е малко по-скъпа, но тази с червения етикет е по-ароматна и по плодова. Като съотношение цена-качество тази ракия е трепач.
Тук се нарежда още една по-рядко срещана, но все пак наложила се от няколко години марка - „Културна” на изба „Карабунар” (около 16 лв. 0,5 л). Малко по-долу е и „Шаровица” на същата изба (около 13 лв. 0,5 л).
Сред топ ракиите се нарежда и „Русенски бисер” (за около 12 лв. бутилка 0,7 лв.). Това е едновремешната бисерна, която се правеше пак в русенския винпром от мускатови дестилати. След като „Домейн Бойар” и американските им съдружници продадоха винпрома, те запазиха марката „Бисерна” за себе си и затова сега русенската леко си промени името. Тя също е ракия трепач за такава цена.
„Братя Минкови” е единствената карнобатска, която слагам в топ ракиите. Тя е сравнително отскоро на пазара и, макар че е много качествена, се отнасям с известни резерви - да видим занапред. Останалите карнобатски не са толкова елитни. Мускатовата е добра, но повече като цена, отколкото като вкусови и ароматни качества.
Потребителят не трябва да се води по разните медали и награди от български конкурси. Важно е да опита и сам да прецени. При това не по веднъж, случайно, в компания, а целенасочено да опита по 2-3 пъти с различно ядене и по различно време една и съща ракия, за да може да си състави по-точно преценка. Случва се някой да опита веднъж някоя марка, след половин една година да я опита втори път в друго настроение, с друго ядене, или вече подпийнал, и да каже - „Абе, не е същата”. Това е погрешно. Нужни са по-продължителни и трайни впечатления.
Класацията тук може да послужи като база за сравнение.
За ракията всеки у нас има мнение и всеки си държи на своето - еди коя си била менте, спирт и есенция и т. н. Любопитно, но някои мускатови са толкова ароматни, че мнозина потребители се съмняват, че в тях има есенция. Аз лично съм варил мускатови и перлови домашни ракии от цяло грозде, а не от джиброви остатъци, при това подбрани сортове, и съм се убедил, че миришат много силно, и мнозина си ми казвали, че това е есенция.
При сляпа дегустация на вина и концентрати съм виждал комедийни оценки, особено от масови потребители - евтини питиета им харесват повече от някои висококачествени. Така че, който чува разни категорични оценки за ракиите, да не ги взима много насериозно.
 |
|
[...] коментари RSS 2.0 feed. Ти можеш да оставиш отговор, или ощенка from your ownsite. [...]
Много добра статия написана на разбираем език. Цяло чудо е как не се е появил още някой всезнайко да ни се похвали с домашната си парцуца.
Поучително, тъй като последните години предпочитам хубава ракия пред уиски. Ще имам предвид класацията, жалко обаче, че трябва да пием доста по-малко, като се има предвид цената на най-качествените питиета. Сигурно е за добро. Честито Рождество Христово! Много здраве и любов на авторите на е-вестник и на форумците!
Честито Рождество! Поздрави за екипа на Е-вестнкик и специално на Иван Бакалов. Статията е безценна ! :))))
Безспорно качествената ракия заслужава уважение, но този вид спиртно питие има един голям недостатък. Не може да се пие след ядене. А прекалената му употреба преди основното ястие може да обезсмисли и най-добрите постижения на готвача трудещ се с пот на челото в кухнята. За това аз залагам на уискито. Вкусна вечеря, придружена с бутилка червено не много скъпо и здравословно вино и след това ароматно уиски с весели кубчета лед в чаша с широко гърло. Единственият проблем е,че не можем да се разберем с леля трябва ли първата чаша да бъде последвана от втора, трета и т. н. Много е консервативна.
хубавите ракии увреждат и джоба
Добро четиво като за празник.Класацията сигурно е справедлива,макар,че колкото хора толкова и мнения.Когато затваряхме главите за ЕС вижте за какво се договорихме:http://europe.bg/upload/docs/17_CONF_BG_13_04_bg.pdf
Иаключително полезна статия и навременна!Поуката е, че качествен алкохол и евтин-под 10 кинта-няма. А проблемът е,че качествените ракии бият по цена вносния алкохол-водка и уиски. Като се върна в Бг ми се пие някаква добра ракия,така, за адет и сантименти, само, щотовсе пак 40 кинта за половин литър, сори, предпочитам да си пия 12 годишно уиски. Бих прочел с удоволствие как се отнасят бг ракии в един и съш ценови диапазон с вносните уискита и водката. И не е ли по добре да пиеш масово вносно уиски пред елитна ракия, примерно, в диапазона 20 кинта, или в 25 , 30, 40, поцени, примерно на Метро
по нашите места, скъпото уиски е същото менте като евтиното, само че му е сложена по-така боя и есенция която да не бие на нещо познато/ ако имате път навън, си купувайте пиачка по летищата, все ще го доизлижете до следващата командировка
Присъединявам се към zemaria. Нека следващия материал в "e-vestnik.bg" на тема алкохол да бъде, струва ли си да кихнеш 40 лв. за 0,5 л. ракия "Солитер", когато за почти същите пари можеш да се сдобиеш с 0,7л. уиски "Cardhu" 12 годишно. Да не говорим, че в кварталния супер в момента Jack Daniels Tennessee Whisky ни вкарва в изкушение с една напълно приемлива цена от 16 и половина евро. При мен няма душевни терзания. Заложил съм на сигурното и провереното. Уискито.
а бе няма алтав дюлгерин/ шашави да ,ама алтави няма/ преди време си бях довел един работник(на тия дето им казват "майстор") да ми прави разни поразии из къщи/ и на обед пием по една малка пещерска(той това искаше)/ никога в 33 дни работа не пи втора чашка
Чича, склонен съм да ти вярвам. Не съм злобен човек, но ще кажа: ръцете им да изсъхнат на тези които си позволят да фалшифицират алкохола, този единствен наркотик, който все още не са ни забранили "изчадия" като "предателя" Гогбачов.
Мдаа... Джак даниелс е на много добра цена . На фришопа на финската граница е черен Джак Даниелс е 24 евро за литър .
Вова, елементарната сметка показва, че сто грама е 2,40€, или 0,70л. е 16,80€. Излиза долу горе същото. Но да ти кажа честно аз Jack Daniels Tennessee Whisky освен с черен етикет не съм виждал друго.
Джим Бийм е "наркотика" с който зарибих колегите . Беше извършен преход на бърбън.Е, и водката не е забравена:-) Сега, всяко пътуване до Финка и обратно е свързано с половин багажник поръчки от фришопа. В магазините /без фришопа/ , вносните марки алкохол са много скъпи. Почти три пъти по високи от фри..
Най-доброто scotch което съм пил e Cardhu от долината на Спейсайд в североизточна Шотландия, посетих и избата на място, иначе си заслужава да се се посети музея на шотланското уиски пред Замъка в Единбург. В БГ още не съм чул да е направен музей на ракиите с платен вход и дегустации. Иначе за всекидневна терапия предпочитам Irish whiskey Jameson.
Чича напомни ми случаят дето чорбаджията викал на дюлгерина: Майсторе, викам ти майстор, защото не знам как се казваш , ама като ти гледам майсторлъка явно трябва да ти науча името. И дюлгерството е като всяка друга професия. Има добри, има и такива дето не си уважават занаята.
А можеш ли да ни разкажеш в коя долина пи най добрия самагон и как беше обзаведен музеят там.
Свако, ако мислиш, че има кой знае каква разлика между самогона и джанковицата по българскте села,лъжеш се ..Аз съм пил самогон,производство на някаква винарна в ростовска/или ставрополска област/край . Беше много качествено питие,гроздово, ама и цената му беше поне 20 евро за литър . Музей има в Толиати/или някъде там...не съм бил, не мога да говоря .
В Рассия липсва културата на употреба на алкохол. Там аборигените смучат всичко което може да ги опиани. Дай на един бляд 50 грама най-качествено уиски или 200 грама току що сварен долнопробен самагон и той по еднакъв начин, на екс ще го присъедини към организма си. Блядска им работа.
братята пък ни се чудят, какво толкова и лижем на ракията а я пием със салатка от зеленчуци/ за силно питие, казва руснакът, си трябва силно мезе(закуска)/ дори и да нямаш възможност, пий го с хляб, но с домат или с кисело зеле си е самоубийство/ и хубави мезета имат пусти руснаци: 15-20 вида риби, сланини, хайвери, ...
Свако е бил гастарбайтер и никой ,уважаващ себе си руснак, не го е канил на гости . Такива обилно натрупани трапези, толкова много мезета, такова разнообразие от рибни и всякакви други ястия има в Русия .Ама трябва да са те поканили..а него не са.. Затова и приказва глупости .Пияниците са си пияници навсякъде , ако с такива е общувал, разбирам защо има такива изкривени представи .
Пробвайте от ирландското и то single malt. Бърбана ми сладнее, сина ми е по него, но то на младежа му дай сладичко.
Чиче най- добре ракия със сланина или шкембе, ама пустия му холестерол! Затова със зелено и много зехтин.
Чаве ти пък като украинец с сланина това да не влашки отел
В България от къде може да се купи Солитер за 40 лева?
Цени на твърд алкохол с днешна дата, магазин Сейнсбъри, УК Bushmills 10 Year Old Irish Malt Whiskey 70c-20 паунда Jack Daniel's 70cl-16 лири Glenfiddich Special Reserve Single Malt Scotch Whisky 70cl-£20 Courvoisier VSOP Cognac 70cl-£ 20-в Asda e 18 Martell Cognac, V.S. 70cl-18 Масови питиета-цена за литър, по празниците Смирнов-13-16 Тийчърс-15 Грантс, руски стандарт, Бифитър-13-16 Цена за 0,7-10-12 паунда Нормална цена-13-15
чавес, я прочети статията за холестерола от първа страница
Допреди 10-ина години пиех уиски, защото шефът на чуждата фирма, в която работех, купуваше питиетата от безмитните магазини, действително си бяха оригинални. Преди 2 години трябваше да черпя и купих три шишета различни марки от наши магазини - две по-скъпи (Глен Фидиш, другото не помня, само третото, най-евтиното - "Паспорт" беше читаво. А че ракията не може да се пие накрая, не сте прави. Съседите ни пият хубава ракия дори с кафе и шоколад, никак не е зле.
В България има нещо сбъркано в употребата на алкохол. По света най често започват с по нисък градус и го повишават .В България е обратното. Започва се с ракия и слабички мезета, а на виното и бирата се падат мръвките . Затова и количествата алкохол които един поляк или руснак изпива на трапезата са по вече отколкото един българин .
Водка,огуречик,водка,огуречик-вот и спился человечек.
Гоше, балканджия съм. Там навремето и сутрин да минеш някаде с ракия черпеха( сливова препечена) не се лигавеха с кафе, а пък със зелена салата хранеха магарета и кози - не било за хора зеленото.
@Вова "В България има нещо сбъркано в употребата на алкохол" "Затова и количествата алкохол които един поляк или руснак изпива на трапезата са по вече отколкото един българин ." Да знаеш много си се объркал.Тез народи където си ги изредил са под масата на една пета от "сесията",За това не са забелязали как я завършва Българина!
ех, весник...няма да споря..
Няма как да ти сипна от моята джанковица 70 гродосна (малко е престаряла),да я вдишаш само и тогава да разговаряме кой как!
Множко ще ми дойдат 70 градуса.Ама щом ти е сладко, наздраве...
Аз, честно казано, не съм убеден, че всички споменати ракии са дестилати. Имам съмнения, че доста от тях се правят по разни технологии на блендиране(смесване) на дестилат, спирт и ароматизатори. Дано не съм прав.
не виждам защо са изключени плодовите ракии. калвадосът е плодово високо алкохолно питие - в крайна сметка ракия по нашему, прави се от круши и от ябълки, не знам колко пъти се дистилира. но характерното е, че се пие след ядене, не преди. французи и италианци имат също нещо като сливовица.
На пазара няма никакви плодови, още по-малко ябълкова. Само сливова и тук-там рядко някоя кайсиева.
Прекрасна статия. Качествената ракия наистина е само при големите производители. Да ти сипнем от моята, дето не съм и слагал захар и съм си я правил само за себе си, почти винаги , ама 99% означава да имаш бързовар в главата утре. С уискитата е същото, ментета колкото щеш, най-вече Джак, Червено Джони, Бушмилс. Търгувам с алкохол и знайте че нищо над 12-15 годишно, с редки изключения, не се ментосва, не им е интересно. Също така има марки уиски или водка ,които не са известни, а са връх, ирландски - Клонтарф, Пауърс, шотландските са поне 20 вида - има ги и са по-евтини от червеното Джони. Изберете тях.
[...] Както вероятно се досещате, творческият ни безпорядък, по никакъв начин не се дължи на употреба или още по-малко на злоупотребата с различни, празнични сувенири, предимно с течно съдържание, а по-скоро на ужасяващото ни ежедневие. В интерес на обективността обаче, трябва да отбележим, че „подведени“ по някакъв начин от проведеното наУчно изследване от Иван Бакалов по повод българските ракии, както и направената от него в е-вестник, класация, решихме да проверим по емпиричен път, заключенията му. По обективни причини, проверката няма как да бъде извършена, като мислен експеримент, за това решихме, че ще направим известно отклонение от иначе праведното ни съществуване и закупихме с научна цел, поставената от големият учен и познавач в областта Иван Бакалов, перлова рИкия. Ноторно е известно, че сме дълбоко равнодушни към алкохолните напитки, а отношението ни към ракиите, принципно граничи с безразличие, така че сме напълно безпристрастни в оценката си. В крайна сметка, за наша, макар и неособено голяма изненада, Бакалов се оказа прав и въпросната перлова се оказа, едно наистина чудесно питие. Е, типично по нашенски има и един сериозен недостатък, в конкретния случай цената. Половинката шише се продава за цифром и словом двадесет лева?! Намираме горното за малко прекалено, доколкото литър ирландска ракия „Джеймисън“ ...още
се продава за трийсетина лева. А, дет се вика, жеймисънчето е толкова благо, че може да се ползва и вместо афтършейф. Би било грехота разбира се, но може да се ползва спокойно и по този начин. Докато перловата, няма да има същия ефект. [...]
На "Катаржина" ракията я има на пазара поне от 4 години. Намира се редовно във всички големи вериги магазини. Плодови ракии правят всички народи в Европа. Но само от плод грозде за доста малко. Сливовата не е типично българска ракия, даже не е типично балканска. В Сърбия например трябва да уточниш в кръчмата, че искаш гроздова, иначе ракията там по подразбиране е сливова. В Македония е гроздова по подразбиране, т.е. ясно е къде им е корена. В Унгария съм пил много добри сливови и крушови ракии. А имат една прасковена, която просто е прекрасна. Пил съм и унгарски домашни ракии, те предимно от костилкови плодове, предимно сливи. Италианската грапа е пълен боклук - парфюм със спирт. Имал съм шанса да опитам всякакви италиански ракии - боклук. За плодовите ракии във Франция даже няма да отварям дума - държавата произвежда питиета като арманяк и коняк - няма нужда да се напъват с пастиси и ябълкови ракии.
В ГДР (което беше де),пийвахме едно тяхно питие (25 град.) голяма сила.Свърши обаче тая "сила" по някое време. Та трябваше да изваждам "скритият запас"(добре бях го скрил) 70 града домашна гроздова, двойно прегорена.Забравих обаче да кажа на германчето "не пий като мен",щеше младо да си отиде.Хартиса някак,но пък захапа канелата на чешмата и искаше да погълне всички водни запаси на града.А викаше не ставала им водата за пиене!