2011 година – ужасна за Гърция, успешна за Турция

2011 – кошмарна година за гърците

в. Етнос

Годината, която си отива, остави една Европа без блян, остави стария континент да затъва в икономическата криза, а гръцкият народ да понесе най-насилствения спад на жизнения си стандарт за последните 60 години. Нека повече да не се връща една толкова отвратителна година като тази, която свършва! Няма съмнение, че за гърците 2011-а бе със сигурност най-лошата година след края на Втората световна война и Гражданската война. Целият ни народ не само претърпя най-насилственото понижаване на жизнения му стандарт през последните 60 години, но и вече навлезе в орбита на икономическа и социална нищета, която за момента показва, че е на път да го тласне към пъкъла, без каквато и да е надежда за бягство от там.

Управлението на Георгиос Папандреу се оказа пагубно. При това до такава степен, че и най-вероятните негови приемници на лидерския пост в ПАСОК считат за необходимо да се отрекат от това управление, дори и това да е лицемерно за тях, тъй като те все още се надяват, че могат да бъдат избрани на председателския пост в тази до неотдавна мощна партия, създадена от Андреас Папандреу.

Цялата 2011-а бе за гърците една безкрайна Голгота. За късметлиите икономическото сгромолясване бе от порядъка на 20 на сто, за мнозина бе 30-40 на сто, уволненията пък бяха за най-нещастните. Гърция се превърна в страна, потънала в морето на мизерията и отчаянието.
Отиващата година е най-лошата и за останалата част от Европа с изключение на Германия. Ресткрикциите са навсякъде. Социалните договори се провалят.

„Европейският блян“ се превърна в кошмар. Еврото се клати със страшна сила. Почти никой от народните и социални слоеве не вярва вече в европейската интеграция. Европа загуби привлекателната си сила и буди отвращение, тъй като се възраждат с нова сила националистическите и расистки стереотипи, доминирали десетилетия наред преди това.

В Европа цари атмосфера, типична за периода между двете световни войни. Тя напомня за нещо от 30-те години. От една страна, икономическата криза галопира и съсипва, както и тогава, десетки милиони човешки живота, а от друга, се търсят решения извън институционалните марки в управлението на европейските страни. Хората гласуват за едни, а ги управляват други. Упадък. Тогава е имало безсилие за намиране на демократично решение, сега пък се прибягва до „технократите“.

Германия е щастлива с отминаващата година. Налагайки без колебание своята политика на останалите държави членки от еврозоната и ЕС, Германия взима участие в нови сектори, укрепва и задълбочава хегемонията си в Европа. Войната даде решение на страшната криза от 30-те години.

Тя причини невиждани катастрофи, капитализмът се преструктурира и изгради, това, което бе сринато със земята, но заплати тежка цена, като загуби почти за половин век страните от Централна и Източна Европа, преминали под контрола на тогавашния страшен противник – Съветския съюз. Такава война сега никой не очаква. Не е изключено обаче една тотална икономическа война да причини милиони социални жертви.

2011-а роди надежди, които до голяма степен бяха опровергани в арабския свят. Във всички монархистки прозападни режими, революционерите бяха потушени. В Египет революцията бере душа. В Сирия бунтът бе потопен в кръв, както и в Йемен, където все още е неизвестно дали ще победи. Само в Тунис бунтовните взеха превес.

Още една арабска държава, Либия, богата на нефт и газ, стана през 2011 г. жертва на военна офанзива от страна на САЩ и НАТО плюс други техни съюзници с цел заграбване на енергийните й богатства. Либийският режим бе свален, Кадафи бе убит. Както впрочем стана в Ирак със Саддам Хюсеин. Само че Европа не се противопостави

Турция изпраща успешна икономическа година, но 2012 й предлага нови предизвикателства

Нахиде Дениз

2011 година бе изключително успешна за развитието на турската икономика. Растежът, който постигна страната, изненада дори най-големите скептици. През първата половина на отиващата си година бе осъществен растеж от над 10 процента. Икономическото развитие продължи и през третото тримесечие, когато страната отбеляза растеж от 8,2 на сто, с който турската икономика се нареди на второ място в света след Китай. Този растеж бе осъществен на фона на спад на икономиката в еврозоната, а специалистите отдадоха това развитие на голямото вътрешно търсене, ниските лихви и стабилните капиталови потоци. Сред проспериращите сектори на първо място се нареди строителството.

Междувременно инвестициите в частния сектор през 2011 г. нараснаха с 30 на сто, а безработицата, която през 2010 година бе на равнище от 11,9 процента, през втората половина на 2011 г. спадна до 9,4 на сто. „Благоприятното икономическо развитие прави страната привлекателна за европейските инвеститори. Придобиването на недвижими имоти тук носи двойна изгода: инвеститорите влагат средства в един развиващ се пазар, а от друга страна покупката на имот като актив може да се използва и за собствени нужди“, казва заместник-председателят на британско-турската търговско-промишлена палата Дейвид Уокър.

Турция реализира в Европа 60 процента от износа си. Това показва колко нужна на Турция е една силна еврозона, за да запази тя растежа си, изтъкват икономисти. От друга страна турският износ за страните от Близкия изток и Северна Африка е 22 на сто. Турция положи много усилия, за да спечели нови партньори и нови пазари сред страните от региона. Тази политика я постави в конфликт със западните държави по някои от основните им приоритети.

Икономическият просперитет стои в основата и на възходящата подкрепа за управляващата Партия на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Тайип Ердоган, която на парламентарните избори на 12 юни 2011 г. спечели за трети път властта, като събра 54,8 на сто от гласовете. За пръв път от 50 години насам една политическа партия в Турция спечели властта за трети път.

ПСР има достатъчно основания, за да е доволна от постигнатото през 2011 година, но някои анализатори се питат дали това ще е достатъчно, за да се запази единството и непоклатимостта на тази политическа формация. Неяснотите около бъдещето на мандата на турския президент Абдуллах Гюл разединиха някои среди в управляващата партия.

МОДЕЛ ПУТИН-МЕДВЕДЕВ ЗА ТУРЦИЯ?

Към края на тази година, на 26 ноември, турският премиер Ердоган претърпя операция на дебелото черво. Отсъствието му за няколко седмици от политическия живот предизвика спекулации, че между функционерите на ПСР се води борба за надмощие. Повод дадоха и неяснотите около бъдещето на мандата на сегашния президент Абдуллах Гюл.

Гюл бе избран през 2007 г. за президент с мандат за 7 години, но впоследствие същата година бе предложена и приета конституционна поправка, с която мандатът на държавния глава се намалява на пет години и се осигурява възможност той да бъде преизбран чрез преки избори. Неяснотата е около това дали сегашният президент трябва да остане на поста за пет или за седем години, иначе казано дали ще има избори догодина или през 2014 г.

Разцеплението в редовете на ПСР стана явно и когато президентът наложи вето на закона за намаляване на наказанията за корупционни схеми във футбола, приет с гласовете на депутатите от управляващата партия. Законът бе гласуван за втори път без промяна и в крайна сметка на президента не му остана нищо друго освен да го одобри.

„Бюлент Арънч е човекът, който изглежда най-много се стреми към премиерското кресло, ако Ердоган го освободи през 2012 г.“, казва турската социоложка Айнур Мерт. Тя припомня, че според някои лансирани твърдения е възможно на парламентарните избори през 2015 година ПСР да се яви с Абдуллах Гюл начело. Отдавна се говори и за амбиции на Ердоган да стане президент в бъдеще, но в такъв случай може да се очаква той да потърси разширяване на президентската власт в Турция, казва тя.

„Това ще е смяна, подобна на модела Путин-Медведев в Русия. Но амбициозният Ердоган в никакъв случай няма да се задоволи със символичната власт, която притежава президентската институция, и ще иска да разшири правомощията, като въведе президенстко управление, подобно на това в САЩ“, коментира още Мерт. Според анкета, публикувана от сп. „Икономист“ обаче, ако сега имаше избори, една трета от турските избиратели не биха гласували за ПСР без Ердоган.

На фона на очерталите се вътрешнопартийни различия, се задълбочават и пукнатините, появили се между турския премиер Ердоган и мюсюлманския лидер Фетуллах Гюлен, който живее в Америка и се счита за изразител на умерения ислям, както и между Ердоган и турския елит, т.н. „бели турци“.

Партията на справедливостта и развитието ще се изправи пред редица нови предизвикателства догодина и може да се очаква, че проектът за нова конституция на страната, който трябва да бъде изготвен през 2012 година, допълнително ще нажежи страстите. Вече стана известно, че движението на Фетуллах Гюлен е подготвило проект за конституция, в който някои основни пунктове се различават от тези на ПСР. Засега обаче Ердоган държи здраво юздите както на ПСР, така и на управлението.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.