Приказка за двете Кореи

сп. Форин полиси

Военен парад в Северна Корея. Снимка: kreml.org

Ако гледаш погребението на Ким Чен-ир по англоезичния канал на китайската централна телевизия Си Си Ти Ви, може да ти бъде простено, ако сметнеш, че Северна Корея е прогресивна страна, която върви към успех с големи икономически реформи.

Докато коментатори в Ню Йорк и Сеул критикуваха неспособността на режима да оцелее или заливаха със студена вода възможностите за мир, китайски коментатори в англоезичната официална държавна медия приветстваха Ким Чен-ир за мъдростта му да признае ефективността на китайския модел на чуждестранни инвестиции.

Репортери на Си Си Ти Ви предвиждаха с упорито незнание, че Ким Чен-ун, двадесет и няколко годишният наследник и нов върховен лидер, ще консолидира още повече победата на пазарните принципи и следователно ще гарантира жизнеспособността на Корейската народнодемократична република.

Повтарян няколко пъти по време на предаваната на живо, но с прекъсвания, траурна процесия, разказът на китайската телевизия за живота на Ким Чен-ир представи различни вариации на икономическата тема. Телевизията представи Ким като вдъхновен от Китай реформатор и сила за регионален мир и възторжено описа различните му пътувания до Китайската народна република.

Докато огромните бузи на Ким Чен-ун изпълваха екрана, китайската телевизия разграничи севернокорейските изблици през 2010 г. – потопяването на южнокорейския военен кораб „Чонан“ и обстрелването на остров Йонпьон – от младия наследник, за който се носят слухове, че стои зад подобни провокации.

Вместо да се съсредоточават върху военните му връзки, анализатори от китайската телевизия изтъкнаха чуждото образование на Ким Чен-ун и коментираха, че петте години, които е прекарал в Швейцария като тийнейджър може да се приемат за знак, че при неговото управление ще има „по-голямо отваряне и повече реформаторски мерки“. Като че ли с приказки от този род нещата наистина могат да се променят.

Иначе казано, Пекин има основателни причини да покаже подкрепа за Пхенян пред западния зрител. Китай наистина рискува много престиж и пари по въпроса Ким да приеме икономически реформи в китайски стил. Освен развитието на финансовите възможности по границата, Пекин отказа да критикува Пхенян за провокациите му (с изключение на втория ядрен опит през 2009 г.) И няма съмнение, че Китай предпочита независима Северна Корея, тъй като обединеният полуостров, неизбежно ръководен от Сеул, ще означава американски военни в страна, граничеща с Китай.

Въпреки това в по-неофициалната китайска преса се говори по-нюансирано за Северна Корея. Въпреки публикациите в големите официални китайски медии като Синхуа или англоезични вестници като „Глобал таймс“ и „Чайна дейли“, много влиятелни китайски интелектуалци и създатели на външна политика споделят вижданията си в по-специализирани публикации, че Северна Корея е несигурна и нестабилна.

Освен установените от китайската комунистическа партия параметри, че Ким Чен-ун е лицето на стабилността и засега икономическите ангажименти трябва да бъдат запазени, практически всичко друго може да бъде дискутирано. Някои реакции на смъртта на Ким Чен-ир в редакционните страници на китайските вестници, макар и да не достигат висотата на „мустакатата сила“ на Джон Болтън, разкриват дълбоко недоверие към режима на Ким.

Редакционна статия от 21 декември на Сун Синсън, външнополитически коментатор в китайскоезичната версия на националистическия „Глобал таймс“, критикува севернокорейската военна политика. „При Ким Чен-ир, севернокорейският народ трябваше да затегне коланите в замяна на по-модерни военни оръжия“, отбелязва Сун. Той посочва и пълната липса на харизма на Ким Чен-ун и представя сценарий, в който бъдещето на Северна Корея в областта на интернет (неизбежна последица от следването на китайския път) предизвиква разгневената младеж да свали режима – очевидно признание, че КНДР може да се разпадне.

Защо има противоречие между това, което се представя на чужденците като позиция на Китай спрямо Северна Корея и начина, по който китайците обсъждат въпроса?

Единият от отговорите се крие в старото комунистическо разбиране за обединен фронт. Разногласията между Пекин и Пхенян може и да се трупат в продължение на десетилетия, но не се съобщават публично заради опасението, че ще отслабят съюза. Лидерите в Пхенян предприемат същия подход, представяйки на външния свят социалистическо братство с Китай и едновременно с това непрекъснато изненадвайки китайците с ядрени опити до границата и използването на страната като транзитен канал за износ на наркотици. Китай и Северна Корея продължават лично да презират и омаловажават съюза си, докато публично се придържат към него.

Шизофреничният начин, по който Китай обсъжда и гледа на Северна Корея и иска на Запада да му се привиждат измислици, е най-очевиден може би в „Глобал таймс“, чиято китайска версия е много по-негативна спрямо КНДР, отколкото английската. Когато севернокорейски граничари дезертират, китайската версия на вестника публикува новината на трета страница, а английската мълчи.

Когато китайската версия пуска на първа страница слуховете за предполагаемото убийство на най-големия син на Ким Чен-ир през 2009 г., англоезичният вариант на вестника отново мълчи. За всяка външна проява на известната китайска фраза, че двете страни са изключително близки, в китайската версия за Северна Корея се твърди, че тази връзка е опасна и дори покварена.

Редакторът на „Глобал таймс“ Ху Сицзин вижда в Корейския полуостров сцена, върху която Китай може да демонстрира гордото си световно издигане на „велика сила“. Силната му редакционна страница представя Северна Корея като „малка страна“, която не трябва да се противопоставя на директивите на Китай или да се съмнява в способността му да я защищава. Той се оплаква за това колко пари Пхенян изсмуква от китайския бюджет за чуждестранна помощ, и едновременно с това предупреждава колко по-лоши биха били нещата, ако севернокорейски бежанци масово залеят Китай.

Един телевизионен кадър от погребението като че ли най-добре представя шизофренията на китайското отношение към Северна Корея. Докато програмата показваше как Ким Чен-ун върви след огромната катафалка на баща си, чуждестранен водещ от англоезичния канал на Си Си Ти Ви пита китайския си колега какво означава риданието на тълпите опечалени севернокорейци.

Анализаторът прави пауза след което стегнато представя двойственото отношение на Китай към Северна Корея: „Смятам, че това означава, че те обичат лидера си и са готови за промяна“. Остава да видим дали китайците сега активно ще се включат в тази промяна, но поне започват да говорят за това публично, най-малкото помежду си .

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.