Децата на Острова

vesko-paunov1.gifВинаги съм смятал, че човек трябва да мисли положително. Когато отида някъде най-напред гледам да видя хубавото. Познавам обаче хора, които най-напред търсят кусурите, пък за хубавото…
Така един познат, като дойде за пръв път в Лондон и минахме по улиците на Нотинг хил, където всяка година през август се отиграва един от най-големите карнавали в света (изключвам този в Рио де Жанейро), веднага си направи извода, че британската столица е ужасно мръсно място, виждайки последиците от купона. Може би трябваше да го събудя в три часа през нощта и да го върна в Нотинг хил, за да види как „армията по чистотата” от една кочина отново прави елитен лондонски квартал.

Пиша тези редове обаче по съвсем друга причина.
Човек може да открие много хубави неща в чужбина. Още по-хубаво е, ако може да пренесе частица от тях в родината си (говоря най-общо, като визирам, разбира се и чуждия опит и многото „трески за дялане” у нас). Има много за какво да хвалим Запада, но от известно време, следейки случая с отвлечената в Португалия 4-годишна Мадлин Маккан, в мен напира и гняв.
Ако говорим за деца, възпитание и отглеждане, Великобритания далеч не е на нивото на България. Не го казвам аз. Тази година излязоха десетки статистики за това, че британчетата са едни от най-нещастните деца в света, че им липсва топлата грижа, че им куца образованието и какво ли не още. Много съм склонен да смятам, че за това са виновни родителите, независимо дали корените на проблема са икономически, социални или каквито и да било други. Подобно на много други места, като изключим членовете на една богата прослойка, които, ако не успеят да намерят време, поне може да си позволят да наемат подходящи кадри за отглеждане и възпитание на децата си, докато те трупат парички, в останалите случаи е страшно (меко казано).

Ако наблизо до вас се намира млада британска майка, обикновенно с 2-3 деца, ще ви се надуе главата от нейните крясъци „Stop it! (Спрете!)” по вършещите бели малчугани, докато тя бегло ще вдигне глава от разтвореното на коленете й клюкарско списание. Системата на възпитание „Stop it!” явно не дава плодове.

Правят ми впечатление тези неща, понеже станах родител на стари години и много ясно си давам сметка колко деликатно нещо е възпитанието на децата. Колко много грижи и внимание изисква детето (независимо дали е родено в Камчатка или под колоната на адмирал Нелсън). Колко много топлина му е нужна.

Тук на Острова, за разлика от толкова други неща, милите семейни сцени не са традиция. Сигурно и на младите майки не им е лесно, тъй като факторът „баба” не съществува. Някои казват, че това е за добро, но аз изобщо не съм сигурен.

Веднага се срещам за една друга част на света – Боливия, където екскурзоводката (англичанка) още първия ден ни обърна внимание на това колко са нежни боливийките (предимно от племената кечуа и аймара – потомци на древните инки) с техните деца. „Вижте само как ги гушкат! А са бедни, много бедни…”, и досега звучат думите й в главата ми.

Тя, бедността, в случая, е доста относително понятие. Да не говорим, че бедността и човещината не са взаимно изключващи се понятия, а напротив – нищо, че светът много се промени през последните години.

Но да се върна на сладката Мадлин.
Една вечер, докато родителите й вечеряли в ресторант съвсем наблизо (50-ина метра) в португалския курорт Плая да Луз, тя изчезнала от стаята, където спяла със своето братче и сестриче.
Трагедията е голяма. Родителите са покрусени. Издирването не дава резултати. Пресконференция след пресконференция. Снимките на лъчезарната Мадлин и на помръкналите й родители обиколиха света. Има непотвърдени сведения, че детето е видяно в Мароко или други части на света, което още повече „натоварва” обстановката.

Родителите започват кампания за издирването на Мадлин. Тръгват на обиколка из Европа да призовават туристите, които по време на инцидента са били в курорта, да си спомнят ценни подробности. Но, не щете ли, по време на пресконференция в Германия, журналистката от германската национална телевия Сабине Мюлер пита двойката какво ще каже за твърденията, че може би те имат пръст в отвличането на детето и че поведението им не е адекватно. Гръм и мълния!

Не знам какви са точно помислите на може би прекалено мнителната журналиста. Нямам никакви основания да смятам, че родителите са замесени, но нейният въпрос отприщи у мен лавина други въпроси.
Още от началото на този случай ми направи впечатление, че на Острова никой не написа нито дума за това, че тези родители все пак са оставили децата си без надзор. А това са малки деца. Моята дъщеря е на 2 години и 4 месеца и добре знам, че малко дете не е добре да бъде оставено само в стая, още повече на чуждо място. Дори само да се пробуди и да не види познатите лица наоколо може най-малкото доста да се уплаши.

Знам, че отивам в крайност. Сигурен съм, че Кейт и Джери Маккан безумно обичат децата си и са много грижовни родители, както те се защитиха от германската журналистка. Знам, че моментът е прекалено деликатен да се търси някаква вина у тях. Някой ще каже: „Е, нали трябва да има виновен, дай сега да обельосаме родителите?”. И все пак…

Може би точно в такива моменти трябва да се обръща внимание и на такива въпроси. А Великобритания плаче за тези въпроси. Аз лично не се изнанадах от въпроса на Сабине Мюлер. Тук обаче никой не го задава. А трябва (колкото и да не обичам тази дума).
Иначе, да пази Господ, както се казва! Каква по-голяма трагедия от станалото.
Ще разкажа и един любопитен случай от Острова, пак свързан с деца.

Тези дни арестуваха двама безработни, които умело използвали децата си, за да живеят охолно за сметка на данъкоплатците. 57-годишиният непоправим комарджия Дейвид Уилшоу и 58-годишната му партньорка Нанси Стивънсън, която е алкохоличка, лъгали данъчните власти в продължение на четири години, че имат 16 деца и „изработили” системата с повече от 125 000 паунда. Звучи като виц, ама не е.

Дейвид и Нанси най-напред подали документи за детски помощи за двете истински деца на жената. Когато обаче установили, че никой не им поискал сертификати за тяхното раждане или какъвто и да е друг документ, те си „измислили” още 14 деца. Така получавали по 400 паунда всяка седмица, които харчели за комар и алкохол.

Не знам дали разведрих атмосферата, но при такава дупка в системата звучат доста нелепо писанията в някои вестници, че напливът от деца на източноевропейски имигранти едва ли не е изправил социалните служби „на нокти и кътни зъби”. Не че им е лесно (на социалните служби).
Много социално стана. Малко нетипично за лятото с хладни бири и плажни чадъри. Но… какво да се прави – доброто и злото си вървят ръка за ръка. Така е устроен този иначе прекрасен свят.

Писмо от Лондон
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.