Ирак се включва в антизападен „шиитски полумесец“

Правда.ру

Действията на САЩ пет години след екзекуцията на Саддам Хюсеин може да превърнат Ирак – досега основен противовес на Иран в региона – в твърде важна част от антизападен шиитски полумесец. Експерти отдавна предупреждават за възможен „ирански реванш“ в Ирак след изтеглянето на американските войски.

Засега е рано да го обявим за факт, но последните събития подсказват прогнози, печални за мнозина. Сред първите тревожни сигнали за САЩ бе нежеланието на днешното иракско ръководство да остави на своя територия три-четири хиляди американски войници като гарант, че ще бъдат спазени интересите на Вашингтон.

Иракските лидери бяха съгласни да ги оставят при едно условие: САЩ да се откажат от имунитета срещу наказателно преследване за най-демократичните войници в света, прочули се през окупацията на Ирак с подвизи като масови убийства на мирни жители без съд и изнасилвания на малолетни момичета. Обама не склони – напълно обяснимо.

„Проиранското лоби си показа зъбите!“ – вдигнаха тревога американски експерти. И сега, след като се изтеглиха войските на САЩ, шиитските лидери решиха да покажат „кой е стопанинът“ в Ирак. А нали съвсем доскоро докладчиците на Обама тържествено заявяваха, че „опитите на Иран да подчини Ирак на своето влияние, както и да заеме доминиращи позиции в арабския свят, претърпяха крах“, че „Иран не успя да превърне Ирак в доминион, изграден по негов образ и подобие“, че „иракчани се движат към създаване на независима демократична държава“, че „Ирак и Иран имат съвсем различни визии за бъдещето“ и че според анкети едва „14 на сто от иракчаните имат положително мнение за Иран“.

Но ако до неотдавна мнозина в САЩ вярваха в „тържеството на иракската демокрация“, днес Вашингтон се тревожи все по-силно за съдбата на Ирак: Иран започвал според него да поема контрола върху управлението на политическите процеси в страната и „да настройва иракското ръководство против САЩ“. Администрацията на САЩ упорито отказваше да вярва в това и отправяше предупредителни изявления към Техеран – в смисъл, че при нужда 40-хилядната групировка американски войски, оставена в Залива, може лесно да влезе там.

Иранското влияние в Ирак обаче расте без никакви силови акции от страна на Ислямската република, способни да предизвикат подобна реакция. Всъщност иракските шиити, които са на власт, правят всичко възможно в интерес на Техеран. Ще посочим за пример започналите още през октомври масови арести на баасисти, уж подготвяли заговор срещу представители на шиитите в Ирак. Което целеше главно да обезвреди „старата гвардия на Саддам Хюсеин“ – армейските офицери сунити. Първо, по този начин премиерът Нури ал Малики премахваше конкуренти, оспорващи властта му; второ, изолираше критици на „иранската ориентация“.

При все че това предизвика брожения и открити прояви на сепаратизъм в сунитските провинции, иракските шиити явно спечелиха първия рунд от борбата за власт. Допълнително го потвърждава фактът, че Ал Малики посегна на самия вицепрезидент Тарик ал Хашеми, принуден да избяга в автономния иракски Кюрдистан.

В началото Ал Малики впрочем не се очертаваше като проиранска фигура, както всъщност и мнозина шиити. Борбата за власт с местните сунити обаче му налага в една или друга форма да приема помощ от Иран. Колкото до фигури като Муктада ас Садр с неговата „Армия на Махди“, демонстрирала реална сила по време на окупацията от сили на САЩ и неразгромена за разлика от много сунитски групировки, подобни хора действат все по-активно на иракския политически хоризонт.

Ас Садр призовава премиера Ал Малики да не се задоволява с полумерки спрямо сунитската опозиция и му посочва, че е необходимо в отговор на „стачката“ й в правителството и парламента направо да разпъди такива депутати и министри. И премиерът до голяма степен действа според желанията на Ас Садр.

Но и това не е всичко. Проиранското лоби вече е издействало Ирак все повече да се превръща в свързващо звено между Техеран и Дамаск. Достатъчно е да припомним първото гласуване на Ирак в Арабската лига по сирийския въпрос. И макар че след мъмрене от САЩ Ал Малики формално подкрепи санкциите срещу Асад, на практика не го стори.

Освен това, напоследък сирийската опозиция все по-често се оплаква, че в потушаването на протести в Сирия активно се включват иракски бойци от „Армията на Махди“. Преки доказателства няма, но има косвени. По всичко личи, че „бойците на Ас Садр“ участват в ликвидирането на сунитски радикали, прехвърляни в Сирия през иракска територия, докато са още в Ирак. В коментари за действията на Арабската лига по сирийския въпрос самият Ас Садр я обвинява, че предава интересите на арабите. „Сирийските революционери“ също си изпатиха от него, загдето „прилагали методите на Ал Каида на сирийска земя“.

Въпросът обаче не опира само до Ас Садр. Тези дни Салам ал Курайши – съветник на иракския премиер по икономическите въпроси, забрани на Турция и Йордания да транспортират товари през Ирак. Ще припомним, че търговското ембарго срещу Сирия бе съществен удар и по тези държави, тъй че те се опитваха да минимизират последиците, използвайки иракския трафик. Но не би. При всяко положение поведението на Ирак затруднява свалянето на Асад и Западът е изправен пред реалната заплаха да се формира блок – „шиитски полумесец“, от Средиземно до Каспийско море.

Естествено, американците могат всеки момент отново да вкарат войски в Ирак. Днес обаче това явно не влиза в плановете на Обама – той тръгва на избори под знамето на миротворец, „спрял разорителната война“. Още повече че едностранните действия на Ал Малики не са достатъчно основание за ново нахлуване в страната.

Американците се канят засега да възпират нарастващата активност на Иран в Ирак с помощта на Саудитска Арабия. Без промени в методите за въздействие – използване на сунитски екстремистки групировки. Неслучайно напоследък обкръжението на Ал Малики отбеляза видимо засилване в дейността на „бандите, свързани с Ал Каида“.

Възможностите на тези „банди“ обаче са твърде ограничени. При това иракските силови структури извършиха в последно време няколко сполучливи специални операции и силно удариха терористите, захранвани със саудитски пари. При всяко положение, без да се прекрати иракският трафик, ще е доста трудно Асад да бъде свален. Тъй че американците явно избързаха с изтеглянето на войските си от Ирак. А вероятно и със свалянето на Саддам Хюсеин – в негово лице бе премахнат кажи-речи единственият сериозен противовес на иранските амбиции в региона.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.