Коя е най-добрата ракия на пазара? Топ 17 – класация на e-vestnik

Шарантските казани във винпром „Черноморско злато“ – Поморие. Подобни са на селските казани за ракия. Внесени са още при социализма и в тях години наред са изварявани българските коняци. Сега с тях варят и ракии. Тук идват и от други изби да си изваряват ракиите. Снимка: Иван Бакалов

На пазара има толкова много видове ракии, че потребителят не знае кое си струва парите и кое е най-добро. Всяка година излизат нови и нови марки, старите, вече познати ракии, си сменят етикетите и объркването става още по-голямо.
За да проучи човек всички ракии, трябва да опита поне 50 вида, при това не само по веднъж, защото те си сменят през годините качеството, да сравнява с други и т. н. Това е непостижимо и за период от 1-2 години.

Тази статия и класацията по-долу нямат нищо общо се рекламата. Пишещият тези редове проучва ракиите и производството на алкохол от началото на 90-те години, когато пазарът се изпълни с фалшификати – от имитации на известни ракии до нови марки с претенции, които продаваха за ракия смес от спирт и малко дестилат или направо чист спирт, ароматизиран.
Написаното тук е резултат от дълги наблюдения на производството у нас – и заводско, и домашно. За да мине някой по същия път, трябва доста да си измъчи черния дроб, затова е добре читателят да си спести някои усилия и да провери вече проверени неща, вместо да опитва всички ракии на пазара.
Подборът и оценките тук са лични, но се базират освен на вкусови предпочитания, и на технологии, и събрана информация за производството и производителя на съответната марка.
За всяка от избраните най-добри ракии на пазара съм дал пояснения как се прави, доколкото съм успял да събера информация и да я проверя.

Най-напред, у нас има погрешна масова представа за ракиите, която започва от домашното производство. За повечето хора гроздова означава ракия, направена от остатъка на произведеното домашно вино – изцедено смачкано грозде, залято с вода, после добавена захар и след това ферментиралите джибри са изварени на ракия. Това е масовата домашна гроздова в България. Дори в някои наръчници и справочници как се вари ракия, за гроздовата е описана точно такава суровина. Но това не е истинска ракия, още повече, че масово я варят нескопосно и въпреки това си я пият и се хвалят с нея, че била домашна и т. н.

Истинската гроздова се прави от цяло, неизцедено грозде или от бяло вино, при това не какво да е. В домашни условия такива ракии се правят рядко.
Това не значи автоматично, че купешките ракии са по-хубави. По-скъпите – да. Но повечето по-евтини купешки гроздови на пазара се правят от джибри, остатък от виненото производство, от винена кал и утайки от виното, от стари вина, дори от дефектни вина и др. Преработката на целия този материал е в заводски условия и се получава чисто питие, без вредности (за разлика от домашните), но не с най-добрите вкусови качества.
Повечето уважаващи себе си винарски изби и винпроми, обаче, правят и специални ракии, които са нещо друго. Разбира се, и цената им е друга.
Водоразделът в цената на хубавите, по-точно на истинските ракии, минава по границата 12-14 лв. и нагоре за бутилка 0,7 л. За бутилка 0,5 л цената на истински хубава ракия е от 10 лв. нагоре.

Ако трябва да се оценява по шестобалната система, ракиите под посочените цени варират в оценките от 4,00 надолу до чиста двойка. А топ ракиите са от 5,00 нагоре.

На горния рафт е популярната бургаска ракия
На горния рафт е популярната бургаска ракия „Бургас 63“, но тя не е най-добрата. На долния рафт са „Бургас 63 – Перлова“ (вляво) и „Бургас 63 – Barrel“ – тези двете са най-добрите с тази марка и едни от най-добрите български ракии въобще. Цената на „Перлова“ (0,5 л) е 22-24 лв. в магазина (18 лв. в „Метро“), а на „Barrel“ – 18-20 лв. в магазина. Снимка: e-vestnik
На горния рафт е популярната бургаска ракия Два вида скъпа Вляво се вижда най-скъпата троянска сливова, 25-годишна, цена около 50 лв. Вдясно е отлежала подбрана гроздова ракия на винпром Ракия Ракия Стралджанска мускатова за 13-14 лв. в магазина (0,5 л), една от най-добрите български ракии, запазва качеството през годините. Снимка: e-vestnikВ средата е по-рядко срещаната на пазара Пещерска специална с червен етикет на цена около 10-11 лв. в магазините (0,7 л). Да не се бърка с обикновените пещерски ракии. Някои предпочитат От карнобатските ракии тази -

Ето и оценките в класацията на e-vestnik (и бележките за всяка от тях по-долу):

“Solitaire”                6,00 (по-скоро изключение, извън класацията)

–––––––––
„Бургас 63 – Перлова“            5,75
„Пещерска мускатова”           5,75
специална селекция

„Пещерска отлежала“             5,50
специална селекция
„Стралджанска мускатова”    5,50
„Аламбик”                               5,50
„Цар Симеон“                         5,50
„Бургас 63 – Barrel“               5,50
„Врачанска теменуга“            5,50

„Бисерна мускатова“            5,25
„Quantum“                               5,25
„Сунгурларска специална“      5,25
„Пещерска специална”           5,25
(червен етикет)
„Културна”                                 5,25
„Поморийска мускатова“         5,25

„Русенски бисер“                  5,00
„Братя Минкови“                   5,00
„Шаровица”                            5,00

––––––-
„Троянска сливова” също е извън класацията. От нея се продават няколко вида 5- или 7-годишна, които си заслужават парите като пример за българска ракия.
––––––-

Изключението „Троянска сливова“ и плодовите

От класацията са изключени всички плодови ракии. Специално място, като изключение, заема обаче най-българската – сливовата. Троянската (и тетевенската) сливови ракии са най-оригиналните български напитки.

Отлежалата троянска сливова е най-оригиналната българска ракия. Гроздови ракии се правят навсякъде из Европа. Тази сливова е 7-годишна, около 15-16 лв. 0,5 л. Има и по-евтини, и по-скъпи. Винпромът е купен от чешка фирма. Снимка: e-vestnik

Защото гроздови ракии и брендита варят навсякъде в Европа. Но ако има българска ракия, която може да претендира за оригиналност и местни традиции, това е троянската сливова. За добро или за зло не се намери български инвеститор да купи винпрома в Троян. Сега той е притежание на авторитетна чешка фирма („Рудолф Йелинек“), която прави най-добрите чешки плодови брендита и ликьори. Тя купи преди това и тетевенския винпром.
Освен тези сливови ракии нито една плодова (кайсиева и др.) не заслужава да попадне в класация за най-добри български ракии. По начало плодовете съдържат пектин, благодарение на който се получава повече метилов алкохол. И в това е голяма разлика от гроздовите ракии. В плодовите също така има и др. проблеми  при приготвяне на материала за ферментиране, също и с някои фракции при дестилацията, но това е отделен въпрос. Затова принципно, плодови ракии, които не са двойно или тройно изварени, са рискови.
Най-чистият концентрат, който може да съперничи на уиски и водка по чистота, е гроздовата ракия.

Кои още са изключени от класацията и защо?

Освен избраните най-добри ракии, показани тук, има и други със същите цени, които съм изключил по няколко причини. Най-напред, постоянно излизат нови марки и трябва да мине време, за да се докажат.
Но от класацията на най-добрите български ракии съм изключил и някои авторитетни марки. Например „Сливенска перла”. Тя беше най-добрата българска ракия през 80-те години, първата прочула се специална ракия. Правеше се от грозде от ароматния сорт „перла” от района на Кортен, Нова Загора, Сливен. Днес почти няма такова грозде, лозята ги изкорениха, защото винпромите преди повече от 20 години спряха да го изкупуват.
Винпромът в Сливен „Вини Сливен” започна да прави „Сливенска перла” от грозде мускат отонел и тамянка още по време на комунизма. Отначало ракията беше безцветна като вода (или бяла, както казват разговорно). Сега е жълта, което иде да подскаже, че е отлежала в бурета. (Някои производители боядисват ракиите си, както се боядисват масовите марки уиски, или използват т. нар. дъбов чипс, с който оцветяват и вкарват малко вкус на дъб в питието).
Още една забележка: ароматните гроздови от хубави сортове въобще не трябва да отлежават в бурета – губи се ароматът и плодовостта във вкуса.

Винпромът промени „Сливенска перла” още по време на комунизма. Но до 90-те пак беше фантастична ракия. Сега от какво я прави, не знам. В никакъв случай не може да се каже, че е лоша, но не е същата като онази перлова ракия от началото на 80-те, дори от началото на 90-те.

Колона за дестилация на ракия във винпром „Черноморско злато“ – Поморие. Снимка: Иван Бакалов

От поморийските ракии тук са изключени повечето видове. От този винпром тук е класирана „Аламбик”, и два вида „Бургас 63”, които също се правят в поморийската изба). Освен тях в класацията на най-добрите може да се нареди и още някоя поморийска ракия, например „Поморийска мускатова”. Останалите ги изключвам, защото има нещо по-сухо и по твърдо във вкуса, в сравнение с подбраните тук ракии. Подозирам, че има и по-евтини дестилати сред тези, от които са купажирани.

Има още няколко елитни ракии, които не съм включил, например на винарска изба „Катаржина”, на „Тодоров” и др., които са много добри, но се намират по-рядко по магазините, някои са сравнително отскоро са на пазара и трябва тепърва да се доказват. Много винарски изби правят и ракии, без това да им е основно производство, ей така, за престиж. И правят много добри ракии, скъпи, но не се знае утре дали тези марки ще ги има въобще. И дали ще са същите след 1-2 години. Затова ги изключвам и тях.

Бележки за най-добрите на пазара

Слагам най-отпред като изключение ракията “Solitaire” („Солитер” – по едноименното елитно вино на „Домейн Бойар”). Не се среща навсякъде и е прекалено скъпа. Но е пример как се прави елитна ракия. Тя е от мускатови сортове, подбрани ръчно, след това направени на вино специално за ракията. Както има вино от едно лозе (single vineyard), така и тази ракия е от едно лозе. Тук ще направя едно отклонение – бялото вино за ракия се различава от обичайното бяло вино. Наричат го още мътно вино, не се филтрира, утаява. Но в него няма и консерванти и стабилизатори, както в другото. Основен консервант е сернистата киселина. Без нея бялото вино няма да изтрае и година-две. Тя се преобразува в серни съединения, които пазят виното от окисляване. Те постепенно неутрализират кислорода и се разграждат след 1-2-3 години. Но във вино за ракия такива не трябва да има. Защото при дестилацията преминават в ракията и то в по-голяма концентрация, отколкото в бялото вино. И от тях може да боли глава. Затова много ракии, които се правят от стари вина, от дефектни вина, от разни утайки и винена кал, имат този основен дефект.

По принцип и хубавите ракии, направени от вино специално за ракия, каквито са повечето от подредените тук, се правят като купажи от различни дестилати. Винпромът преработва на вино някой хубав ароматен мускат например, после го купажира с други дестилати, не толкова ароматни, но пък с по-плътен вкус. Някои смесват дестилати от колони с такива, направени в казани с прекъснат цикъл и т. н.

Ракия „Солитер“ (вляво) – нещо като „Ролс Ройс“ сред българските ракии, не само заради цената (40 лв. 0,5 л). Направена от специално приготвено бяло вино от мускатови сортове, изварена в шарантски казани. Има най-високата награда „Gold Trophy“ от конкурса в Париж. В средата е ракия „Quantum“, купаж от подбрани дестилати – мускатови и др. Цена около 11-13 лв. в магазина (0,5 л). Вдясно са „Бисерна мускатова“ пак от Сливен и „Стралджанска мускатова“ лимитирана серия (около 14-15 лв. 0,5 л.). Снимка: e-vestnik

Ракията „Солитер” очевидно е направена от перфектно вино, сварена е в шарантските казани в избата в Поморие. Такива казани, в каквито се вари коняк във Франция, има само във „Винпром Поморие”, където и други производители ходят да си изваряват дестилати (виж снимката). Най-просто казано шарантските казани са като домашните селски казани за ракия. Разликата от дестилационните колони за ракия е голяма. В колоните има непрекъснат процес на изваряване. От едно място в колоната влиза ферментирала течност и се изварява, като от една точка излиза дестилатът, а по-тежките фракции излизат по-надолу в колоната. И се получава чист дестилат около 65-70 градуса. С такива колони може да се извари и чист спирт 96 градуса.
А шарантските казани или селските казани са с т. нар. прекъснат процес. В началото, в средата и в края на дестилацията излизат различни фракции. После процесът се прекъсва и казанът се зарежда отново. И точно тук е и бедата, и някои предимства. Лошите майстори не могат да отделят добрите фракции при варенето от лошите. Единственият им уред за контрол е спиртомерът. Знае се, че в началото излиза отровен метилов алкохол. Това сравнително лесно се преодолява. Но в края на дестилацията излизат тежки фракции, които вредят на черния дроб, макар че същевременно носят аромата на питието. И е голяма тънкост едновременно да направиш чисто питие, и да извадиш аромат и вкус. Например по селата в селските казани варят ракии, които са ароматни и приятни на вкус, което обаче не им пречи да са вредни за черния дроб.

Та, с две думи, ракията „Солитер” е пример за майсторство да извлечеш чисто питие и ароматно, и вкусно едновременно. Може да се нарече „Ролс Ройсът” на ракиите, не само заради цената си – 40 лв. за бутилка 0,5 л.

Като най-добри в челото на класацията се нареждат две ракии – „Бургас 63 Перлова” и „Пещерска мускатова – специална селекция”. Те са като „Мерцедес” и БМВ, да кажем. Всеки си има предпочитания.
„Бургас 63” е известна ракия, но погрешно известна. Масово хората пият онази в тъмнозелено шише, 0,5 л. А по-хубавата „Бургас 63” е „Перлова” (22-24 лв. 0,5 л), също и „Barrel”. Първата е от сорта „перла”, който е на изчезване. Винпромът намира някъде по южното Черноморие и го изкупува. Ароматът на перла не може да се сбърка. Усеща се, че в ракията има перла, дори вкусът е плодов, леко сладни. (Забележка: по характерен начин сладнят ракиите, изварени в казан, а не в колона. Но това не трябва да се бърка с шашмите, когато се добавя захар, за да стане по-пивка. Захарта е масова практика при водките).

Стралджанска мускатова за 13-14 лв. в магазина (0,5 л), една от най-добрите български ракии, запазва качеството през годините. Снимка: e-vestnik

Някои харесват повече по-евтината (но пак скъпа) „Бургас 63 Barrel” (около 18 лв. бутилка 0,5 л), която е от мускатови сортове, може би и малко мискет. Според мен „Перлова” е номер едно на марката „Бургас 63“. Отлежава в стари бъчви, които преди това са изхабени, използвани за вино. Дъбът не се натрапва в ракията, нито е туширал аромата и вкуса. Можеш да изпиеш набързо бутилката, без да се напиеш, само се омайваш. Но хубавата ракия не е за напиване, а за кеф и не трябва да се хаби като обръщаш бързо чашката, без да се замислиш.

С подобни качества е мускатовата специална селекция на „Пещерска”. Много ароматна, много плодова и мека същевременно. Пещерските ракии доминират на пазара, най-вече с евтините си варианти. Те са добри масови ракии, но истински хубави са скъпите.

Следват няколко ракии, за които е трудно да се каже коя е по-добра – „Пещерска отлежала” в ниско порцеланово шише, „Стралджанска мускатова”, „Цар Симеон”, „Бургас 63 Barrel” и „Врачанска теменуга”. (Сега поморийската изба пусна и „Бургас 63 – траминерова”, но е рано да се подрежда до другите, ще изчакаме).
По качество на материала, ароматни и вкусови качества, те са много близо и всеки може да подрежда една от тях по-напред от друга според личните си предпочитания. За мен са на едно равнище, макар да се различават по стил, вкус. По-различна като стил сред тях е „Аламбик”, изварена в шарантските казани на поморийската изба, тя е и доста скъпа – около 30 лв. бутилката.

Поморийска мускатова, цена около 11-12 лв. Да не се бърка с другите видове – специална, отлежала и т. н., които са със същото шише и етикет. Снимка: от официалния сайт на винпрома в Поморие.

Следват „Бисерна мускатова” на „Домейн Бойар” – от мускатови дестилати, с много добро съотношение на цена-качество. Тя може дори да се нареди в горната група. Малко по-скъпа от нея е новата „Quantum”, също кръстена на едноименната серия вина, направена предимно от мускатови дестилати. Двете си съперничат като качество, въпрос на лични вкусови предпочитания.
„Сунгурларска специална” (да не се бърка с „отлежала”) е с неизменно качество вече години наред, една от топ-ракиите на пазара. Прави се от подбрани сортове (мускат преобладава), които първо се преработват на вино, специално за ракията. Дори етикетът й е неизменен години наред. В последните години се продава с дозатор, за да се предотвратят фалшификациите и повторно пълнене на бутилката.
От по-евтините елитни ракии трябва да се посочи като номер едно „Пещерска специална” с червен етикет на цена 10-11 лв. в магазина за бутилка 0,7 л. Някои предпочитат „Пещерска отлежала” в матова бутилка, която е малко по-скъпа, но тази с червения етикет е по-ароматна и по плодова. Като съотношение цена-качество тази ракия е трепач.
Тук се нарежда още една по-рядко срещана, но все пак наложила се от няколко години марка – „Културна” на изба „Карабунар” (около 16 лв. 0,5 л). Малко по-долу е и „Шаровица” на същата изба (около 13 лв. 0,5 л).

Сред топ ракиите се нарежда и „Русенски бисер” (за около 12 лв. бутилка 0,7 лв.). Това е едновремешната бисерна, която се правеше пак в русенския винпром от мускатови дестилати. След като „Домейн Бойар” и американските им съдружници продадоха винпрома, те запазиха марката „Бисерна” за себе си и затова сега русенската леко си промени името. Тя също е ракия трепач за такава цена.

„Братя Минкови” е единствената карнобатска, която слагам в топ ракиите. Тя е сравнително отскоро на пазара и, макар че е много качествена, се отнасям с известни резерви – да видим занапред. Останалите карнобатски не са толкова елитни. Мускатовата е добра, но повече като цена, отколкото като вкусови и ароматни качества.
Потребителят не трябва да се води по разните медали и награди от български конкурси. Важно е да опита и сам да прецени. При това не по веднъж, случайно, в компания, а целенасочено да опита по 2-3 пъти с различно ядене и по различно време една и съща ракия, за да може да си състави по-точно преценка. Случва се някой да опита веднъж някоя марка, след половин една година да я опита втори път в друго настроение, с друго ядене, или вече подпийнал, и да каже – „Абе, не е същата”. Това е погрешно. Нужни са по-продължителни и трайни впечатления.
Класацията тук може да послужи като база за сравнение.

За ракията всеки у нас има мнение и всеки си държи на своето – еди коя си била менте, спирт и есенция и т. н. Любопитно, но някои мускатови са толкова ароматни, че мнозина потребители се съмняват, че в тях има есенция. Аз лично съм варил мускатови и перлови домашни ракии от цяло грозде, а не от джиброви остатъци, при това подбрани сортове, и съм се убедил, че миришат много силно, и мнозина си ми казвали, че това е есенция.
При сляпа дегустация на вина и концентрати съм виждал комедийни оценки, особено от масови потребители – евтини питиета им харесват повече от някои висококачествени. Така че, който чува разни категорични оценки за ракиите, да не ги взима много насериозно.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.